Ком - Емине

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Re: Ком - Емине

Мнениеот hrissim » Чет Авг 27, 2015 8:01 pm

Чичка написа:
Pr3d4t0R написа:
xargs написа:То направо единственото каране е от Вежен до Ехо. И до вежен, но дотам си е баир и е доста бутане :) Този участък повече с колело не бих го минал.


От Ехо до Козя стена също е основно каране (с горното уточнение за уменията) - има пътека, която e малко по-долу от класическото минаване към Козя стена. Спуска се и после се избутва малко преди хижата - маркирана е. От Козя стена до Беклемето се кара по много хубава подсичаща пътека, по която даже може да се поддържа скорост


Реално, вече я няма тази пътека, защото има едно каменно свлачище и я бута постоянно. По-добрия вариант е като се стигне до разклона на самата пътека да се мине по горната, за която има табелка "Внимание! Опасен участък"

А на който му е интересно за момчето от Габрово дето се опитва да го мине за 4 дни, то може да го следи на живо тук:
http://share.findmespot.com/shared/face ... saIBZ9DSYb
Преди малко пристигна на х.Ехо:
- http://weather-webcam.eu/hija-exo-centr ... ma-vremeto

------------------------

Гледам наоколо агитка нема.
Желаещите могат да се преместят тук:
- http://planina.e-psylon.net/viewtopic.p ... highlight=
:beer:
Зехте ли си ДОЗАТА планина?
Статии за:
Палатки *** Туристически обувки***Дрехи за туризъм
Аватар
hrissim
 
Мнения: 1263
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Фев 24, 2009 2:50 pm
Местоположение: на 950 м.н.в.

Re: Ком - Емине

Мнениеот valentin.georgiev » Пет Авг 28, 2015 5:45 am

Само малко да вмъкна, в момента на пътеката са и Станимир Статев (от Зарата) и Фьодор. Тръгнали са в Понеделник, а тази нощ трябва да са нощували в Котел и днес да атакуват морето (участъка след Върбишки проход вероятно ще го минат през Бяла река).
Аватар
valentin.georgiev
 
Мнения: 151
Рейтинг: 1627
Регистриран на: Пет Сеп 17, 2010 10:24 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот ermenkovbg » Съб Авг 29, 2015 4:51 pm

Дизела завърши :clap: Нечовек :bowdown: :bowdown: :bowdown:
4 дни 13часа 5минути 30секунди :D
„Никога не спори с тъпак, хората може да не забележат разликата.“
„Накъдето и да карате, то е срещу вятъра и по нанагорнище.“
Аватар
ermenkovbg
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Апр 29, 2013 1:45 pm
Местоположение: на баира

Re: Ком - Емине

Мнениеот outfaced » Съб Авг 29, 2015 10:01 pm

ermenkovbg написа:Този Дизел е нечовек :bowdown: Да видим колегата Ники как ще завърши. За сега върви добре :clap: Има сериозна вероятност да направи нов рекорд :eyebrow:
Успех и на двамата :beer:


Ъъъм, тоя рекорд май вече и с колело е трудно да се подобри :)
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Ком - Емине

Мнениеот skruj__ » Нед Авг 30, 2015 10:08 am

30 мин Преди Дизела на Емине пристигна и Станимир Статев със своето колело :clap:
Аватар
skruj__
 
Мнения: 12
Рейтинг: 1198
Регистриран на: Пон Фев 20, 2012 9:39 pm
Местоположение: Горна Оряховица

Re: Ком - Емине

Мнениеот outfaced » Нед Авг 30, 2015 5:26 pm

skruj__ написа:30 мин Преди Дизела на Емине пристигна и Станимир Статев със своето колело :clap:

т.е. колко му е неговото време ?
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Ком - Емине

Мнениеот valentin.georgiev » Пон Авг 31, 2015 1:51 am

Стани и Фьодор са тръгнали в Понеделник 9:43 (ако съдя по трака му). Това прави към 5 дни и 7 часа, много добро постижение въпреки техническите и навигационни проблеми, които са имали. Мисля, че при добра организация и съпорт рекорда отново може да стане колоездачен. Това се видя и от Ники Начев, сам без осигурена подкрепа е трудно.
Аватар
valentin.georgiev
 
Мнения: 151
Рейтинг: 1627
Регистриран на: Пет Сеп 17, 2010 10:24 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот ermenkovbg » Пон Авг 31, 2015 12:35 pm

Кой знае? Може пък да се вдъхновят някои от големите играчи (в България) във велобизнеса и следващата година рекорда да се върне при колоездачите :dontknow:
„Никога не спори с тъпак, хората може да не забележат разликата.“
„Накъдето и да карате, то е срещу вятъра и по нанагорнище.“
Аватар
ermenkovbg
 
Мнения: 96
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Апр 29, 2013 1:45 pm
Местоположение: на баира

Re: Ком - Емине

Мнениеот borislav » Пон Авг 31, 2015 1:04 pm

Ще се върне ;) Обещавам :)
Изображение
Аватар
borislav
 
Мнения: 1367
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Мар 15, 2008 11:32 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот Telepatok » Пон Авг 31, 2015 2:14 pm

Аватар
Telepatok
 
Мнения: 166
Рейтинг: 1504
Регистриран на: Нед Фев 10, 2008 8:51 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот kobso1245 » Пон Авг 31, 2015 3:13 pm

Telepatok написа:http://www.dnes.bg/stranata/2015/08/31/planinari-ot-bchk-pomognaha-na-myj-v-stara-planina.275047

Някой знае ли нещо за това?

Не пише кога се е случило. Принципно в планинарския форум пишеше, че вчера(май вечерта, не съм сигурен..) човекът, който минава КЕ в момента е счупил ухо и е слезнал до Нейково. Въпросът е, че според трака си кара по маршрута, нито го е преустановил, нито нищо....
Повече инфо:
"На котел съм. Разочарован 12 часа днес загубих, на кратко към 6 сутринта след изворът на Камчия счупих задната основа на дераильора, имам ререзервно и го смених, но като се счупи едното от болчетата падна, дераильора се извъртя и веригата се заби между най големия зъбак и спиците. Не успях да я извадя без дълга отверка накрая използвах автомата за бързо отключване разваляики резбата, след пътуване до Сливен Sad"

И темата: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.p ... &start=120
kobso1245
 
Мнения: 941
Рейтинг: 1416
Регистриран на: Вто Юни 07, 2011 7:48 pm
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот valentin.georgiev » Пон Авг 31, 2015 3:19 pm

@Telepatok
Това много прилича на Ники Начев, но версията малко се различава. Към момента той кара, и е в дебрите на Балкана преди Ришки проход (много гаден участък за колело. Тук Стани може да сподели как се минава този участък по тъмно).
http://share.findmespot.com/shared/face ... saIBZ9DSYb
а това е LIVE проследяването.
Аватар
valentin.georgiev
 
Мнения: 151
Рейтинг: 1627
Регистриран на: Пет Сеп 17, 2010 10:24 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот Admin » Пон Авг 31, 2015 5:14 pm

И аз мисля, че става дума за Ники Начев, само че явно проблемът е най-вече техническа неизправност, а не някаква контузия. Поне така става ясно от информацията тук:
https://www.facebook.com/events/426231517567316/
Интелигентният човек има възможност да се държи като такъв или като простак. Простакът няма подобен избор.
Аватар
Admin
 
Мнения: 16374
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Май 20, 2002 12:00 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот psixopat » Вто Сеп 01, 2015 3:34 pm

taurus13 написа:в планината също има 4 посоки, но те са различни от световните. Тук те са: Нагоре, Надоле, Насам и Натам.
:)
Аватар
psixopat
 
Мнения: 1211
Рейтинг: 1867
Регистриран на: Сря Май 16, 2007 8:11 pm
Местоположение: Габрово

Re: Ком - Емине

Мнениеот Петър Велков » Вто Сеп 01, 2015 3:59 pm

Мдаааа.

// offtopic

Пък аз миналата година като пътувайки само с колело събрах 100 печата от 100-те НТО, които са всъщност 150, отидох в БТС и им съобщих за "успеха". Казах им, че имам снимки, пътеписи и GPS тракове, а те ми отговориха:
- Съжаляваме, записването приключи!
- Моля?!
- Ами, за догодина мога да ви запиша.
- Ама какво записване?!
- За томболата!

Иначе да. 100 печата за 44 дни и 4368 километра. За да участвам в томболата им. Що пък не. Важното е да членуваме в БТС!
"В авангарда винаги вървят онези, чиито живот прилича на сигнална ракета. Те светят, докато летят нагоре, и гаснат нависоко по обратния път. За безкрайно целеустремените обратен път няма."

Giant Reign 1.5 (Fox + XT)
Pulse TSA⌁2 custom
Drag Izoard Dura-Ace
Giant Defy Advanced 1 Ultegra
Аватар
Петър Велков
 
Мнения: 507
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Юли 30, 2012 10:28 am
Местоположение: х. Червената шапчица

Re: Ком - Емине

Мнениеот did » Чет Сеп 03, 2015 2:09 pm

http://www.nenovinite.com/ne/politika/7476/ - Ооооодобрявам!

Така определено рекордът ще стане пак колоездачен :D
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Ком - Емине

Мнениеот terje » Сря Сеп 30, 2015 9:07 am

понеже имам малко свободно време, обмислям един 3-4 дневен преход от Шипка до Емине - естествено като се затопли малко и спре да вали :)
и тъй като съм сам, исках да попитам, дали има някой желаещ(и), който да се присъедини? точни дати за сега не мога да кажа, но за сега го виждам в рамките на следващата седмица, стига времето да е благоприятно
terje
 
Мнения: 6
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Съб Апр 27, 2013 9:23 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот blaze » Съб Дек 05, 2015 11:19 am

А на когото му се чете и му се гледат снимки (накрая ги има всичките с добро качество) нека се забавлява.

http://truestory.bg/%D0%BB%D0%B5%D0%B3% ... %82%D1%8A/
Абе, момче, къде ти е седалката бе!?
blaze
 
Мнения: 165
Рейтинг: 1514
Регистриран на: Нед Май 15, 2005 8:32 pm
Местоположение: Bulgaria

Re: Ком - Емине

Мнениеот boris_borisov » Вто Дек 08, 2015 2:58 pm

Браво, момци! :clap:
С вас за последно се чухме, когато аз бях след Свищи плаз, а после се чудех докъде сте я докарали... Е, вече знам - докъдето трябва! :beer:
И аз съм обещал разказ, ама по стар навик и традиция още не съм го почнал. С което не се хваля, де... :blush:
И пак - браво! Следващият път - още по-добре да се справите! :agree:
Аватар
boris_borisov
 
Мнения: 218
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Мар 12, 2009 2:30 pm
Местоположение: Врачански балкан

Re: Ком - Емине

Мнениеот NeNo » Нед Фев 14, 2016 12:38 am

Някой няма ли да се престраши и да напише разказ за приключенията по Пътеката?
Дано ти се счупи climber-a докато караш DH или ФР лайно :finger:
Изображение
Аватар
NeNo
 
Мнения: 289
Рейтинг: 1455
Регистриран на: Чет Юни 11, 2009 6:53 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Съб Мар 05, 2016 10:39 am

Ком – Емине 2015

Как се роди тази идея, която по-късно прерасна в мечта не мога да се сетя. Нека започнем малко по-отдалеч. Първо да се представя, казвам се Иван от Габрово. Последно карал редовно колело преди 15 години може би. До преди 2 години, когато така се стекоха обстоятелствата, че ми беше забранено да карам кола за 3 месеца. Наложи ми се да се върна обратно на 2 гуми. Понеже старото колело ми беше вече доста не по размер, вземах друго, също по-малко отколкото трябваше, но поне по-ново – RAM HT ONE. Съдбата ми беше подготвила цял план, който постепенно искаше да разкрие пред мен. Въпреки че ми беше трудно в началото, бързо си върнах ентусиазма от едно време. Основно го ползвах в града, за по-бързо предвижване. Така до един приятен ден, в който моя много добър приятел Виктор не си купи Giant. Ура! Вече имаше с кой да карам, мислех си аз без да правя големи планове за колелото, все пак 3 месеца не бяха много време и скоро пак щях да бръмча с колата. В началото Вики имаше доста хъс за каране, и постепенно успя да зарази и мен. Минахме няколко пътеки, които не бях минавал с години, изключително мили спомени се завъртяха в главата ми. Постепенно колелото от начин за предвижване в града, започна да става начин за почивка и развлечение в свободното време. И така помня една неделя се бяхме качили до Узана с Вики, да минем пътя до Шипка. И точно по този път ни стигна и задмина колоездач със средно голяма раница, доста кален и мръсен. Правеше ми впечатление, че на равното караше с добро темпо, а на баирите адски бавно. Постепенно го стигнах и заговорих – това беше Йордан, който правеше Ком – Емине. Понеже знаех много малко за маршрута ми стана много любопитно откъде идва, къде ще ходи. Седнахме на Шипка пред заведенията и поприказвахме. Разказа ни за прехода си досега, докъде мисли да стигне днес и т.н. Колелото му беше толкова кално, че едва се виждаше цвета му, а Йордан беше хванал тен на ръкавици, имаше седмична брада поне...Някак си ме грабна неговия вид и приключението, в което беше се впуснал. Изпратихме се до разклона, в който ние с Вики поехме към Потока, а Йордан към Бузлуджа. Мисля, че тогава казах на Виктор „хайде догодина и ние да минем по пътеката”, а той само се усмихна и ми отвърна „нали го чу, 3 дена само тикал колелото си”... Това е момента, в който бях решил, че догодина ще минаваме Ком – Емине.

Стига със спомените ми, само да кажа, че ми върнаха книжката, но аз продалжих да си въртя педалите. Вече се бях запалил. В същото време се нуждаех от ново колело. Без да се чудя много си вземах един RAM HT 2.3, бяха ги пуснали тъкмо на промоция, а й Веско Денизов ми направи офертата още по-добра. Тук някъде трябва да спомена и за появата на Краси. Понеже работя в куриерска фирма и работата ме среща с какви ли не хора, повечето крайно арогантни и невъзпитани, но от време на време се мярка и някой извън матрицата, та такъв беше Краси. Винаги идваше при нас с колело и с течение на времето се заговорихме за машинките и още в първия разговор стигнахме до темата за Ком-Емине, той също го беше планувал за 2015. Къде на шега му подхвърлих, че аз и Виктор също се каним да минем тогава. Не съм си и представял, че Краси говори сериозно и така ще се случат нещата, че с него именно ще караме по пътеката лятото на 2015г.

Зимата дойде и аз взех да се зачитам по-сериозно в разказите на миналите тук във форума. Четях и гледах снимки и вече нямах търпение да идва лятото за да може и ние да потегляме. Тук се сещам за думите на Райко, колко трудно се пишел разказ, вярно си е трудна работа, по-трудна от Купена и Кръстеца . В последствие разбрах, че без карта и без да си минавал поне веднъж, цялото това четене малко си губи смисъла. Пресен пример за това ми стана едно от последните карания преди да тръгнем към Ком. С Виктор бяхме тръгнали към гара Кръстец, през Потока. Без да се разбираме се обадих на Краси да идва с нас, а то се оказа, че е на 2 часа пред нас по същия маршрут, работата беше ясна, ще ни чака направо на гарата. И въпреки че съм чел че всички минават по асфалта към гарата, ние с Вики най-добре си минахме по маркираната за пешаци пътека, грешка която ни коства много тръни и треви. Тогава разбрах, че колкото и задълбочено да съм изчел всичко, не си ли минавал на място е много трудно да се запомни всяка една особеност. А и честно казано исках да има изненади, твърде наготово не беше интересно. Иначе подготовката за Ком-Емине се изразяваше в качването на Узана поне 2 пъти в седмицата. Друг момент при мен беше поне, че не исках да карам по места където минава пътеката. Така преди да тръгнем познавах единствено маршрута от Мазалат до Кръстец. С едно от последните качвания до Мазалат, Вики реши обаче, че не се чувства уверен в силите си за прехода и започна да клони към отказване. Стана ми адски кофти, понеже с него сме си споделяли повечето приключения, но това явно нямаше да е от тях. Все пак той най-добре си знаеше състоянието и възможностите, затова не съм се опитвал да го разубеждавам. Единствено му пуснах мухата да се включи от Узана към морето, ако ние все пак бихме успели да се доберем до там...

Много дълго стана въведението ми, доста и неща не казах. Краси пролетта си купи също ново колело с 29-цола гуми. С него направихме няколко карания, като си паснахме добре на темпото. Въпреки годините си, бай Крас си въртеше добре педалите и не изоставаше, даже на местата където тикахме не можех да го стигна. Всяко едно от каранията ни се превръщаше в малко приключение, къде ни валя порой, къде минавахме на места без път...Въпреки че бегло се познавахме, вярвах че с него ни чакат много хубави моменти, както всъщност се случи.

Малко и за екипировката да напиша. Понеже тя си е строго индивидуална за всеки, тук ще напиша какво горе долу носех аз. Някой от нещата се оказаха излишни, но бяха 2 или 3, което беше добре. Раницата ми е 30 литра, тежеше към 8 кг, като сложех водата ставаше към 10, което е нещо като максимум. Естествено зависи и от самата раница. Аз си вземах Deuter Trans Alpine. А и ето и с какво горе долу я напълних.

ГЛАВА:
1. Каска +
2. Кърпа +
3. Шапка +
4. Очила +
5. Зимна шапка +
6. Челник +

ТЯЛО:
1. Тениски за колоездене 2 бр +
2. Памучна тениска 1 бр +
3. Блуза с дълъг ръкав +
4. Полар +
5. Яке ветровка +
6. Яке за дъжд +
7. Ръкавици за каране +
8. Зимни Ръкавици +

КРАКА:
1. Къси гащи за каране 2 бр +
2. Ластични гащи 1 бр +
3. Дълги гащи +
4. Бельо 3 бр +
5. Гащи за дъжд +
6. Гети +
7. Чорапи 3 бр +
8. Обувки Соломон +
9. Сандали +

ВЕЛОСИПЕД:
1. Смазка +
2. Инструменти +
3. Лепенки +
4. Помпа +
5. Гума +
6. Ухо за обтегач +
7. Накладки +
8. Инструменти за гума +

ХИГИЕНА:
1. Сапун +
2. Паста за зъби +
3. Шампоан +
4. Четка за зъби +
5. Пешкир +

АПТЕЧКА:

ДРУГИ:
1. Телефон + зарядно +
2. Камера +
3. Запалка +
4. Компас +

Бай Крас си беше планувал отпуската още в началото на годината, така че аз се съобразих с него. Общо взето си бяхме дали 2 седмици за минаване на цялата пътека, като имахме някаква вяра, поне аз, че може да го направим за 12 дни, да остане малко време и за морето. Така и дойде дългоочаквания момент и на 25 юли се носихме с колата по пътя към Берковица...Най-сетне след толкова месеци очакване, бяхме на път към старта на нашето приключение...Явно от вълнение или просто от разсеяност бяхме забравили да се обадим предварително в някоя от хижите Ком за нощувка и се оказа, че места в новата хижа няма. Беше събота и имаше страшно много хора. За наше щастие се оказа, че Ком старата хижа не е пълна и ни намериха места. Хапнахме, пийнахме, разгледахме картите за утрешния преход и си легнахме рано рано... Мен лично сън не ме хвана, едно от вълнение, друго че баща ми, който ни беше шофьор, не спря да хърка цяла нощ :D

Изображение
Последна промяна vaches на Съб Мар 05, 2016 11:15 am, променена общо 1 път
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Съб Мар 05, 2016 11:14 am

Ден 1 – Ком – Лескова 26.07

Станахме по първи петли. Адски ми се спеше, нямах и апетит. По изгрев слънце си казахме чао с хижаря и баща ми и поехме нагоре по пътеката. Очакваше се горещ ден и не след дълго бяхме плувнали в пот, а още не бяхме тръгнали. За няма и час вече си правихме снимки пред паметника на Вазов. Часът беше около 6:30. Спиращата дъха гледка във всички посоки, както и голяма емоция, която напираше в мен ме просълзяваше и тайно забърсвах по някоя сълза, докато Бай Крас се готвеше за предстоящото спускане. Направихме си по някоя снимка и поехме надолу по стръмния път...а не чакай, забравих да си взема камъчета...явно вече беше време да се съсредоточа върху това което ни предстоеше и да оставя емоциите за по-късно.

Изображение
Изображение
Изображение

Пътят до Петрохан беше вълнуващо спускане, изпълнено с много скорост и добри черни пътища. В разказа ще давам времената за които ние вземахме разстоянията, ако някой не е минавал да си направи сметката горе долу. Трябва да кажа, че не е имало и един момент, в който да сме бързали, общо взето темпото ни беше средно, с малко почивки за по 10 минути. Та до хижа Петрохан ни бяха необходими около 2 часа. Там ни посрещна доста негостоприемния хижар, сърдит дядо, който при молбата ни за по един чай се скри в хижата и повече не се появи. Междувременно се срещнахме и с първите Ком Еминейци, момиче и момче, с втори опит да минат пътя по билото. Предната година се контузили около Ботев и прекратили, тази година с нови сили атакуват морето. Пожелахме си лек път и потеглихме към хижа Пробойница. Пътят до там набира височина при изкачването до Тодорови кули, след което след рязко спускане към Червена локва.

Изображение
Изображение

Спускането наистина е доста стръмно и аз колкото и да се опитвах да карам на места, по-скоро единственото което правех беше да си хабя накладките. След това до самата хижа следва само каране. Там бяхме към 11:30, като с бай Крас изгубихме пътеката на един разклон и това ни отне около 30 минути лутане. Първи ден, първо загубване. Помня, че Краси доста се ядоса, мен пък и стана забавно. След случката и двамата следяхме маркировката доста внимателно. А тя е в добър вид, няма места където да липсва. За нас беше плюс и минаването след двете групи на БТС, които бяха отъпкали пътеката пред нас на местата, където беше обрасла.

След Пробойница, която да кажа, че вече не е работеща хижа, поехме към гара Лакатник. Този участък мога да го определя като рай за велосипедиста и ад за пешеходеца. Дълго спускане в началото по черен път, който постепенно става асфалтов. Голяма скорост и още по-голяма жега. Спомням си как се движех с 40 км и от горещия въздух се потях без да въртя педалите. Задминахме и няколко пешеходци, които имаха доста изстрадали физиономии. На гарата бяхме в 12 часа. Не помпя колко градуса показваше термометъра, но със сигурност беше над 35.

Изображение
Изображение

Седнахме да ядем по нещо, като единственото което намерихме бяха кюфтенца с лютеница. Наядохме се и с Бай Крас взехме да бистрим остатъка от деня. Бяхме стигнали най-ниската точка, предстоеше ни изкачване до хижа Тръснена, в която по първоначален план трябваше да спим. Тоест имахме много време. Дружно решихме да си починем до към 16 часа и тогава да потегляме нагоре. Речено сторено. Бай Крас даже отиде да се къпе на Синия вир, аз предпочетох да полегна на пейката до заведението. Не след дълго се събраха и месните пиянки, доста колоритни личности, които слушаха руски ъндърграунд рок. С идването им разбрах, че сън няма да ме лови, станах и се зачетох в книгата. Видях че от Тръстена до Лескова не е много пътя, местните ми казаха, че и не е труден и става за каране и с колелата за нула време ще сме там. Не ми трябваше много за да реша, че по-добре да си въртим до по-късно и да стигнем по-далеч, отколкото да лентяйстваме на Тръстена. Бай Крас дойде по някое време и му споделих моите мисли. Не помня дали ги прие присърце, но и не протестира, което за мен беше знак, че ще спим на Лескова тази вечер.

След промяната в плана бързо стегнахме багажа и към 14:30 поехме по шосето за село Лакатник. Реки от пот се лееха от нас. Моят другар водеше, а аз кротко го следвах. Всеки беше потънал в своите мисли и мълчаливо въртяхме педалите. Точно преди селото има спускане, кратко, но доста бързо като скорост. В селото нямаше жива душа, даже и пред кръчмата не се виждаше никой. Бяхме предупредени, че в края на селото има лоши кучета, да внимаваме като преминаваме от там. Не ме страх, но си напълних шепите с камъни. Кучета имаше, но за щастие зад оградата. До хижа Тръстена следваше черен път.

Изображение
Изображение

Сигурно има места където серпентините могат да се секат, но ние си въртяхме, на места тикахме колелата по прашния път. Жегата още беше осезаема и ни беше доста тежко с предвижването. В 17:00 часа бяхме на хижата. Горе беше като бежански лагер, мургави братя и военни палатки с походни легла в тях. Беше сезона на малините и работливите цигани бяха напъплите плантацията като африкански скакалци. Тази обстановка още повече ме накара да искам да не останем тук за нощувка. Хапнахме по таратор и някоя пълнена чушка да запълним празните стомаси. Вече не помня какво и как сме си говорили с Бай Крас, но вземахме крайното решение да продължим нататък до Лескова. Чухме се с хижаря за да ни потвърди, че има кой да ни посрещне и не след дълго тръгнахме. В книгата си спомням, че маршрута от Тръстена до Лескова го даваха за около 6 часа пеш, ние си представяхме по-скоро около 3 с колелата.

В 17:45 часа прекосявахме плантацията.
Изображение
Тук някъде трябва да кажа, че Краси беше тръгнал с туристическата си раница, която беше започнала да му натежава и убива в рамената. В началото се караше, поддържахме добра скорост. След това влезнахме в една гора, с много нападали дървета. Някои от тях ги прескачахме, други ги минавахме почти пълзейки под тях. Това силно повлия на темпото ни в негативен план. Отделно от това започваше и да се свечерява, а Бай Крас все по-често се оплакваше от раницата си. Стигнахме разклона за манастир Седемте престола. Спряхме и започнахме да анализираме ситуацията и възможностите пред нас. Имахме идея да се смъкнем до манастира и там да нощуваме, но след като се успокоиха страстите, бързо се отказахме от тази идея. Бай Крас стисна зъби и каза, че продължаваме. В мен започна да се прокарва чувство за вина, че така насилих нещата и настоях може би да стане на моята, въпреки че можеше да си останем на Тръстена, но къде е приключението в цялата случка. Нима не бяхме тръгнали да търсим точно него, да напуснем сивия цвят на ежедневието и да се впуснем в търсене на себе си. Не съжалявам. Точно в този момент разбрах, че съм тръгнал с точния човек, човек с характер. Въпреки това умората взе да си казва думата и доста места, които по принцип са добри за каране, ние ги изтиквахме. Иначе и диви прасета видяхме и коне ни гонеха по тъмно, изобщо доста емоции се събраха. Понеже хижата се пада в страни от пътя ни бяха предупредили като стигнем ел. пастира на кравите, след него веднага в дясно да се спуснем, но отново да внимаваме за кучета, тъй като имало доста, за да пазят стадото. Беше непрогледна тъмнина, когато стигнахме жицата на пастира. Тук там блестяха очите на кравите, като през цялото време бяхме нащрек за кучета и точно тогава на пътя осветихме 2 големи силуета - „а ето ги кучетата” – помислих си аз...но приближавайки по-близо за наше огромно учудване видяхме, че това са замръкнали като нас туристи. И то какви туристи, ветерани. Оказаха се двама дядовци, които бродеха в тъмното без никаква светлина. Ако трябва да бъда честен фенер имаха, тия старите метални фенери от време оно, но явно и батериите им бяха от тогава, понеже на крушката жичката светеше като на светулка коремчето. Тъкмо навреме ги срещнахме, след около 200 300 метра беше отбивката за хижата. Кучетата ни усетиха и се разлаеха. Четиримата поехме по пътя надолу. Имаше фургон с кравари, които излязоха да успокоят кучетата и ние минахме безпроблемно. С Бай Крас поехме с колелата, след като се уверихме че ветераните видяха накъде трябва да се ходи. Така към 21:40 бяхме пред Лескова. Хижата я стопанисват мъж и жена, турци, изключително гостоприемни хора. Направиха ни супа, настаниха ни. Не след дълго дойдоха и старчетата. Изключителни хора, порода българи, които за съжаление си отиват вече и все по-рядко се срещат. Оказаха се чичо и племенник, като общата им възраст беше към 150 години както се базикаха те. Тръгнали да правят Ком Емине в чест на техен роднина. Въпреки умората, бяха много ведри и жизнени. Така приключи първият ден от нашия поход.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Съб Мар 05, 2016 11:31 am

Ден 2 – Лескова – Чавдар 27.07

Въпреки късното лягане успяхме да станем навреме. Добрите хижари ни гостиха със вкусна закуска. Ветераните се появиха не след дълго. Мислеха да останат да си починат един ден и след това да продължават. До колкото разбрах по-късно са успели да стигнат до Узана. На по-възрастния му се беше отлепила част от ченето и Бай Крас му услужи с лепило, даже ми се похвали как си го бил залепил. Много колоритни хора. Самия Краси също започна сутрина с лепене, но на спуканата си гума. Направихме си снимка и към 7:30 потеглихме от хижата. Ако бяхме карали по предварителния план, днес трябваше да нощуваме на хижа Мургаш, но след като бяхме успели да напреднем до Лескова предния ден, за днес решихме крайната ни цел да е Чавдар.

Изображение

В началото поехме по хубави пътеки за каране. Там някъде след поредното спускане започнаха и доста стръмните изкачвания. Започна и голямото бутане. Честно казано сега това е един от най-трудните за спомняне етапи. До Белият камък не помня почти нищо от маршрута. Тук беше и първия от няколкото инциденти със задния ми обтегач. Влезна клон между него и каплата, като успя да го изкриви, но не и да счупи ухото. Оправих го с груба сила, но карах вече една идея по внимателно през клоните. Имаше доста места за тикане, както и хубави спускания. Темпото беше по-бавно от вчерашното.

Изображение
Изображение

Към 11:30 излязохме на Белия камък.

Изображение

Поехме по лявата пътека, която беше станала по-скоро път покрай дърварите. Водата на Бай Крас беше привършила. На едно място спряхме да си налее от това изворче.

Изображение

Тежката раница още го мъчеше и на стръмните участъци изоставаше. За още половин час се озовахме на Зла поляна.

Изображение

Не знам поляната колко е зла, но мухите които кръжаха бяха от много злите. Не успяхме да се задържим там много време. Последва леко лутане, докато намерим вярната пътека към Витиня. Точно влезнахме в гората и аз спрях за нещо да оправя по раницата, а Бай Крас продължи бавно нататък. Уж пътеката беше ясна, имаше и маркировка, но след около 200 метра пътя се раздели на 2, като маркировка нямаше в нито един от ръкавите. Загубих около 20 минути в лутане. В крайна сметка намерих един жалон и поех надолу по баира. Въртях усилено, въпреки че беше нанадолнище, не исках да бавя Краси. Намерих приятеля си излегнал се на сянка чакайки ме. Обясних му на какво се дължеше забавянето ми, той доста се посмя. Помислих си колко е хубаво да си имаш дружка в такива моменти. Честно казано успявахме да си тушираме трудните моменти един друг.

Спускането към Витиня вероятно е един от скучните участъци за пешаците, но с колелото е забавно, въпреки че на места спирахме да се чудим по кое разклонение да продължим. В 13:50 бяхме на Витиня, пиейки хладка вода от чешмата.

Изображение

Бяхме целите прашни от пепелта, която бяхме събрали от черните пътища. Приведохме се в що годе нормален вид и изведнъж се сетихме, че сме много гладни, а храна нямахме никаква. Не си бяхме направили сметката, че няма къде да обядваме и не си вземахме нищо от Лескова и това сега ни излизаше през носа. Погледнахме картата и решихме да се спуснем до Горно Камарци, да потърсим хапване там, а и честно казано не видях къде се хваща пътеката от пътя. Последваха няколко километри шеметно спускане по асфалт и за нула време бяхме в селото, а там пусто ли пусто. Единствения човек, който мярнах да се разхожда в двора на къщата си ни каза, че днес (понеделник) магазина в селото не работи. И тая хубава, спомням си, че рязко се отчаях. По надолу намерихме и магазина и той вярно си беше затворен. Седнахме на пейките пред него с Бай Крас и почнахме да вадим кой каквото имаше в раницата си, тоест малко смокини и ядки. И докато мислихме до кое село да ходим да търсим отворен магазин се появиха тези двама приятели. Големи сладури бяха малките циганета и веднага като разбраха, че търсим храна ни светнаха в страшната далавера – „дайте пари и ние ще ви донесем нещо за ядене“. Бай Крас имаше по – добра идея – да ни заведат до там откъдето ще вземат яденето, пък ние ще ги почерпим по нещо. Оказа се, че този магазин не е единствения в селото, както ни беше казал дядото по – рано. Най – сетне – храна! Ние бяхме доволни, циганетата също.

Изображение
Изображение

Правиха ни компания през цялото време, доста се забавлявахме с тях и с разсъжденията им относно байковете ни. Някой казват, че очите са вързани със стомаха и колкото повече го пълниш, толкова повече се затварят, така и стана при нас. Опънахме се за една мързелива следобедна дрямка. Не че можеше да се спи в тая жега. Към 16:50 бяхме яхнали верните ни велосипеди и се ориентирахме към Арабаконак. Но преди да стигнем трябваше да повъртим доста по шосето. За около 50 минути бяхме на паметника.

Изображение

Времето беше се разхладило, но ние не, отделно умората взе да си казва думата. Продалжихме да караме само по черния път, който прави големи серпентини, но е доста полегат. Веднъж се объркахме да хванем маркираната пътека през гората, но беше доста стръмна и тясна, не си заслужаваше усилията. По принцип по пътя може да се кара, но ние повече тиквахме колелата, къде от умора, къде от мързел.

Изображение

Не след дълго пътят заравни и стигнахме до ламаринената барака. Там се обадихме на хижаря на Чавдар да ни упъти откъде да минем и той ни посъветва да заобиколим през пътя, нищо, че е малко по дълго, но поне ще караме. Така и направихме, проблема беше в това, че няма маркировка и няколко пъти хващахме грешната отбивка в ляво. Слиза се доста надолу и на един Т образен път поехме наляво. Там вече има и маркировка. Започна да се здрачава, а умората ни натисна яко. Мислех си, че ще стигнем бързо до хижата, но колкото повече ходихме, толкова повече ми се струваше, че сме много по-далеч отколкото си представях. Обстановката взе да се изнервя, бях и доста гладен, а поддържахме бавно темпо. Бай Крас искаше да си остави раницата някъде и да не я погледне повече, а аз исках час по-скоро да стигнем хижата и да хапнем и полегнем, затова ускорих крачка и напреднах. Сега от дистанцията на времето отчитам това като грешка, оставих Краси назад, стана и тъмно. Бяхме тръгнали заедно, редно беше да не се изоставяме. Най – накрая пътеката смени наклона си и започна чудно спускане. Не си бях сложил челника и карах на сляпо, каквото видя в последния момент, усещането ми хареса. Хубаво е да стигаш до хижата спускайки. Не след дълго бях там, имаше доста хора на масата пред хижата, между които и хижаря. Настани ме човека, а аз се строполясах като подсечен. Предния ден бяхме карали доста повече, но днес умората беше по две, не успях да хапна даже. Така завърши и този ден.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот snupi » Нед Мар 06, 2016 5:59 pm

С нетърпение очакваме продължението. :beer:
snupi
 
Мнения: 80
Рейтинг: 1225
Регистриран на: Съб Юли 03, 2010 7:07 pm
Местоположение: София/ жк. Стрелбище

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Мар 06, 2016 6:58 pm

Ден 3 – Чавдар – Кашана 28.07

Събудихме се рано с Краси и слезнахме да закусваме. Успях да огледам мястото около хижата, че снощи в тъмното бях загубил представа къде сме. Много приятно местенце се оказа хижа Чавдар, с малко особен хижар, който не си пада много по готвенето, но пък е добра компания. Доста време ми отне да си изям закуската, стомаха ми се беше свил от вчера, но беше радващо, че отново мога да се храня. Сигурно доста ще говоря за храната, но мен явно ми е проблем липсата й, затова наблягах на папането, където имаше.

Изображение

От хижата малко преди нас тръгнаха и още една група ком – еминейци – Мариaн, Велислав, Камен и кучето му Дюк, какво и Ива. Бяха тръгнали пеш към морето, на Чавдар им беше 6-тия ден, добре се движехме с Краси тези 2 дена. Днес обаче си бяхме поставили по-лека задачка – Кашана – едно, че искахме да си починем малко, друго, че там имаше отлични условия за нощувка.

Бай Крас не ме дочака да се натуткам и пое по пътеката, не след дълго тръгнах и аз. От хижата следва стръмно изкачване с доста бутане. След около 40 мин бяхме на паметника на загиналите руски войни.

Изображение

Направихме си по снимка и затикахме отново. Времето беше страхотно, още не беше станала голямата жега. В далечината се виждаха Вели и неговите приятели. Постепенно стръмното заравняваше и се качихме на колелетата да покараме. Бързо застигнахме останалите, а Дюк като истинска овчарка ни залая и се спусна стремглаво към нас, а снощи беше такава душа. На вид кучето изглеждаше като застарял уличен пес, болен от поне няколко болести едновременно. Оказа се обаче, че е в разцвета на силите си, просто 6-те дена досега да го скапали. Камен бързо охлади страстите му и Дюк спря да ни закача. Побъбрихме малко, но аз избързах, понеже ми се караше. Сега като гледам снимките на минаването на Светльо и Зарко ми прави впечатление голямата разлика в терена, сега пътят е силно ерозирал, с множество камъни.

Изображение
Изображение

Започна и спускането, което май се оказа по – лошо от качването. От всичките камънаци карахме много внимателно и бавно, ръцете се бяха схванали. И докато се спускахме кротко се оказахме на Златишкия проход, а след няма и 300 метра бяхме на Кашана.

Изображение

Още нямаше 12 часа, а прехода за днес беше свършил. Хижаря го нямаше, майка му и детето му бяха там, всичките народни хора се оказаха. Жената ни настани в едно от бунгалата покрай хижата. А те ремонтирани, новички, беше хубаво. Наобядвахме се на корем, появи се и хижаря, който се оказа, че има и рожден ден, предстоеше купон тая вечер. Ние се заехме с хигиенно – санитарни дейности. Успях да си направя простир между два търмъка.

Изображение

Последва и сладка следобедна дрямка, изобщо лежерен ден се оказа. Не ми хареса ако трябва да бъда честен. Като спреш да караш, поне аз, започвам да мисля за глупости и се разсейвам от основното за което съм тръгнал. Иначе пешаците също акостираха на борда, макар и след доста часове. От Ком до Кашана е огромно предимство да си с колело. Мисля си, че ако се кара стегнато това разстояние може да се вземе за два дена. Нещата щяха да се променят още на следващия ден.

Иначе Вели и компания си имаха ятаци на всеки проход и благодарение на тях, Бай Крас се сдоби с по – малка раница, която сина му изпрати от София. Най – накрая щеше да му олекне и на него.
Вечерта имаше хапване и пийване, както си му е реда, беше веселба, но мислите ми бяха насочени към утрешния ден и зашеметяващите гледки, които ни предстояха.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Мар 06, 2016 7:19 pm

Ден 4 – Кашана – Момина поляна 29.07

Сутринта станахме по съмване, а на масата ни чакаше закуската, която си бяхме поръчали вчера. Много доволни си тръгнахме от Кашана, отпочинали и сити.

Изображение
На тази снимка изгледаме в пълен разрез с написаното по-горе :evil:

Хижаря ни обясни откъде да заобиколим с колелата, за да си спестим стръмното качване през гората, откъдето минава Вели и компания. Ние с Бай Крас тръгнахме по асфалта нагоре и не след дълго в дясно хванахме отбивката, за която хижаря ни каза. Не че не тикахме и тук, но наклона не беше от най-големите. Интересно беше, че тук Бай Крас спука гума. Отне ни известно време за да сложим новата вътрешна и да поемем отново нагоре. Излизайки от гората най-сетне се откриха пред нас красотите на Централен Балкан.

Изображение
Изображение

Ето това чаках. След всеки следващ баир и връх се откриваше гледка към следващия, още по-впечатляваща. За мен това беше най-голямата мотивация, която човек може да има. На изкачването към подсичащата пътека на Свещи плаз застигнахме пешаците, които си почиваха и чакаха Вели да дойде.

Изображение
Изображение
С Дюк

Бай Крас не се кефеше на баирите, явно не си беше доспал и доста се мръщеше на всяко изкачване, докато аз бях на другата вълна, нямах търпение да видя какво има оттатък следващото възвишение. Чувство за свобода и щастие изпълваха душата ми и често се просълзявах от цялата тази красота на Балкана. Повечето спускания се караха и на тях поддържахме добро темпо. Не мога да кажа същото за изкачванията. Опитах няколко варианта за катеренето им с колелото, но най – удобния си ми беше класическото тикане. Изкачването към първия двухилядник след Ком – Косица беше вълнуващо. След това преодолявахме по-малки денивелации. За нула време минахме през Паскал и Картала.

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Там някъде претърпях и първото падане, за щастие беше леко. Започнахме да се оглеждаме за отбивката за Момина поляна. Не, че има как да се пропусне, но като не си минавал и си по-внимателен да не изпуснеш нещо толкова видно по пътя.Пътеките бяха много добри за каране и се раздавах. Натрупах известна преднина пред Краси и се наложи да го почакам на разклона.

Изображение

Починахме си малко и поехме надолу по хижата. Знаехме че ще загубим доста височина, но нямахме друг избор, палатки и чували не носихме, нямаше как да нощуваме на планински извори както други правят. Това не беше толкова проблем, проблем беше, че се бяхме настроили за каране до самата хижа, а то се оказа едночасово тикане. Да буташ колелото по баира нагоре не е проблем за мен, но да го правя и на спусканията беше едно от омразните неща. Отделно пътеката беше доста обрасла и на места трудно минавахме покрай падналите дървета. Слизайки на хижата не намерихме никакъв признак на живот. Какво правим сега попитах се аз, не сме се обаждали предварително. Беше към 13:30. Натиснах вратата и тя се отвори, провикнах се „добър ден“, но отговор не получих. Влезнах в столовата и видях хижаря, тъкмо се разбуждаше. „Добър ден, гости приемате ли“, попитах аз, а следващия ми въпрос естествено беше „нещо за обяд да имате“. Хижаря се оказа голям любител на бирата, която вероятно го беше унесла в сладка следобедна дрямка, но бързо за освести и отвори една бирка и ни забърка по едни яйца. Хубава хижа е Момина поляна, има топла вода, добри условия за нощувка. Да не ме разберете погрешно, не съм по лукса, пиша тези подробности за да знаят тези от вас, които не са били там, а се канят да ходят. Лошото беше, че втори пореден ден похода ни свършва доста по-рано отколкото на мен поне ми се искаше. Така ме обземаха емоциите, а това не ми влияеше добре. Реално днес можеше да стигнем до Ехо. Поне си починахме подобаващо.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Мар 06, 2016 7:41 pm

Ден 5 – Момина поляна – Ехо 30.07

Днес отново не предстоеше лек поход, от гледна точка на времетраене. Пишейки сега, не знам защо така сме решили, а не сме направили направо преход до Ехо предния ден. Хижарят – Бай Баньо - беше направил страхотна закуска и ние преядохме. Предстоеше гадно изкачване до билото и с Краси искахме да тръгнем преди да е станало твърде топло. Към 5:50 затикахме нагоре. Мислех, че ще е по-зле, но напредвахме бързо, все пак бяхме със пълни стомаси и свежи сили.

Изображение
Изображение

За около час бяхме отново в играта и яхнахме нашите колела в посока изток. Първа спирка за деня – хижа Планински извори. В 7:15 минавахме покрай нея, като аз лично останах потресен от всичките конски фашкии покрай и в самата хижа. Миризмата се усещаше отдалеч.

Изображение
Изображение

Не се задържахме много там, а побързахме да отидем до чешмата Петте чучура. Отдалеч забелязахме, че има турист там. Като стигнахме видяхме с изненада наш познат, който бяхме срещнали на гара Лакатник. Това беше Добромир, най-общо за него – бяхме го срещнали на Лакатник с още две момчета, те се отказали, а той продължил сам към морето. Бързаше, понеже имаше малко дни отпуска, а имаш огромно желание да стигне. Та този човек ми показа нагледно, колко сме се мотали предните 2 дни и огромната преднина, която сме имали пред него вече я нямаше. Не че бяхме на състезание, просто е хубаво наистина да се върти от тъмно до тъмно. Та момчето също беше решил да нощува тази вечер на Ехо. Обадихме се предварително да им заявим колко сме хора и кога да ни очакват, в последствие се оказа, че това е било абсолютно излишно.

Изображение

Маршрута този ден се оказа един от най-красивите. Беше и доста топло, като в последствие разбрахме, че е бил и най-горещия ден за годината. С Краси не си бяхме вземали крем за слънце и кожата ни цвъртеше под слънчевите лъчи. Щом на циганин като мен му изгоря кожата не места, значи шега там горе със слънцето не бива. Иначе Минахме вр. Баба,

Изображение

Старопланинското конче, което подсякохме от север.

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Не след дълго се озовахме под вр. Вежен. Най-голямото предизвикателство за деня. Там на почивка и обяд се бяха излегнали Вели и компания. С Бай Крас с радост приехме поканата им да им правим компания за обяд. Бай Баньо се беше погрижил за нас с по парче кашкавал, сирене, хляб и малко зеленчуци. Само с добро го споменавахме докато благо се деляхме малкото хапване.

Изображение

Към 11:40 дружно атакувахме върха. Започва с наистина стръмно изкачване. Вели и Мариян напреднаха бързо пред нас, а отзад по-бавно вървяха Ива и Камен.

Изображение
Изображение

Доста се пооплезихме докато заравни. Под Вежен има и вода, но табела за там няма, или не си спомням да съм видял. Малко в страни северно се пада, но си заслужава да се посети. Беше пълно с нахални коне, които Дюк разгони набързо. Напоихме се и отново затикахме нагоре.

Изображение

Тук да вметна само за ходенето и проблемите свързани с него. Обувките ми бяха много удобни и пришки нямах никакви, но от тикането на колелото много ми се натоварваха петите, или по-точно там където свърша ахилеса. Бяха се надули и всеки пък щом започваше катерене стисках зъби, защото болката беше доста силна. Иначе Вежен е голям връх, даже преди да се качим успяхме да покараме малко. Следваше спускане към вр. Юмрука. Най-сетне истинско каране. Трябваше да се внимава, понеже пътеката е осеяна с много камъни. На Бай Крас явно много му беше дотегнало от качването и нямаше търпение да тръгне надолу, дори забрави раницата си на върха.

Изображение
Изображение
Изображение

Тук отново напреднахме много сравнение с пешаците. Сигурен съм, че колелото е по-бързия начин за предвижване, дори в този участък на Ком – Емине. При вида на вр. Юрука не се поколебахме да минем по подсичащата пътека. Изобщо Бай Крас ще го запомня с това негово умение да намира винаги някоя подсичаща пътека, даже и да няма такава. Минахме покрай тази пресъхнала чешма.

Изображение

Лош знак. А това, че е подсичаща пътеката съвсем не е от най-приятните, особено след гората, точно преди х. Ехо. Към 15:00 часа вече си любувах на гледката, седнал на една от пейките пред хижата. Сега пишейки не мога да дам логично обяснение защо сме останали там. По принцип си имахме предварително начертан график и явно не искахме да го нарушаваме. Водата в хижата беше на привършване, но успяхме да си вземем по един душ. Като цяло обаче хижарите оставиха доста лошо впечатление в нас, не само в нас всъщност, във всички туристи в хижата. Бяха им дошли двама гости и ни лъгаха през цялото време, че храна в хижата нямало, че трябвало да се обадим по-рано, че им било писнало от ком еминейци. Отделно, че цяло нощ думтяха скапаните чалги, на сутринта нямаше кой да дойде да стопли вода за един чай поне, всичко заключено. А Галя била печелила наградата за хижар на годината..Явно преди много време е било това. Там повече не бих останал да нощувам докато тези са хижари!

Изображение
Изображение
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Пон Мар 07, 2016 11:33 pm

Ден 6 – х. Ехо – х. Добрила 31.07

Станахме от поривите на вятъра. Беше рано, а отвън се задаваше буря. В хижата нямаше хижар който да е станал, нямаше и нищо за хапване. Хижаря на Момина поляна, жив и здрав да е още веднъж, ни даде бурканче със сладко от ягоди и благодарение на него и на малкото даден ми хляб от другите закусихме. Междувременно Краси оправяше спукана гума. Явно не му вървеше тази сутрин понеже и новата гума, която сложи спадна малко преди да тръгнем. Последва пак сваляне и лепене. Бурята приближаваше от запад. Другите мислеха да я изчакат, ние с Краси обаче нямаше какво да чакаме на Ехо повече и поехме към Коза стена. Беше към 6:30.

Изображение

След хижата последва хубаво спускане и изведнъж се озовахме в праисторията – папрати по-високи от нас – пречеха ни да карат и безжалостно шибаха ръцете и краката. Докато имаше наклон в наша полза успявахме да караме, макар и трудно. И така като се замисля това ни беше карането до х. Коза стена. Отзад взе да се святка и гърми – нямаше как да ни се размине. Не след дълго и заваля. Беше ми трудно да вървя, Краси напредваше стремглаво напред, а аз се спъвах в клоните и хлъзгах по камъните без шанс да го стигна. Хареса ми да догонвам, нещо се беше събудило в него и газеше пътеката с големи крачки – ето го истинския Краси. На няколко пъти колелото ме повличаше надолу и аз инстинктивно го хвърлях. Всеки минавал оттам знае какъв е наклона надолу. Добре, че него имаше какво да го спира. По някое време заваля мъжката и с Краси се спряхме в една горичка да изчакаме да премине бурята.

Изображение

Не след дълго понамаля пороя и отново тръгнахме. Малко след това обаче небето отново се изсипа с пълна сила. Бяхме на открито и се скрихме под едни скали по-нагоре от пътеката. Не че имаше значение, вече бяхме вир вода.

Изображение
Изображение

Към 9:30 бяхме на Козя стена, а вътре нямаше никой. Викахме известно време, след това влезнахме в столовата за да се преоблечем. Тъкмо си помислихме, че и тук ще ударим дърво със закуската, когато след десетина минути се появи хижаря – младо момче, доста отзивчиво. Направи ни чайче, хляб и други мазила ни донесе. Хубавото на Козя стена е, че има магазинче, може човек да си купи разни глезотийки. Към 10 часа поехме нататък, отвън вече не валеше. До Беклемето имаше места където се караше по уникални пътеки, много технични и вълнуващи. Първа среща с крави и съпътстващите ги кучета. Пазят си добитъка общо взето, нямахме проблеми.

Изображение

Към 11:30 бяхме на Беклемето – най –сетне истинско каране, толкова отдавна не бях сменял скорости, че се замислих с коя ръчка се сваляха предавките. Скоростта рязко се вдигна, се нея и нашето настроение. До Дерменка въртяхме само по черния път. Преди това се отбихме на Орлово гнездо за обяд, но Бай Наско не беше слагал нищо и ни посъветва да отидем до Дерменка.

Изображение

Иначе заслона е едно от разкошните места по билото, както и Наско. В 12:20 вече чакахме да ни сервират яденето. Междувременно времето се оправи и слънцето отново изпече. Разпънахме всичко мокро да съхне. С една дума кеф. Вече сити с Краси си позволихме да се излегнем, хем да отпочинем, хем да поизсъхнат дрехите.

Изображение

Към 15:00 отново поехме, този път към крайната цел за деня – Добрила. От Дерменка следва добро спускане след което започва катерене към вр. Гердактепе. Имало подсичаща пътека, но ние поне не успяхме да я намерим. Трудно беше за вярване какъв дъжд ни валя сутринта, а сега отново слънцето ни изгаряше.

Изображение

До Добрила пътя не е лош за велосипед. Там бяхме към 17:10. Добрила не е точното определение за хижа в планината, малко мутренска работа ни се стори горе, а цените бяха като на морето. Никой не го интересува откъде си и къде ще ходих, важното е да си платиш. Закуската ни я приготвиха вечерта. Имахме достатъчно време да починем добре за утрешния тежък ден. Междувременно по тъмно дойде и Добромир. Беше успял да мине пеш същото разстояние като нас. Голяма воля имаше в него, не разбрах докъде е стигнал, дано да е успял да види морето.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Вто Мар 08, 2016 12:02 am

Ден 7 – Добрила – Тъжа 1.08

Станахме по-рано от обикновеното и закусихме набързо. Петите ме наболяваха, но се надявах като се раздвижа да отшуми болката или поне да свикна с нея. Към 5:40 потеглихме към Амбарица.

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Явно не ни спореше много тая сутрин, бяхме задминати от един чичо, който с бодра крачка трупаше преднина пред нас. Отново кучета и крави, малко ругатни и се кротнаха, според ги бяха научили вече. За час и десет минути се качихме горе. Имаше хубава сутришна роса, а горе като от север всичко беше в облаци. Неземна красота, ето го рая който чаках да видя. Краси да не забравя, че отново поддържаше доста стегнато темпо и не смогвах на места да вървя с него.

Изображение
Изображение
Изображение

След Амбарица имаше даже малко каране, следващото беше чак преди заслон Ботев...Все повече приближавахме Купена, а аз все повече се респектирах при вида му. Брех мама му стара, как ще минем с колелата от тук. Спряхме в подножието му за кратка почивка. Бай Крас рече и отсече, катерим го без да разглобяваме колелата. Имаше голяма увереност в думите му и аз не се противях пък и това изобщо не сме го обсъждали като план за минаването на Купена. Баира иначе си е баир. Бавно и полека стигнахме до въжето, а там един улей се издълбал, никакъв шанс за минаване с колелото. Предложих на Краси един да се качи, другия да му подаде колелата, но той имаше друг план. Намери друга пътека в ляво от въжето и успя да се качи оттам. Аз обаче не успях. Озовах се на място където ме хвана явно шубето и на посмях да мина с колелото. Краси се върна и го взема, а аз минах без него. Добре че беше той, иначе много зор щях да видя да го мина сам. Мерси Краси! След това вече беше леко бутане до самия връх. Радостта беше голяма.

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Горе си направихме по снимка, две, писахме в книгата. Имах чувството, че съм на върна на света, а под нас е море от облаци, хубава илюзия гъделичкаща замъгления ми ум. Към 8:40 тръгнахме да спускаме. Брех, то май май слизането по-зор от качването се оказа. Спомних си като малък как се качих на една череша и после доста време не намерих начин да слезна от нея. Краси водеше, благодарение на дългите си крака смея да кажа, че се справяше отлично. Не че е му е било лесно, но го правеше да изглежда така. И на слизането използвах неговата помощ. Честно казано не се чувствах зле от това, не се бавихме и успявахме да преодоляваме сравнително бързо трудните участъци. Голяма признателност още веднъж да изразя към Краси искам. Минахме първите 2 въжета, после се заравни или просто не беше толкова стръмно и точно когато си мислехме, че това беше, се показа и 3-тото въже. Е такъв отвес не бях спускал. Оказа се най-трудното нещо за преминаване от целия маршрут, поне за мен. С дружни усилия го преодоляхме, но като погледнах нататък какво ни чака взех да се отчайвам.

Изображение
Изображение
Изображение

Оказа се не толкова страшно обаче, повечето върхове се подсичат. Лошото беше, че облаците от север се вдигнаха и се озовахме в мъгла, в началото не толкова страшна, но като минахме Костенурката вече беше доста гъста. Спяхме да се подсилим малко преди Жълтец и поехме нагоре. Успяхме да се и загубим, докато го подсичахме, добре, че мъглата се вдигаше за малко и успяхме да видим жалоните по билото. Доста бяхме слезнали в ниското, затова набелязах на компаса посоката на движение и зачесахме направо, по баира нагоре. Отново стана голям мрак и видимостта рязко спадна. Добре че беше компаса, успяхме да намерим жалоните и хванахме вярната посока. Можеше и да се кара вече! Ура! Точно спускахме към заслона и мъглата се вдигна. Беше към тъкмо време за обяд – 12:30.

Изображение

Влезнах в двора на заслона със завидна скорост и хвърлих байка до туристи, които бяха окупирали масите отвън.
- Здравейте! – поздравих ги аз.
- Откъде идваш с това колело? – попитаха те
- Днес от Добрила, иначе от Ком, тръгнали сме на плаж! – усмихнах се аз.
- А как минахте през Купена и другите върхове? – попита едно от момичетата, а аз с най-голяма увереност им отвърнах
- Е, как, карахме много ясно! – последва момент на мълчание, после се посмяхме дружно.

В заслона беше доста пълно, събота беше все пак. С Бай Крас седнахме за обяд. На хижаря му бяха дошли гости, млади момчета пленени от пиенето и играта на карти. Ние кротко засърбахме супичките си и точно тогава се отвори врата, към която ние нямахме видимост, а от там се чу познат глас:
- Търся Бай Крас, тук ли е?
Обърнахме се и кой да видим, Райко, с гипсирана ръка и Жанета. И това ако не е приятна изненада. Идваха от х. Плевен, по-рано през деня оставили Денизов и момчетата от Янтра Исполин на Беклемето, сборния им пункт щял да бъде на заслона. Голяма веселба беше с него, черпи ни с ракия с боровинки, ние пък с бира и така. По принцип нямаше причина да продължаваме, бяхме стигнали крайната си цел за деня. Утре обаче трябваше да минаваме през Узана, а исках да видя жена ми и детето, но не само за малко, а ми се искаше да прекарам повече време с тях. Предложих на Краси да стигнем до Тъжа днес, а утре да имаме повече време за почивка и виждане с близки. Не му допадна много идеята, отделно Райко също ни предложи да останем, щеше да се заформи голяма веселба с тях. Аз обаче предпочитах да спим на Тъжа днес. След като изложих и мотивите си, Краси реши да ми угоди и този път, а реално имахме и достатъчно време да го направим. Проблема щеше да е мъглата, но тя пък засилваше усещането за приключение. Така към 14:40 тръгнахме да катерим първенеца на Стара планина – Ботев. Явно не бях се подкрепил както трябва и по средата на изкачването изпитах рязък недостиг на енергия. Спрях да хапнa нещо сладко, а Краси крото се катереше по серпентините. В не много бързо темпо за 50 минути бяхме на върха. По съвет на Райко направихме по няколко набирания на лоста.

Изображение

Мъглата беше много гъста. Не се виждаше от жалон до жалон. Поехме към заслон Маринка. Сякохме серпентините право надолу, аз карах, а Краси слезна да тика, понеже накладките му бяха почти свършили. До тук добре, а сега накъде. Лятото се върнах там с колелото без да има мъгла, един от най-панорамните участъци, без шанс да се изгубиш, не така седяха нещата като имаше мъгла. Объркващо беше наличието на множество жалони, повечето от които бяха за Паниците. Ние искахме да подсечем Ушите и Параджика, като знаехме, че трябва да гледаме за пътеката на „лек десен завой“, както Райко ни каза. Брех, то много такива завои минахме, след от пътеката няма, загубихме представа за разстоянието което сме минали. Краси с основание се размърмори, че не е било нужно да бързахме да ходим до Тъжа днес и извади картата. Успяхме да се ориентираме благодарение на нея къде сме и горе долу колко има още до разклонението. Докато спускахме за секунда се вдигна мъглата и видяхме нашите жалони малко по-нагоре по хълма. Не ни се рискуваше да не ги изпуснем и хванахме право нагоре към тях по стръмното. След около 200 метра спускане видяхме, че всъщност е нямало как да изтървем отбивката, пътя минава на няколко метра от жалона. Отдъхнахме си. Продалжихме по жалоните, доста бавно, понеже пак се сгъсти много мъглата.

Изображение

Днешния ден беше белязан от нея. Хванахме пътя до Тъжа. Доста плахо карахме по него, понеже нямаше грам маркировка, беше само спускане и ако бяхме объркали нещо ни чакаше качване. Доста време продължи това спускане, когато се озовахме до някаква постройка. Краси беше минавал и друг път от тук и успя да се ориентира и след няма и 10 минути бяхме пред Тъжа. За наша изненада там имаше вело сбирка, колоездачи от цялата страна се бяха събрали за събота и неделя.

Изображение

Беше към 17:40, а отвън единия от хижарите правеше вкусни пържолки. Едвам ни намериха място в хижата, голям банкет се беше заформил. Имаше и доста габровци, Ники Байк също се появи малко след нас. Днес ни вървеше на познати, какво по-хубаво от това след седмица в планината. Лошото беше, че пържолите бяха предварително поръчани и ние като едни гаврошчета ги гледахме. Разбира се ни почерпиха, но аз най-щастлив останах от динята, опатках 2 порции, нека ми е тежко. Бяхме минали сочения за най-труден участък от Ком-Емине. Труден беше физически, много по-трудни психологически предстояха, както се оказа. Човек е силен тогава, когато е силен и духа му. Легнах си рано, утре поне за мен, щеше да е дълго чакан ден. Чухме се и си Вики по-рано през деня, беше се подготвил и той и утре щеше да се присъедини към нас нататък към морето.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот Ивайло » Чет Мар 10, 2016 5:11 pm

:agree: Обаче това, че не коментираме не означава, че не очакваме продължението на разказа. :)
Аватар
Ивайло
 
Мнения: 157
Рейтинг: 1482
Регистриран на: Пет Юни 22, 2007 7:52 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: martin.radev и 29 госта