от Admin » Чет Мар 15, 2018 12:01 pm
При мен нещата зависят от типа каране. Бих ги разделил на три вида + четвърти, който са състезанията, но с тях няма да се занимавам.
Та моите три вида каране са:
1. Обичайно - това е най-честата ситуация. Караме с приятели или дори с непознати насам-натам, обикновено е съпроводено със спирания за снимки, за кратки почивки, за лепене на гуми и т.н., и т.н. При тези карания никога не съм правил планирани почивки - те идват от само себе си. Или спирам да изчакам някого, или пък мен ме чакат, защото съм спирал да снимам, или защото съм по-бавен. Варианти всякакви. Това, което все пак избягвам дори при такива карания, са дългите почивки, защото след тях тръгването наистина е по-трудно.
2. Спортно - това ми се случва много рядко. Или когато съм сам, или когато се окажа в компания, подходяща за такова каране. В тези случаи темпото е по-бързо, спиранията са по-редки и за по-кратко. Не бих ги нарекъл планирани обаче - пак зависи от маршрута и от други фактори.
3. Лежерно - това са карания, които също правя сравнително рядко, в компанията на начинаещи и хора с по-слаба физическа подготовка. При тези карания, тъй като темпото е бавно за мен, нямам никакъв проблем да правя дори дълго почивки от по един-два часа, защото тялото ми изобщо не влиза в кой знае какъв натоварващ режим при карането, че после да излиза от него при почивката. Все пак с оглед на другите участници, за които това може и да не важи, почивките обикновено не са толкова дълги, но пък може да са по-чести.
Като обобщение - едва ли има универсална рецепта, най-добре е да се вслушваш в тялото си. Ти вече си установил, че дългите почивки не ти се отразяват добре. Значи пробвай с повече на брой, но кратки. Аз затова предпочитам кръчменето да е след карането - по време на карането като цяло не ми понася.
Интелигентният човек има възможност да се държи като такъв или като простак. Простакът няма подобен избор.