Ком - Емине

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Re: Ком - Емине

Мнениеот EmZo » Чет Сеп 14, 2017 9:05 am

Pr3d4t0R написа::bowdown:

Спал е малко на Кашана


Опита се, но не можа да заспи. Придружавах го в краткия участък от Кашано до Добрила. Като се убедих, че това което прави е по-нчеовешко от колкото си го представях. :) Истинска машина! :)
Аватар
EmZo
 
Мнения: 2650
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 04, 2004 11:59 pm
Местоположение: Враца

Re: Ком - Емине

Мнениеот valentin.georgiev » Чет Сеп 14, 2017 9:25 am

Ей, разбихте цялата романтика на маршрута, покараш 3 дена и толкоз. Особено това минаване, кога казаха че е тръгнал, а той вече минава Ботев.
Аватар
valentin.georgiev
 
Мнения: 151
Рейтинг: 1627
Регистриран на: Пет Сеп 17, 2010 10:24 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот Gvt333 » Чет Сеп 14, 2017 10:36 am

Поклон за нечовешката психика!
За мен , колезденето винаги е било синоним на свобода! Тотална! Качваш се и изключваш! Изключваш : работа, време, проблеми, хора и всичко което те натоварва!
С рекордите от това лято, КОМ-ЕМИНЕ за мен като мистика/блян/мечта/легенда или както го чуствате е с една идея по-мъртво..
Gvt333
 
Мнения: 193
Рейтинг: 1362
Регистриран на: Съб Апр 14, 2012 3:47 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот boris_borisov » Чет Сеп 14, 2017 9:50 pm

Голям е Боби, невъзможно голям, като рекорда, който постави. Извън възможностите ми е да възприема всичко това. Евала.
И все пак... не този рекорд, а коментарът отгоре, както и препрочитането за n-ти път на един друг разказ, писан от един друг крал, вече със свалена корона, предизвикаха тази вечер у мен неудържим импулс към живота, и въпреки пълния с пържени яйца и наденички, както и с кило бира стомах, и въпреки че току-що бе привършило само първото полувреме на мача, в който нашите не се представяха никак лошо, въпреки че жена ми обличаше и оправяше децата за спане преди първия учебен ден и първия ден в градината на малките, аз извадих дрехите си за каране от коша за пране, обух пак оттам първите два чорапа, на които попаднах (оказаха се от различни чифтове), нахлузих ком-еминейските си сандали, пуснах фаровете на колелото и се понесох с бясна скорост през 6-те км баир надолу към Лютиброд. Там се загледах във водите на Искъра, които няколко часа преди това бяха пресекли в гара Лакатник пътя на легендарната пътека. После съблякох горнището (беше горещо) и с бърз ход нагоре се понесох под звездите по пътя към вкъщи. Пристигнах тъкмо за продължението на мача. Равен, не загубиха. Бях доволен, но не и уморен. И причината за това определено не бяха чудотворните вафли Leya, a ето това: viewtopic.php?f=3&t=24313&p=822826#p822826
Аватар
boris_borisov
 
Мнения: 218
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Мар 12, 2009 2:30 pm
Местоположение: Врачански балкан

Re: Ком - Емине

Мнениеот packo packov » Чет Сеп 14, 2017 10:43 pm

Браво, Боре, съвсем точно го каза.
Напълно съм съгласен с теб, ясно ми е и че за тези хора е важен рекорда, не планината. Разбирам ги и не им се сърдя. Това е разликата между нас, а планината е една. Няма да си я делим и да се караме.
packo packov
 
Мнения: 27
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Вто Апр 23, 2013 3:06 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот brabarr » Чет Сеп 14, 2017 11:45 pm

Абе направо ви разбиха детските мечти. 100 пъти евала за рекорда и вски да си обича балкана и да кара с кеф както може.
Аватар
brabarr
 
Мнения: 28
Рейтинг: 1195
Регистриран на: Вто Апр 17, 2007 9:20 am
Местоположение: софия

Re: Ком - Емине

Мнениеот boris_borisov » Пет Сеп 15, 2017 1:16 pm

[quote="brabarr"]Абе направо ви разбиха детските мечти. 100 пъти евала за рекорда и вски да си обича балкана и да кара с кеф както може.[/quote]

Добре, приемаме, че са ми разбили детските мечти, щом така ти е угодно. Както казах, невъзможно ми е дори да възприема това, което са направили, тъй като имам някакъв опит по това трасе и си мисля,че знам за какво става въпрос. Това обаче излиза извън рамките, в които мога да разсъждавам.
Без отговор обаче остана въпросът защо не беше обявено началото на този опит. А отговорът, който хрумва на всеки един, който си го зададе сам, не е никак приятен и оказва влияние върху уважението, което изпитваме към рекорда. Страхът от загубата би трябвало да е част от играта. А не - ще пробваме, пък ако успеем, всички ще викат ура, ако не, ще си траем, все едно че нищо не се е случило.
После, по начинът, по който се случиха и се случват нещата, възниква (за мен поне) още един въпрос: Какво знаят хората за този рекорд и какво ще знаят за него след 5 или 30 години? Нищо не знаят. Освен че е постигнато някакво число, което, сигурен съм, много малко хора знаят наизуст и което ще бъде тотално забравено в момента, в който някой постави нов рекорд. А, и че един си е счупил ръката, друг колабирал преди финала и на една кола картера й се е спукал. А има начин как това постижение да бъде поднесено на публиката така, че и след 30 години хората да се надъхват, като четат за него. Просто трябва да се положи едно по-различно усилие и малко талант :)
За вафлите Leya работата е ясна, ама и тях никой няма да ги помни след 5 години...
Аватар
boris_borisov
 
Мнения: 218
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Мар 12, 2009 2:30 pm
Местоположение: Врачански балкан

Re: Ком - Емине

Мнениеот Pr3d4t0R » Пет Сеп 15, 2017 1:27 pm

packo packov написа:Браво, Боре, съвсем точно го каза.
Напълно съм съгласен с теб, ясно ми е и че за тези хора е важен рекорда, не планината. Разбирам ги и не им се сърдя. Това е разликата между нас, а планината е една. Няма да си я делим и да се караме.


Очевидно не познаваш Боби.

Беше обявено, че стартира в странациата им във фейс-а.

Също така такова постижение е екипна работата - Боби няма как да даде такова време без всички, които го подкрепиха морално и/ли комерсиално.
Аватар
Pr3d4t0R
 
Мнения: 3970
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 10:07 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот Lucky Loser » Пет Сеп 15, 2017 2:03 pm

valentin.georgiev написа:Ей, разбихте цялата романтика на маршрута, покараш 3 дена и толкоз.

Според мен нямаше да е така, ако не беше така отразяван, Което напълно разбирам, че няма как да не бъде с всичките начини за комуникация днешно време. Ако беше някой просто да отиде и да направи рекорд и след това за този рекорд да се говори едва ли не от уста на уста, добре. Но в момента маршрутът, в моите очи, излглежда не като място, на което човек просто да тества себе си чисто физически(разбира се, че под сегашната форма това се случва), но място, на което човек се състезава в името на победата - за рекорда, за да биеш другия, място за чисто съревнование между двама-трима-петима души.
Разбира се, няма нищо лошо в това. Рекордите са за това - да се подобряват. Още повече, че не познавам лично нито един от двамата участници в последните месеци, съответно не знам и личните им подбуди.
Но.. това са моите впечатления за момента.
Боря се за мнения - всекоя бройка е изключително важна !
П.С. И аз имам няколко велосипеда, но са тайна !

Komoot профил
Аватар
Lucky Loser
 
Мнения: 1854
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Фев 21, 2013 8:35 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот taurus13 » Пет Сеп 15, 2017 7:34 pm

Абе хора....това са спортисти, те го правят за спорта...вие си го правете за романтиката....то това, както зех да казвам напоследък си стана поклоннически маршрут.....като пътят Камино, който човек изминава за да получи отговори за живота....
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот packo packov » Пет Сеп 15, 2017 11:38 pm

Pr3d4t0R написа:
packo packov написа:Браво, Боре, съвсем точно го каза.
Напълно съм съгласен с теб, ясно ми е и че за тези хора е важен рекорда, не планината. Разбирам ги и не им се сърдя. Това е разликата между нас, а планината е една. Няма да си я делим и да се караме.


Очевидно не познаваш Боби.

Беше обявено, че стартира в странациата им във фейс-а.

Също така такова постижение е екипна работата - Боби няма как да даде такова време без всички, които го подкрепиха морално и/ли комерсиално.


Прав си. Не го познавам. И Фейсбук нямам. Затова явно не съм разбрал, че е стартирал, а само финиширал. И все пак поздрави за резултата, вярвам че е плод на много труд, пък макар и на много хора. Дизела първия път постави ерата на комерсиално и бързо КЕ. И все пак предпочитам да чета повече за минаването от автора, не от пи ара. Пък било то романтично за настроението по пътя, или за сухата статистика на километража и часовете по Пътеката.
П.п: пак казвам, искам да караме, а не да се караме. Тук съм с мир. Има място за всички ни.
packo packov
 
Мнения: 27
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Вто Апр 23, 2013 3:06 pm

Re: Ком - Емине

Мнениеот did » Съб Сеп 16, 2017 7:16 am

А помните ли тази тема?
viewtopic.php?f=3&t=76337
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Ком - Емине

Мнениеот vpravov » Съб Сеп 16, 2017 9:44 pm

did написа:А помните ли тази тема?
http://mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=3&t=76337

Митак..... :bowdown: :bowdown: :bowdown: Дано повечето от "романтиците" прочетат тази тема...
За мен лично, по-добрите от мен само носят информацията, че мога да бъда по-добър. Стига да искам и да не съм удовлетворен от себе си. :) Ако не съм недоволен от себе си, значи че съм достигнал приемлив за разбирането ми лимит и съм готов да приема компромиса със самия себе си. Естествено причините могат да бъдат не по-малко значими(семейство, деца, кариера, мързел). Никой не ми е виновен за границите, които сам си поставям. По-добрите от мен само могат да ги разширят.
Ком-Емине, още не съм правил. Но ако тръгна да го правя, определено ще има допълнителен стимул да не се отказвам, затова че някой го е направил за под три денонощия...
Изображение
Аватар
vpravov
 
Мнения: 1277
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Май 09, 2005 8:51 am
Местоположение: София

Re: Ком - Емине

Мнениеот taurus13 » Съб Сеп 16, 2017 11:32 pm

Абе Боби е много упорит.....колко операции, колко падания, счупвания....три пъти си продава колелото и се отказва от спорта :D и след 6 месеца се завръща като некоя хала.
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот did » Вто Сеп 19, 2017 6:02 pm

Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Ком - Емине

Мнениеот taurus13 » Вто Сеп 19, 2017 7:42 pm

идеи ли му даваш :evil:
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Ком - Емине 2017

Мнениеот vaches » Съб Яну 06, 2018 7:48 pm

Ком – Емине 2017

Дълго време ще се говори за 2017 като година на рекордите по Ком – Емине, вина за което имат не един или двама. Очевидно популярността на прехода става все по-голяма, щом чувам да се говори за него от хора, които нямат изобщо интерес към планината и това какво се случва по билото й. Тази година желанието ми се още едно преминаване не стихваше, дори напротив, постоянно си представях как препускам с колелото по тесните горски пътеки. Търсех ново предизвикателство пред себе си и какво по-добро от това да мина маршрута сам и за рекордно за мен време. Бях начертал план график за 7 дни, спане по хижи и без подкрепа. Определено плана беше амбициозен, но без подобни идеи не би имало развитие в което и да е отношение.
Подготовка сериозна не успях да направя и отново разчитах на доброто познаване на пътеката и не малкия ми инат. Подходих сериозно към колелото, което определено имаше нужда от нови части, нещо за което се погрижиха Веско Денизов и Райко, за което съм им безкрайно благодарен. Общо взето имах нова касета, преден среден венец, нова верига, ново централно и нови накладки. Задната главина също се оказа за смяна, но нямаше такива налични и се размина с ревизия, която според Райко, щеше да й е достатъчна за първо време. Накупих си достатъчно лепенки, някоя друга част и с това седмица преди да тръгна бях готов с Рам-а.
Датата за тръгване беше фиксирана – 22 юли, нямаше как да я места. Разбира се прогнозата беше за няколко дъждовни дни, но избор нямах, щях да го мисля в движение. Проблема като е сам човек е най-вече в багажа, който носи. Дрехите и инструментите не успяваха до такава степен да направят раницата некомфортна за носене, но храната беше като камък, който не спираше да мъчи цялото ми тяло. Така или иначе разчитах на това, че тя ще намалява прогресивно, нещо, което се случи чак последните дни.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Съб Яну 06, 2018 7:58 pm

Ден 0 Ком - Петрохан

Бях притеснен и развълнуван, радостен и тъжен. С този микс от чувства карах колата към Берковица в съботата на 22 юли. Това ми харесваше, явно не ми беше безразлично това, което предстоеше. Бях натъпкал раницата догоре и трудно успявах да събера двата края на ципа. Надявах се да не съм забравил нещо важно и мислено преговарях какво съм вземал. Определено варианта с нощувка на Петрохан ми хареса предната година, затова бях се бях спрял на него. Обядвахме в Берковица и в ранния следобяд се катерихме с колата към хижите Ком. Времето беше горещо и ясно, без задаващи се катаклизми за момента. Над новата хижа Ком има страхотна поляна за къмпингуване, оградена с големи борове и там спрях за да се наглася за началото на прехода. Сетивата ми бяха изострени и усещах уханието на боровете много силно, беше един от тези моменти, които ще помня много дълго време. Взех си довиждане с баща ми, който му стана навик да ходи веднъж годишно до северозапада покрай моите начинания и изведнъж се оказах сам. Вълна от емоции бушуваше в мен. Дали постъпвах добре, че тръгвах сам, нямаше ли така да притеснявам семейството и приятелите си? После видях познатата табела с надпис Ком-Емине, снимах се за спомен, както правех досега и предните две години и затиках смело колелото нагоре към върха.
Изображение
Освен, че очаквах да съм по-бърз сам, исках да видя дали ще мога да се преборя с трудностите, дали няма да се откажа, да докажа на себе си, че съм достатъчно силен да се преборвам със страховете си и всичко това, да не е сметка на удоволствието, които определено изпитва всеки дръзнал да мине Пътеката.
Бях пълен с енергия и не я пестях въпреки стръмния баир след старата хижа Ком. Сърцето пулсираше бясно, петите пареха, а аз нямах търпение да свърши гората и да изляза на гледка.
Изображение
От седловината до подножието на вр. Ком карах с добро темпо и успях да мина доста пешеходци, което напомпваше самочувствието, но преди всичко изчерпваше силите ми. Бъдейки сам, трудно успявах да задържам спокойно темпо на каране, поне първите два дни, а от това страдаше тялото ми, което още не беше свикнало с предстоящите му натоварвания.
На върха имаше повече хора, отколкото на някой селски сбор и мен честно казано ме засрамя да се суетя много много. Бързи снимки и 3 камъчета и газ към Петрохан.
Изображение
Изображение
Карах със сравнително стегнато темпо, но усещането беше, че едвам се влача. Тази година успях да запиша преминаването си и на страва благодарение на гармин часовника, който си бях закупил малко преди да тръгна. Общо взето ми бяха необходими към 2 часа за да стигна от хижа Ком до хижа Петрохан. Бай Фидос беше сам в хижата и ме хвана да сменя няколко крушки, след което ме настани. За мен той е страхотен образ, човек с достатъчно колорит и тънко чувство за хумор, но изключително принципен. Ако човек успее да подходи правилно към него, със сигурност ще види съвсем различно лице от това на сърдития старец, който си гони туристите от хижата с недоброто си поведение. По-късно вечерта дойдоха двама приятели на Бай Фидос, а с тях носеха голяма диня. При вида й рязко изпитах желание да омахам едно две парчета от нея, но тъй като не познавах хората ми беше неудобно да си поискам. Добре че те бяха от старата генерация и без много да ме питат ми казаха – яж! След хубавия десерт се запътих към леглото, трябваше да ставам рано, следващите два дни бяха от голямо значение за целия преход и исках да съм достатъчно свеж.

https://www.strava.com/activities/1095864155
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 12:07 am

Ден 1 х. Петроха – х. Лескова

По традиция алармата ме събуди в 5 часа сутринта. Хубаво е да си на Ком-Емине, бях свеж и бързо събрах багажа в раницата и се запътих за закуска. Бай Фидос не беше станал, а закуската ми вървеше много трудно без чай. След известно време се появи и освен хубав чай се сдобих и с компания за закуската. Ценях всеки един разговор с хората, които срещах, през повечето време щях да бъда сам и колкото и нетипично за мен да е, чаках с нетърпение да се видя с някой по хижите.
Плана за деня беше хижа Лескова, тоест нищо ново сравнение с предните години. Все пак исках да ми е интересно и си засичах времето по снимки от предната година, като без да си давам много напън, исках да видя как ще ми се отрази липсата на другар. По стечение на обстоятелствата се оказа, че Николай, едно от момчетата, които ни помага предната година с качването на Купена е тръгнал ден преди мен и ще нощува на Лескова също. Бяха стигнали с приятелката си до село Лакатник предната вечер и си бях поставил за цел да пробвам да ги стигна някъде по баирите. Всичко това беше добре замислено, докато няколко километра след старта усетих, че задната гума ми играе повече по камъните..бях я спукал някъде, може би още предния ден, но понеже всичко беше мокро и кално от росата, реших да пробвам само с препомпване да мина, пък да я правя по-късно. За моя радост успях и продължих без много да се бавя.
Изображение
Изображение
Следват Червена локва, след това спускането към Пробойница, на места в гората е толкова стръмно, че спирачите замирисваха на феродо.
Изображение
Изображение
До Гара Лакатник нямаше изненади и там се оказах рекордно бързо за мен – към 9:10, близо час по-бързо от миналата година. Сантиментален човек съм явно и въпреки че не бях много гладен, седнах на пейката до чешмата и закусих отново. Усмихнах се, докато си мислех за Пламен и миналогодишното ни преминаване. Това не прозвуча много хетеро, но често се сещах за него.
Изображение
Изображение
Покрай мен мина дядо, осъди моята постъпка да тръгна сам и ме посъветва, да ходя в планината есента, шанса за бури бил по-малък. Усмихнах се и подкарах колелото в посока..нагоре, към хижа Тръстена. За почивки не спирах и сравнително бързо се озовах пред хижата. Там не намерих нищо ново – малини и циганори. Беше рано за обяд, затова се наложи да поостана повече от предвиденото време за почивка, но какво пък толкова, не ми оставаше още много до крайната цел за деня. Няколко часа преди мен беше минала втората организирана група на БФТ. И бяха плячкосали хранителните запаси.
Изображение
Така докато небрежно се препичах на обедното слънце и чаках папото се появи със забързана крачка самотна туристка – Тина. Тя също се оказа, че тръгнала да прави соло преминаване само, че пеш и тичане на места. Споделихме един обяд време и тя тръгна малко преди мен. Бях забравил да й кажа за отклонението в ляво преди връх Издремец и се опитах да я настигна, но гумата се оказа, че е спаднала и загубих време, докато я напомпя...е в крайна сметка се беше качила до върха  Аз от своя стана се радвах на разчистената гора, нямаше ги изпопадалите дървета от предните години, хиляди благодарности на доброволците, които чистиха пролетта там.
Изображение
Трябва да я било някъде на средата на пътя между хижите, когато минах и организираната група. Бяха изпоналягали под едно голямо дърво и дремеха. Хм около 50 човека бяха те, а хижата събира към 30, ще е интересна вечер. Бях се обадил седмица преди да тръгна на новия хижар, а той още не знаеше, че ще посреща двете организирани групи...все пак беше ми казал че ще ми намери място. На спускането към Разделената вода, застигнах два джипа с цигани и тъкмо минах единия, другия реши да се прави на състезател по камъните, което доведе до спукване на задната му гума.
Изображение
Към 15 часа бях на Лескова. Кучетата до овчарския фургон не ме отразиха, явно ги беше доста напекло слънцето, мен също. Ники и приятелката вече бяха пристигнали с още две момчета, но следа от хижарите нямаше, само боклуци от първата голяма група. Много се радвах да видя познат човек в лицето на Николай. Аз от своя страна се почувствах доста зле, може би от прекаленото бързане на моменти. Не след дълго се появиха и хижаря със още няколко помощника и бързо се захванаха да шетат. Хижата била ограбена началото на годината и сега работеше само с предварителна заявка. Място за мен в хижата нямаше, затова ме настаниха в една пристройка над нея...беше най-спартанското място, в което съм спал, но какво от това, имах покрив и легло, какво му трябва на човек. Успях даже и да направя една дрямка, след която не се почувствах много по-добре и ядох насила вечерта. Иначе за първи път се срещам със организирана група и чувствата са ми смесени, но определено беше забавно да си с толкова много хора на едно място.

https://www.strava.com/activities/1099264252
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 12:27 am

Ден 2 – Лескова – Кашана

Въпреки полевите условия спах добре и на сутринта се събудих преди алармата. Станах, а отвън заварих изпоналягали хора на всевъзможни места. Много ми се пиеше чай, чувствах страхотна жажда. Не помня какво съм ял и дали съм пил чай, но се замотах повече от необходимото и успях да тръгна към 6:20, малко след организираната група. Казахме си чао с Ники, Тони и Тина и поех по своя път.
Изображение
Утрото беше доста свежо, но аз явно не бях и бързо се задъхах и ожаднях. Пиех доста повече вода от обичайното, а предстоеше доста сух район. Не след дълго подминах групата с бясна скорост на едно спускане на което се радвах на макс, много обичах точно такова разтърсващо събуждане, за какво му е на човек кафе?
Изображение
Изображение
Бях карал няма и час, а бях изпил 2/3 от наличната вода, затова а първи път ми се наложи да сляза до чешма Мечулица. Заредих догоре и продължих към Зла поляна.
Изображение
Това е един участък, който няма как да запомня и винаги ми се увижда, поляна и гори се редуват, тръни и тесни пътеки.
Изображение
Изображение
Малко преди Белия камък си направих кратка почивка в гората, отново от сантимент, отделно, че се бях и поизморил вече и реших да преровя раницата за нещо калорично. Водата продължаваше да намалява по-бързо отколкото ми се искаше, но нямаше повод за притеснение, малко преди Зла поляна на подсичащата пътека има изворче, дори вече има и поставена тръбичка за по лесно наливане на водата.
Изображение
До Витиня на моменти ми доскучаваше, а и знаех какво ме чака след голямото спускане. Към 11 часа бях на прохода и за първи път видях спалнята да работи.
Изображение
Изображение
Там беше Цанко, председателя на ТД в Етрополе. Оказа се изключително ведър и благ човек. Предложи ми обяд и запали скарата. Аз от своя страна не се дърпах много и без друго вървях добре с времето, можех да си позволя по-голяма почивка. Доста си поговорихме и за спалнята и за останалите хижи. Цанко беше активен турист и познаваше много добре Пътеката и повечето хижари, беше готов да помогне на всеки непознат с каквото може. След обилния обяд и натежалия корем реших, че по-добре да не се бавя повече, понеже тежкото предстоеше. Вземахме си довиждане и поех към Арабаконак. Предната година бяхме минали с Пламен по пътеката покрай ловното стопанското и объркахме пътя на едно място, което ни коства доста сили и нерви, затова бях решил да не минавам повече от там, но не знам защо, се отклоних от главния път и хванах въпросната пътека. И този път изненадващо за мен се озовах на Арабаконак за отрицателно време, изчерпал почти никакви сили.
Изображение
Изображение
Бях доволен от решението си да не обикалям по пътя и да катеря асфалта и с добро темпо поех към Чавдар. Докато карах нагоре застигнах колоездач с багажник на колелото. Това беше Венци от София, който беше тръгнал също за морето, също сам. Беше се поизморил и тикаше нагоре, но понеже бяхме близо до заравнянето реших да покарам с него, хем малко компания, хем да му покажа откъде да мине към Чавдар, за да прескочи участъка с копривите и къпините. Скоро започна ново изкачване и аз поех нагоре, щяхме да се видим на някоя хижа, всеки си караше с неговото темпо. Буковата гора преди хижа Чавдар със сигурност е една от най-магичните по цялото Ком-Емине. Катерех нагоре и й се любувах. Щастието, че съм точно тук и сега на това място и мога да изпитам такава наслада ме караха да забравя за умората и глада. Да, въпреки обилното хапване на Витиня, чаках с нетърпение да стигна при Иво за една, две супи. Е, супа нямаше, но пък ядох най-вкусната кавърма. Отново направих доста добра почивка - към час може би и към 16 часа затиках към връх Баба.
Изображение
Въпреки многото почивка и хапване, все още не се чувствах в кондиция и тялото ми не ме слушаше много. Усещах че и самия аз си давах повече зор отколкото трябваше. До Кашана ми отне около 2 часа. Отивах на любимата ми хижа и любимия хижар. За съжаление не успяхме да се видим много добре с Николай, понеже се чувствах доста отпаднал физически. Ядох два таратора и по светло още отидох да си лягам. Лягайки бях сигурен, че утре няма да мога да продължа. Рязко смених вълната на настроението, но гледах да не мисля за това, важно беше как ще се чувствам по изгрев.
Изображение
Изображение

https://www.strava.com/activities/1099267644
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 12:44 am

Ден 3 – Кашана – Ехо

По план си представях този ден да стигна до Орлово гнездо или Дерменка. Сутринта станах и противно на очакванията ми се чувствах прилично. Беше още тъмно отвън, но Ники беше направил закуска както се бяхме разбрали. Много точен човек! Поговорихме си докато закусвахме, въпреки проблемите пред него, беше весел и забавен както винаги и успя да ме зареди с положителна енергия. Пих 3 големи чая с много захар и въпреки закъснението успях да тръгна в много по-добро настроение отколкото си легнах снощи.
Изображение
Работата беше ясна, хабя повече сили отколкото имам и в края на ден определено това си личеше. И без друго деня предвещаваше основно тикане, реших да я карам по-полека и да не стигна там където съм си намислил, беше важно да успея да се съхраня за останалите дни пред мен. Докато се кача на билото видях доста зор, след това подминах Свещиплаз и се изпълних с нови сили, дали от гледката, дали от домашното сладко на Николай, не знам, но определено живнах и тръгнах да гоня първата група с туристи на БФС.
Изображение
Изображение
Връх след връх напредвах бавно. Този участък определено е доста тежък за минаване с колело, но не знам защо на мен ми харесва. Има няколко епични спускания, който макар и не много дълги успяват да ме заредят с адреналин. На спускането към хижа Планински извори, видях в далечината върволицата от туристи, които тъкмо започваха да катерят Тетевенската баба, а аз бях изгладнял страхотно много и реших да похапна до чешмата на Петте чучура.
Изображение
Определено по-бавното темпо ми се отразяваше добре и не след скоро продължих след групата. Минах ги на едно спускане около Братаница. Въпреки прекрасния ден до момента малко преди Кончето нещата много бързо се промениха и се вдигна гъста мъгла за секунди. Колкото и да бързах на успях да хвана подсичащата пътека и го карах малко наизуст през хвойните, но не след дълго се появи и тя и спокойно продължих към Вежен.
Изображение
В подножието му спрях за кратка почивка и хапване, като времето продължаваше да се разваля и вятъра скоро стана доста мразовит. Нямаше какво да чакам, не исках да ме хваща буря докато съм на най-високата точна от прехода днес. Вежен си е мъка, особено в началото. За мое щастие нещата с бурята се поразминаха и даже мъглата се вдигна толкова бързо, колкото и дойде. На чешмата в далечината видях турист да ми маха, поздравих го и аз, но не исках да се бавя и продължих нагоре. Следваше най-вълнуващата част за мен от деня – спускането към хижа Ехо. Това е наистина друсащо и на моменти опасно каране. В далечината обаче се виждаше идващата буря, придружена с доста светкавици. Явно все пак нямаше да има разминаване и аз от твоя страна вложих доста сили да се добера до хижата навреме.
Изображение
Започнах да подсичам връх Юмрука и на чешмата, което се намира малко преди да се влезне в гората ме закапа. Сложих дъждобрана на чантата и не си долях вода. Карах където мога, където не, бързо преминавах подтичвайки. Скоро започна да се чува силен шум като че ли някое животно бягаше и чупеше клони под себе си. Спрях да се огледам, това не бяха животни, а топчета град, които пронизваха листата и отскачаха доста на високо след като се удареха в земята.
Изображение
Никога не съм си мислил, че мога да се добера толкова бързо до хижата и всичко стана като по поръчка, тъкмо затворих вратата и отвън се изсипа истински порой придружен с светкавици и оглушителни гръмотевици. Стана страшно. Бях до тук днес, казах си аз, въпреки че беше едва 16 часа. След малко се показа и Галя, която не знам заради бурята или вида ми прояви човечност, както никога преди и без много приказки ме настани. В хижата нямаше никой и добре че, тук щяха да нощуват и хората от организираната група. А те как се справяха в тези условия, съвсем беззащитни на билото не ми се мислеше. Доста се бях притеснил и силно се надявах да няма някакви проблеми с тях. След известно време, докато чаках в стаята да премине бурята, за да мога да си взема душ, се чу как Галя нарежда по някой с пълна сила и след малко вратата се отвори и при мен влезна туриста, с който се бяхме разминали на чешмата преди Вежен по-рано днес. Оказа се човека е от Чехия и не разбираше абсолютно нищо от това, което Галя му говори, но явно по тона беше усетил, че не е много добре да се разправя и кротко влезна мокър и премръзнал. Забравих му името, но и той правеше Ком-Емине. Нямаше почти никаква информация като телефони на хижи и карти, затова му дадох пътеводителя да си извади нужната за него информация, за да знае какво го чака и занапред. След няколко часа бурята отмина и последва свеж душ и топло хапване. Не след дълго се появиха и героите от групата, някои бодри, други не толкова, но по-важното беше, че всички бяха невредими. Определено имаше доста забавни индивиди в тази група, начело с Илиян от Габрово, който правеше прехода за 4-ти път и знаеше как да си прави купона.

https://www.strava.com/activities/1100904664
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине 2017

Мнениеот packo packov » Нед Яну 07, 2018 8:27 am

Здравей, vaches! Чел съм всичките ти пътеписи за Ком Емине, така че си позволявам на "ти" направо, все пак имам чувството че сме карали заедно дни наред. :) Искам да ти благодаря, че именно вчера започна публикуването на пътеписа за 2017. И ще ти кажа защо. На 25.03.2017 по малко глупав начин и без колело си праснах глезена - една планка и 10 винта беше резултатът. Вчера ми ги махнаха, 9 винта и планка. На единия винт му се скъса главата и ще си стои да ми напомня... Та вчера точно ме пусна упойката и започна болката и ми изпищя мейл на телефона, че има раздвижване по темата, Ком Емине. Я да видя си викам. И сега чета бавно и се наслаждавам. Инак щях да си кроя сухи планове за каране, ама ще трябва да потрая още известно време.
Поздрави, пак благодаря!
Пацко.
packo packov
 
Мнения: 27
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Вто Апр 23, 2013 3:06 pm

Re: Ком - Емине 2017

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 6:38 pm

packo packov написа:Здравей, vaches! Чел съм всичките ти пътеписи за Ком Емине, така че си позволявам на "ти" направо, все пак имам чувството че сме карали заедно дни наред. :) Искам да ти благодаря, че именно вчера започна публикуването на пътеписа за 2017. И ще ти кажа защо. На 25.03.2017 по малко глупав начин и без колело си праснах глезена - една планка и 10 винта беше резултатът. Вчера ми ги махнаха, 9 винта и планка. На единия винт му се скъса главата и ще си стои да ми напомня... Та вчера точно ме пусна упойката и започна болката и ми изпищя мейл на телефона, че има раздвижване по темата, Ком Емине. Я да видя си викам. И сега чета бавно и се наслаждавам. Инак щях да си кроя сухи планове за каране, ама ще трябва да потрая още известно време.
Поздрави, пак благодаря!
Пацко.


Скорошно възстановяване ти пожелавам и да се впуснеш в нещо подобно колкото можеш по-бързо.

ПП. Много се радвам, че ги чете някой тези пътеписи и се надявам да са от полза. :D
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 7:27 pm

Ден 4 – х. Ехо – х. Добрила

Обичайна сутрин за хижата – хижарите спят и всеки се оправя както намери за добре. Понеже тези песен съм я пял вече, не губих много време тръгнах преди останалите.
Изображение
Добрах се някак си до х. Козя стена, като за пореден път установих, че това е най-неприятния участък за мен и колелото. Хижарите ги заварих тъкмо да гласят закуската за групата, но успях да се примоля и за една порция. Макарони със сирене – трябва да си призная, че можех да изям поне 3 такива порции и да попитам за 4-та, но всичко беше под бройка, а и ми се докара вече. Тъкмо си тръгвах, когато започнаха да пристигат един по един, начело с Начо, хората от БФТ. Мен ме чакаше Беклемето, а до там и няколко много любими за мен пътеки – тесни и много технични.
Изображение
Изображение
Не след дълго се оказах и на прохода. Пътя до Дерменка беше в доста добро състояние, наскоро някой беше минал и загладил вадите, образувани от водите и можех да се наслаждавам на едно доста гладко предвижване.
Изображение
Изображение
Задължително минах да поздравя Наско на Орглово гнездо, където голяма група туристи тъкмо си вземаше довиждане с него. Следваше Дерменка, на където се бяха запътили и останалите хора от Орлово гнездо, а за мен това означаваше хубаво хапване. Там ме посрещнаха нови хижари, бяха заети с техни си дела, но все пак отделиха време да направят един обяд. Голяма кръчма беше тотално преобразена, жалко, портретите на соц вождовете ми липсваха. Не след дълго бях сит и излязох отвън да си оправям мокрите обувки и раницата. Масите бяха окупирани от компанията туристи, с която се срещнах на Орлово гнездо. Оказаха се доста забавни, бяха тръгнали към Добрила, така че щяхме там да се опознаваме.
Изображение
Изображение
Ранния следобяд, тоест към 14:30 може би, паркирах велосипеда си пред Добрила. Беше рано, имах сили, но ми се до остава там. Настаниха ме в едно бунгало в долната част на поляната, до малко езерце, беше истински лукс като за мен. Изпрах се, изкъпах се и не след дълго се озовах в столовата. Тъкмо седнах да ям, нещо като обяд след обяда или вечеря преди вечерята, когато в хижата влезна най-усмихнатата и ведра туристка – Габи. Габи беше приятелка на Тина, която срещнах на Тръстена, но беше тръгнала няколко дни преди нея, като идеята им била да се срещнат на морето. Бързо ми разказа за това какво й се е случило до момента, беше доста забавна и енергично ръкомахаше и жестикулираше, докато обясняваше. В хижата по-късно пристигнаха и 1-вата група на БФТ, както и момчетата и момичетата от Ихтиман, които срещнах на Орлово гнездо, общо взето се заформи голям купон или по-скоро голямо ядене и пийване. Всичко беше хубаво, но времето за следващия ден го даваха доста дъждовен и аз все повече не се решавах да тръгвам утре. Нито имах подходящи за дъжд дрехи, нито пък ми се и мокреше. Ихтиманци и те щяха да остават и това съвсем наклони везните към ден за почивка. Габи се колебаеше, но реши да тръгне с групата рано сутринта и да се води с тях до някъде, после пак напред сама. Стана ми доста жал за хората, че нямаха право на мнение или тръгваш сутринта, или си слизаш от билото, независимо вали ли, гърми ли, плана си е план. Все повече се убеждавах, че подобни групови изяви не са за мен. Иначе вечерта мислех да се наспя, но имаше доста силно хъркащ човек в стаята ни и общо взето се въртях цяла нощ.

https://www.strava.com/activities/1102190669
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 7:30 pm

Ден 5 – почивен.

Честно казано не ги харесвам такива дни, станах доста по-късно от предходните. Добре че имаше хора в хижата и времето минаваше в игри на карти и разходки. Иначе времето сутринта вярно беше доста бурно, но по-късно облаците се вдигнаха и не капна и капка цял ден на хижата, но по билото не било така, както разбрах в последствие. Тук някъде ми се случи и нещо, за което не предполагах – Анелия, която не беше голям фен на моите преходи, в които зарязвах всичко и всеки, беше решила да ме изненада, като се качи горе някъде преди обяд. Зарадвах се, доста даже, всъщност най-сетне усетих някаква подкрепа от нейна страна, която точно в момента ми беше доста необходима. А колко почивен стана почивния ми ден, по-добре да не разказвам. Вечерта се събрахме с 2-рата група на БФТ, преди тях дойдоха Ники, Тони и Тина, както и Сашо. Те определено изглеждаха поизморени от прехода днес. А хъркащия човек и тази вечер се включи мощно, само че не го търпях много и колкото и да не ми се искаше го събудих момчето, той пък милия от притеснение, че няма да се наспя от него не мигнал цяла нощ.
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 8:01 pm

Ден 6 – Добрила - Партизанска песен.

Алармата звънна отново в 5. Не ми се ставаше, но нямаше как, Ком-Емине ли правя или почивка в планината. Целунах Анелия за довиждане, вечера й бях заръчал разни неща да ми изнесе до Узана, най-вече Яна жадувах да видя. Тръгнах заедно с пешаците, бях решил твърдо да минавам по подсичащата пътека, без значение от времето, а то и без друго беше доста скапано, нищо не изпусках от билото.
Изображение
Изображение
Честно казано не знам защо съм си го причинил две години да бера страха по тия скали горе с колелото, като отдолу е в пъти по-лесно и не по-малко красиво, а и има не малко каране. Понеже никога не бях минавал от там, а беше доста мъгливо внимавах да не изтърва маркировката, макар че тя се оказа доста добра.
Изображение
Изображение
Идеята ми беше да не ходя до х. Васил Левски, а на поляната преди да се хване гората за хижата да поема към билото, по точно към Костенурката. Бях слизал от там веднъж в много добро време и си спомням, че маркировка я нямаше никаква и доста трудно се ориентирахме, а сега с мъглата малко ми беше притеснено. За мое щастие имаше вече прясна маркировка с бяло-зелено-бяло, в началото няма ясна пътека и газих доста из хвойната. До билото си беше тегаво, но ми се стори бързо и не след дълго бях горе. С качването ми облаците взеха да се раздигат и слънцето да се показва помалко.
Изображение
Бях няколко часа напред с времето, сравнение с билното ни преминаване предната година, а същевременно доста свеж. До заслона трябва само с подсичането на Жълтеца да се внимава, аз лично карам донякъде по маркировката, след това пердаша право нагоре, така мисля, че е най-лесно и пряко.
Изображение
Изображение
На заслона нямаше почти никой, да не кажа, че бях само аз, възползвах се от това и мушнах 2 супи и няколко чая. Предстоеше качването на Ботев, но да си призная, то далеч не е от най-страшните. Горе не се заседях много и дадох газ към Тъжа.
Изображение
Изображение
Хубаво си е спускането, километрите се ядат много бързо, а усмивката не слиза от лицето, е освен ако не мина през някоя кравешка пица и ме опръска в нахилената физиономия. На Тъжа заварих Габи, беше решила да остане там за нощувка. С дружни усилия успяхме да сверим часовника й, въпреки че тя така или иначе не бързаше за никъде. Тук се видяхме за последно с нея по Пътеката. Няколко седмици по-късно Габи беше успяла да завърши успешно прехода си, както и приятелката й Тина. Аз от своя страна се подсилих с още една супа и чай, че трябваше да катеря до Русоватец. Мисля, че почти не слязох от колелото догоре. А там ме чакаше гледка, която мечтаех да видя. Сигурно защото това е родното ми място, но останах няколко минути да се полюбувам на цялата тази красота, която предлагаше панорамата под Русоватец.
Изображение
Паметника на дядо Филю от село Кръвеник, откъдето имам честа да са и моите корени
Изображение
На Мазалат ме чакаше Виктор, а аз не исках да се бавя и директно го събрах и продължихме надолу.
Изображение
Изображение
В не много бързо темпо към 19 часа бяхме на Партизанска песен. Това беше най-дългият ми като часове преход, в края на който се чувствах доста добре. На хижата получих 5 звездно обслужване, в интерес на истината не бях оставал да спя там никога. Не след дълго и Ани се качи с Яна, както и Ели, общо взето беше доста увлекателна вечер, в която, колкото и да ми се искаше, не можех да обърна внимание на всеки и често се лутах насам натам. Много се зарадвах на динята, която ми беше изнесла Ани, както и на новите запаси от храна за остатъка от прехода. Всички останахме да спим горе, като Вики беше решил да покара с мен до Кръстец на следващия ден.

https://www.strava.com/activities/1105713022
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 8:23 pm

Ден 7 – Партизанска песен – Буковец

От приповдигнатото настроение от вечерта нямаше и помен. Събудих се, а Виктор стана преди мен да се гласи. До мен спеше детето ми, гледка, която не исках да оставям. Бях скептично настроен точно в този момент, времето минаваше, а аз бавно се прегласях да се отправя към столовата. Една не малка част от мен искаше да не продължавам, още повече, че в предстоящите гори, в които щях да влезна определено самотата нямаше да ми помага. Споделих тези ми мисли с Виктор на закуска, а той типично в негов стил ми даде да разбера, че това което ще се случи от тук нататък зависи само и единствено от мен и той няма да взема участите в решенията ми. Тук е момента в, който аз се бях превърнал в най-голямата си трудност и трябваше да се преборя със себе си. Времето летеше и вече бяхме назад с графика, нямаше за кога да отлагам, събрах всичко в раницата и с Вики подкарахме към Шипка. Предстоеше доста дълъг преход, един от най-трудните и изтощителни за мен.
Изображение
Хубаво беше да покарам с някой след толкова време самотно скитане по баирите. Беше деня за сбор на партията майка на Бузлуджа, а рейсове имаше още на Шипка. Движението беше доста натоварено и постоянно бяхме изпреварвани от водачи на МПС на една боя разстояние, изнервящо стана по едно време.
Изображение
Изображение
Скоро се озовахме в епицентъра на това изключително значимо за българската демокрация събитие и най-вече значимо за всички кебапчийници и сергии със стока от братски Китай. Естествено ние съвсем учтиво уважихме едни цигани и се подсилихме с по някое кебапче, макар и не на муфта, ех, а едно време какви кебапчета имаше, а сега...Скоро успяхме да се измъкнем невредими от талпата и да се впуснем в нашите си дела. Хубаво беше да си не сред себеподобни, с които освен общи физически белези, нямаш нищо общо.
Изображение
Изкачването на Бедеците е последния баир преди да започне доста дългото спускане към Кръстец. Покарахме доволно, но аз лично не бързах, знаех, че след малко пак оставам сам и ще имам отново драми със себе си. Вики искаше да слиза до самата гара, но се разделихме малко преди това, където продължава пътя за Плачковци. Вземахме си бързо довиждане, иначе като нищо да бях обърнал с него на обратно. На гарата спрях за малко зареждане с енергия под формата на вафли и ядки. Бях с около час по-бавен сравнение с минаването от предната година и си поставих за цел да съкратя пасива до Буковец. Често си задавах някакви мини състезания със себе си, исках да има все пак нещо като предизвикателство. От Кръстец до Хаимбоаз не бих казал, че разстоянието е много, но определено е гаден участък, в който се слиза доста на ниско и минаването пред еднометрова папрат и къпини на места не е от най-приятните неща. Още повече беше много пресен спомена за алпийското било от вчера и сегашните гледки не бяха добре приемани, с колелото доста бързо се сменят пейзажите.
Изображение
На Прохода на републиката се наядох на дебело, даже не успях да си изям десерта. Това беше и последното място, на което можех да се върна на обратно. Чух се с Анелия, а тя ми разказа, как Яна обяснявала, че нейния татко сам минавал цялата планина с колелото и, че само той можел да го направи. Тези думи хем ме разсмяха от сърце, хем ми вдъхнаха страхотна мотивация и от тук до края на си и помислих за друго освен за фара на Емине.
Изображение
Стръмното след прохода го вземах доста бавно, още ми беше пресен спомена от миналата година, когато без малко не припаднах от жега. Редуваха се гори, с нападали дървета, в които карането си беше предизвикателство, голи поляни и хълмове, общо взето една монотонност и през цялото време беше нагоре, надолу. Имах първа среща с диви прасета, за щастие пасяха на около 50 метра от мен и не ме усетиха като минах.
Изображение
Следваше най-неприятния участък от днешния ден – качването на Буторския баир. Много баири бях изтикал, но този определено е в топ 3 по продължителност и умора.
Изображение
И точно започвах да катеря право нагоре в тази пуста гора, в която дори не се чуваше и песен на птици, когато търсейки напред следващата марка, видях на паднало дърво голям самар. За секунда се спрях и дори леко се стреснах, не очаквах да видя никой в това затънтено място, още повече само багажа на някой. Огледах се наоколо, но не видях никой и затова затиках към самара, който се падаше точно на пътеката. За моя изненада след малко под клона на който беше сложена раницата се показаха два крака. Викнах отдалеч, да известя за моето присъствие, а отгоре се чу поздравителен вик. Беше изненадващо да видя наистина някой точно тук, но още по изненадан останах, като видях, че това е възрастен дядо. Бил тръгнал да прави Ком-Емине...за 30 и кой си път. Нямаше щеки, беше си направил от 2 клона. Походихме известно време заедно, поизпита ме това онова за Пътеката, мисля, че добре се представих  Гледах го и определено не можех да му се начудя на акъла, къде е тръгнал сам по тези гори, видимо беше изморен, но не искаше нищо, каза че всичко си носил. Щял да стигне Буковец днес, но това така и не стана, явно е спал под звездите, имал си екипировка и затова. Пожелахме си много здраве и аз си хванах моето темпо. Проблема с карането ми в гората определено беше загубата на ориентация за време и посока. Към 17:30 бях на Караивановото хорище и спрях за кратка почивка.
Изображение
Явно, че нямаше да успея да наваксам съвсем разликата, но я бях свел до 20 минути, което пак беше напредък. Още 10 км и бях на Буковец. Иван хижаря го нямаше, само жена му. Настани ме и нагости, но не след дълго почувствах някаква отпадналост, явно ме беше пекло повече от обикновеното слънцето днес. Отделно това се оказа участъка с най-голяма денивелация за целия преход. Вземах си душ и си легнах, още по светло. Тресеше ме, но се надявах да ми мине до сутринта...

https://www.strava.com/activities/1108496942
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 8:38 pm

Ден 8 - Буковец – Котел

Днес си беше направо разходка сравнение с предния ден и това малко или много ме успокояваше. Сутринта ядох на сила и наблегнах на чая, тази магическа напитка, която винаги успяваше да ме вдигне на крака. В бързината сутринта забравих да поискам нещо за хапване по път, само че се сетих вече докато бях преполовил пътя до Чумерна. Беше рано и се надявах само да има някой станал на хижата, понеже иначе увисвах без обяд.
Изображение
На Чумерна заварих голяма група пенсионери от Горна Оряховица, които се бяха пръснали от двора до столовата. Лошото беше, че хижарката не беше станала...Като разбраха за какво се суетя, възрастите хора ми дадоха от кой каквото имаше останало, малко домати, краставица, хляб и сирене. Еха, зарадваха ме и им благодарих от сърце, обичам да правя добро, но определено е и много приятно да получиш такова. Спокоен вече се отправих към подсичащата пътека за вр. Чумерна и Темната гора след това.
Изображение
Много приятно каране стана, като изключим постоянните кратки и стръмни качвания. Малко преди Агликина поляна срещнах циганин от Сливен, берач на листа от къпини. Жалва ми се, че нямало много и едва събирал за някой друг хляб. Брех, тоя човек трябва да го заведа до Ришкия проход си помислих, щеше и за пържоли да изкара. По-надолу имаше най-омразните ми индивиди, които можех да срещна – дървосекачи. Минах ги без да им обръщам внимание, че ме хваща яд като ги гледам как унищожават горите.
Изображение
Последва Вратник и качване по асфалта до разклона за Изворите на Камчия. Наклона в този участък е изключително приятен и можех да поддържам доста добра скорост нагоре. На чешмата на изворите останах за обяд. Беше станало пак жега и там намерих спасение от нея. Изядох почти всичко, което имах в раницата, но като че ли не ми стигна. Колкото толкова, стига с това преяждане.
Изображение
Нямах търпение да стигна Околчеста поляна, от която до Котел следваше само и единствено спускане. Опитах се да намеря мястото, където с Пламката обядвахме предната година, но така и не успях да се сетя или ориентирам по-скоро в еднотипния пейзаж. Отделно се оглеждах и за Делирадевата бука, но и тази година я подминах безславно, без да успея да я зърна. На Околчистата поляна вече има табели за двата варианта за стигане до Котел.
Изображение
Естествено за мен си хванах този покрай р. Сухойката. Надолу застигнах две момчета на мотор и си направих гонка с тях, като накрая успях да ги мина. Това явно ги подразни и не след дълго като пътя се пооправи ме изрязаха с мръсна газ. И ето ме и в Котел, часа беше една 13:30, тоест имах предостатъчно време да стигна поне Върбишки проход, но си спомних за вчера и реших да не си давам прекалено много зор.
Изображение
Разтърсих се и намерих телефона на човека при когото нощувахме предната година – Тошко или Шопчето, както беше известен в котелския регион. Голям образ е, без много приказки се разбрахме за пералня и душ. Легнах за следобедна дрямка, а по късно посетих пицарията и добре, че отидох, беше неделя и затваряха доста рано. Вечерта изкарахме с Тошко и жена му, почерпихме се добре, чувството беше, че съм си вкъщи, много приятен човек. Утрешния ден да мине, мислех си аз и съм на морето след това.

https://www.strava.com/activities/1108501604
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 8:51 pm

Ден 9 Котел – Дъскотна

Сутринта не исках да будя никой, но Тошко беше станал сам, за да ме изпрати, много ме поласкават такива жестове и дълго си вземахме чао. Нов ден беше пред мен, изпълнен с прости и елементарни за някои желания, но за мен това да стигна жив и здрав от точка А до точка Б и през това време да съм се насладил на всичко около мен и то да е доставило радост за душата ми, ми носеше истинско щастие, от това което не се купува с пари. Радвах се на силата с която преодолявах поредния баир, който ме освежаваше като сутришно кафе, на лаещите ме кучета до краварника, които по-скоро искаха да сляза и да ги помилвам, отколкото да ме хапят, радвах се и на двете циганки, които срещнах да берат листа от къпини и спонтанния ми разговор с тях, вълнуващи бяха техничните спускания по горските пътища, издълбани с коловози от камионите. Прекарвах достатъчно време сам и започвах да улавям красотата на всичко около мен, тя реално винаги си е там, всичко е въпрос на вътрешна нагласа и мироглед. До Върбишкия проход се стига лесно и бързо, но въпреки това стомаха ми се обаждаше и реших да седна за втора закуска на бистро Бабой. Там обаче имало банкет снощи и нямало нищо за ядене освен яйца и малко зеленчуци. Е, как да няма, то това си е живо гурме, ахнах аз след като видях каква чиния ми сервираха.
Изображение
Тази година бях решил да карам до ГС Елешница по маркировката и да сляза до село Бяла река и от там по асфалта до Риш, прохода и село Дъскотна. Честно казано до горското стопанство си е черен път, който към края става малко по-стръмен, като цяло е лек маршрут, пълен със чешми зад всеки ъгъл.
Изображение
Изображение
Изображение
Също така и някой Чавдар можеше да се засече тук там :eyebrow:
Изображение
Стопанството го ремонтираха усилено, беше със сменен покрив.
Изображение
От тук нататък няма много за разказване. В село Бяла река бях изумен в какви колиби живеят местните, тук в нашите села няма такива паянтови постройки. На магазина спрях да заредя с нещо сладко, а отвън беше пълно с местни индивиди от турски произход, до един бяха дружолюбно настроени и поприказвахме малко, докато аз отмарях. Беше доста топло, а прохода доста натоварен, на места отбивах в банкета, за да минат камионите. Все пак от северна страна изкачването се оказа доста по-малко от слизането за моя радост. Бях се настроил за повече катерене.
Изображение
Тук отново избрах мързеливия вариант с минаване през селата, като на Люляково спрях за кратка почивка и хапване. Местните отново проявиха доста интерес към мен и ме разпитваха откъде идвам и къде отивам. Чух се с Ральо и се разбрахме да се чакаме на вилата му, че той имал работа след това. Днешния ден беше с най-дългото каране – малко над 100 км, но в края му се чувствах отлично. Бях сам във вилата и си вземах душ и легнах да почина малко. И докато нямах търпение да стигна крайната цел за деня, след нея започна да се прокарва чувството, че всичко утре свършва и ще трябва да се връщам в реалността. След дрямката отидох по центъра да си напазарувам нещо за вечеря, а цял ден си мечтаех за една голяма тенджера с таратор с много чесън, както си го обичам. За моя огромна изненада обаче в нито един магазин в селото нямаше краставици. Ех, размина ми се таратора, но и това което си направих ми беше добре дошло. Ральо дойде по някое време да даде указания за ключовете, кое къде да оставя, че утре нямало как да дойде сутринта. Така завърши и този ден, предпоследен от моята следа по Пътеката. Дълго мислех за изминалите дни преди да заспя и единственото чувство което изпитвах беше щастие...

https://www.strava.com/activities/1110288210
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

Re: Ком - Емине

Мнениеот vaches » Нед Яну 07, 2018 9:10 pm

Ден 10 Дъскотна – Емине

Ден последен. Колкото и чакан, толкова и нежелан като дойде. Заключих навсякъде както Ральо заръча и тръгнах, а слънцето се надигаше зад хълмовете.
Изображение
Само където малко след качването на колелото, усетих че гумата е ударила почти земята. Ех, лошо я почваме. Пробвах само с препомпване, като се надявах да устиска до края. Имах сили и не ги пестях. На изкачването след Дъскотна не слязох никъде, беше ми огромен кеф да катеря баира. А той не беше и много страшен като за рано сутрин.
Изображение
Преди Добра поляна се разминах с 2 катуна с цигани, не бях виждал толкова натурални циганори, бяха като от филм на Костурица излезли. Въпреки че минах буквално през лагера им, всеки беше зает с негови си неща и никой не ми обърка внимание, освен 3-4 кучета, които се бяха озъбили срещу мен, но бързо им укротих страстите. Предната година бяхме обиколили няколко места през асфалта с Пламката и сега исках да се придържам единствено по пътеката. Това се оказа определено по-добрият вариант, караше се навсякъде и се спестяваше доста време и километри. След Сини рид следваше малко повече каране в гора след което излязох над с. Козичино.
Изображение
Имаше красива гледка към морето и спрях да й се полюбувам. Беше малко преди обяд, когато спрях пред кръчмата. Менюто беше ясно – пастет и хляб и малко плодове. Доста поседях с местните и бая приказка направихме. Един от тях изобщо си нямаше откъде минава маршрута Ком-Емине и извади една стара изпокъсана карта от Лада-та си, на която му начертах пътеката по билото. „А, вие си нямате работа, и това за какво го правите”, разсъждаваше си на глас той, а аз се смеех с глас на диалекта, с който всички говореха. Взе да препича доста и аз реших, че е време да потеглям.
Изображение
От Козичино до Поморисйки проход става за каране, не е най-приятната пътека, по скоро е доста топло и това прави карането тежко. Последните километри не ме натъжиха, както е ставало предните години, единствено се надявах да видя на носа Ани и Яна, които уж нямаше как да дойдат, но аз все пак тайно се надявах това да се случи.
Изображение
Иначе ми върви да пукам гуми накрая и тази година не наруших традицията. Тъкмо се показа морето под вр. Св. Илия и гумата спадна до долу. Направо извадих новата от раницата и се заех със смяната й. Това стана бързо и после като се почна едно помпане, явно нещо помпичката се беше развалила и колкото и да се раздавах, гумата една помръдваше. Слънцето напичаше във врата ми, а аз вече почвах да губя търпение. В крайна сметка след около 15 минути надуване имах средно мека гума и шанса да я спукам до долу по камъните не беше малък, но тази мисъл в момента изобщо не ме вълнуваше, исках да стигна до фара час по-скоро.
Изображение
Долу ме чакаше бащата, не го бях виждал от началото на прехода, стана ми хубаво, че е там. Снимки, усмивки, забравих да си хвърля камъните от цялата тази работа...нищо, следващия път.
Изображение
Преместихме се в хотела в Емона за по бира, да полеем успешния завършек. Точно тогава се появиха Ани и Яна. Еха, все пак успяха да дойдат, макар и с малко закъснение или по-скоро аз бях стигнал рано, изненадата беше огромна. Да прегърна дъщеря си беше всичко най-важно в този момент. А Пътеката и тази година ми достави незабравими мигове, за които да се сещам след време, същевременно копнеж за нови приключения...

https://www.strava.com/activities/1112257533

Тук давам линк към обединения трак от Страва
https://www.strava.com/activities/1118010861
vaches
 
Мнения: 55
Рейтинг: 1460
Регистриран на: Съб Мар 05, 2016 8:39 am

ПредишнаСледваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 26 госта