Агресивно каране - Първи стъпки

[Kobeto]

Здравейте, подобна тема не намерих
Имах възможността да се спусна няколко пъти по трасе, на което тренират състезатели по DH. Горска пътека с не голям наклон, няколко скока с издигане около 60-70 см. и дължина колкото един велосипед, няколко виража, малко скалисти препятствия и доста близки до пътеката дървета, някои от които са доста опасни, ако не успееш да влезеш в завоя хубаво.
Като разгледах пътеката не ми се стори нещо сложно. Дропенето от 7-8 стъпала в града не ми е проблем - приземявам се на две гуми. Бях сигурен, че и в гората ще се справя. Е, справих се, но не съвсем.
1. Скачането - Не е като в дропенето в града - от равно на равно. Както сами се досещате, карал съм по-бавно и предпазливо, с известно количество страх. В момента на достигане на скока и изкачването по него усещането беше за рязко и силно издигане на велосипеда, при което краката ми се свиха още повече и едва не седнах на задната гума, а приземяването беше на предницата, вместо на двете гуми. Не беше забиване, но бях близо. При разгъването на вилката след приземяване почти загубих контрол над велосипеда. Забавих ребаунда още, почти до край - на вилката и шока. При следващо скачане отново се приземих на предницата, въпреки изнасянето на тежестта назад при изкачване на скока и излитане.
Как да го избегна това кофти приземяване и по какъв начин мога да вдигна скил в тази насока - по-малко страх, повече сигурност, контрол преди и след полета ...
2. Завиването - Винаги ми е било слабичко, но този път липсата на опит беше фрапираща. Слаб контрол при виражите и още по-слаб при местата без вираж. Местата изглеждат лесни, но на практика се оказва друго. Много спирачки и на моменти изтърване на линията в завоя, граничещо с възможност за спиране в дърво. (Между другото, точно по този повод имам един въпрос - как точно става това рязко преплъзване на задницата в завоите, което се вижда по доста клипчета из нета?).
Всъщност, това са двете основни пречки за вдигането на скоростта като цяло. Тук въпросите ми отново са свързани с настройките на байка и възможностите за придобиване на повече сигурност. Усещам, че има сцепление, но въпреки това изтървам линията в завоя. Нямам възможност за посещаване на курсове
Гумите са Hans Dampf 2,35, безкамерни, напомпани на 1,8 атм. Велосипедът е със 160мм ход на окачването. Каската е по-скоро за XC. Наколенките и ръкавиците са хубави. Налакътници и протекция за тялото не съм си купил (но сега щеше да е хубаво да си ги имам)

[Pr3d4t0R]

Първа стъпка - добра протекция:
http://scott.bg/magazin/17-aksesoari/63 ... n-recruit/

Въпросът е не дали, а кога ще паднеш, особено щом имаш желание да караш по-агресивно/бързо.

Не те съветвам да дропиш без да можеш да правиш правилен manual (ръцете не трябва да дърпат) и да скачаш без да можеш да направиш даже и лек бънихоп (нито ръце нито крака дърпат). Без първото има опасност да завъртиш кормилото настрани преди приземяване или да изнесеш тежестта твърде напред за приземяване. Без второто няма да можеш да вземеш височина, ако не ти достига скорост. При скоковете трябва да се натрупа и опит, за да можеш да прецениш, колко скорост ти трябва, за да уцелиш попивката - най-лесно става ако следваш някой, който познава вече конкретните скокове. На мен лично тази серия ми бе много полезна:
https://www.youtube.com/watch?v=WdTSuq8 ... E2CA0BE334

Към нея бих добавил само, че е много важно петите да са надолу и при завой коляното на външният крак да се дава напред, за да даде повече сцепление на външната гума. От това, което си написал ми изглежда, че тренингите, които Админ организира биха ти били доста полезни. Остава да практикуваш.

(Между другото, точно по този повод имам един въпрос - как точно става това рязко преплъзване на задницата в завоите, което се вижда по доста клипчета из нета?)

Тегло върху предницата, съответно олекотяване на задницата и рязка маневра - не е лесно

Относно сетъпа на колелото:
- предницата е добре да прави по-малко или еднакъв ход в сравнение със задницата. Аз лично предпочитам една идея по-малко, защото челният ъгъл се намаля допълнително;
- предната гума обикновено може да е по-мека от задната. Ако задната ти е ОК на 1.8, пробвай с 1.6 отпред.

ПС Правилен бънихоп е едно от уменията, които тотално би подобрило карането - препятствия могат да се прескочат, завои могат да се отворят, изцяло нови линии стават възможни

[Kobeto]

В моя случай скокчетата бяха без попивка - приземяваш се директно на пътеката, която си има известен наклон.
Менуал - Съвсем малко още изнасяне назад ми е нужно, но лапата ми идва леко дълга. Чакам по-късата да пристигне утре. Има какво да се желае откъм техника
Бънихоп - Къде правилно, къде неправилно - Има какво да се желае
Ще поработя още върху двете техники
Завъртане на кормилото ми се е случвало на съвсем малки скокчета с висока скорост
За следване на някой по пътеката ... няма кой, карам сам. Другите са с твърдаци и си карат кротко
Вилката и рамката са с еднакъв ход - 160
GMBN (Global Mountain Bike Network) често пускат клипчета с обяснения за различни техники, но английският ми е на около средното ниво и не мога да хвана всичко, което казват. Аз дори се чудя как при толкова карачи в България още не е създадена подобна рубрика - Би било чудесно
Що се отнася до курсовете, които организира Admin, на 350 км. съм от София. Иначе с удоволствие бих ги посещавал. Иначе на около 30км. има действащи клубове, които се занимават с DH
Вчера ходих да дропя малко край града - 20-30 пъти от височина 70см до метър, то нямам и нужда от повече. Наклонен и отсечен от едната страна терен с височина от 0 (нула) до 2м. - много сбита пръст. При приземяванията на две гуми имах 100% успеваемост. Има и един голям скок с попивка, но него си го заобикалям
За завиването малко не разбрах - Коляното на външния крак напред, т.е. тялото трябва леко да се завърти по посока на завоя? А външната гума е ... външна буквално или външна спрямо някаква позиция, ориентация на завой, предна или задна

[SStoeV]

Все едно чета за мене си.. До скоро карах само твърдак изцяло ХС маршрути и състезания, вече си взех друг велосипед и искам и аз по-агресивно да карам, но изпитвам горе долу същите проблеми. Та ще ми е полезно и на мен да прочета някои неща, почти постоянно се консултирам с един приятел каращ DH. Общо взето тренинг му е майката, ама шубето е голям страх

[Pr3d4t0R]

...
За завиването малко не разбрах - Коляното на външния крак напред, т.е. тялото трябва леко да се завърти по посока на завоя? А външната гума е ... външна буквално или външна спрямо някаква позиция, ориентация на завой, предна или задна

Глупост съм написал - предната гума, не външната имам предвид Да, точно се завърта тялото в посока на завоя и движението през коляното много помага за това. Основното при завиване е да наклониш колелото, но цялото тяло да остане изправено, за да може тежестта ти (зависи най-вече тазът къде е) да е върху гумите - изисква и гъвкавост в кръста и краката. Две доста полезни клипчета свързани с това:
https://www.youtube.com/watch?v=znv1_td ... nA&index=1
https://www.youtube.com/watch?v=pQWYwsx ... nA&index=3

Забравих също да напиша - гледай максимално напред.

[Kobeto]

А, да, гледането напред е другият момент. Знам, че трябва да гледам максимално напред и да избирам линията, и в същото време гледам на 5 метра пред носа си и внимавам от къде да премина. Особено, когато теренът е каменист и има къде да закачиш педалите или предната плоча.
Да, страхът е кофти фактор. Може би, защото още не съм падал, а и липсата на добра протекция допълнително влошава нещата. Отделно и да не си потроша велосипеда в някое дърво.
Иначе и аз си купих велосипеда с идея за повече комфорт, по-кротко каране, пък и да може да минава отвсякъде. Ама идва момент, когато тия работи започват да не стигат. някаква нужда от още скорост и преодоляване на препятствия
Pr3d4t0R, благодаря за съветите. Наистина полезна информация

[Admin]

Много са ти обширни въпросите - ако седна да ти отговоря подробно, трябва да си пренапиша и статиите, тъй като преди десет години може би не съм обяснил в тях нещата по най-добрия начин.
Като най-общи съвети мога да ти кажа следното:
1. Напредвай бавно и постепенно. Особено при скоковете.
2. При скоковете не трябва да се дърпаш назад или пък да стоиш много напред - като цяло теглото трябва да е централно разположено и само при нужда да коригираш. Обаче това е твърде общо и с много изключения, защото от скок до скок разликите са огромни. Аз самият още много имам да уча за скоковете и най-вече да преодолявам страх, защото големите просто не смея да ги скачам - не ми харесва нивото на риск при евентуален неуспех. И все пак, ако говорим за малки скокове (не дропове!), при които излиташ напред и нагоре, не трябва да се дърпаш назад при излитането. По-скоро трябва да изпомпаш (понякога) при минаването по самата рампа, за да се изстреляш по-напред и по-нагоре. Помпането най-общо казано е движение с ръцете и краката, с което натискаш велосипеда към земята, т.е. натоварваш го по начин, по който натрупаната енергия да се освободи после в отскок. Доколкото разбирам от първия ти пост, при теб по-скоро се получава попиване на скока - за да не се случва, дори да не изпомпаш, може с една идея да стегнеш ръцете и краката върху рампата за излитане, за да не попиеш енергията и да излетиш достатъчно напред и нагоре.
3. При дроповете също може да се използва повече или по-малко изпомпване, а самото изтегляне на кормилото не трябва да е от ръцете, а откъм кръста/гърба/краката, т.е. затова Pr3d4t0R ти е дал съвета за manual. След като изтеглиш кормилото от ръба, не трябва да оставаш назад спрямо колелото, а по-скоро да се центрираш над него и да разгънеш ръцете и краката в очакване да поемеш приземяването. Най-лесно е да започнеш от бордюри и дропчета с подобна височина и постепенно да увеличаваш височината докъдето ти е комфортно психически.
4. За завиването най-важните неща са:
- гледане към завоя - не само с очи, но и с цялата глава
- обръщане на тялото към завоя
- наклон на велосипеда, но тялото да остане по-изправено (и обърнато към завоя)
- сваляне на външния крак по-ниско, за да имаш по-нисък център на тежестта

Наистина е жалко, че си толкова далече - упражненията, които правим в парка, биха ти помогнали доста за завиването, понякога има и кой да ти покаже и по-джиджани техники.

[Pr3d4t0R]

За гледането - гледаш само напред регистрирайки препятствията. Не гледаш пред теб - използваш само периферното, продължавайки да гледаш напред и тялото само си действа. Пробвай по-бавно от колкото чувстваш за комфортно в момента и много бързо ще свикнеш, и скоростта ще дойде сама. Концентрирай се да напредваш стъпка по стъпка - няма как да очакваш, че за едно спускане всичко (дропове, скокове, завои и технични препятствия) ще ти се наредят.

[half]

Здрасти, моят съвет е да пробваш по-малки скокове, ако намериш някъде тип рампа, понеже по пътеките са точно такива и когато ги усетиш как избутват колелото под теб добиваш представа кога и колко да сгънеш ръцете и краката. Има голяма разлика между рампичка дълга 60 см. с 20 см. издигане и такава дълга 1м. с 30-40 см. издигане, по различен начин блъска задницата, съответно вдигай скоростта постепенно (това е ясно). А виражите и на мен са ми доста тегави, защото трябва да се отпуснеш на тях и да вдигнеш скорост а пък мен ме е страх предната да не изкочи.

[stoyancha]

Правило номер - Да не те е*е.

[Kobeto]

Мда, определено усещането при различна дължина и издигане е доста различно. Пробвал съм такива къси скокчета с дължина около 50-60 см и издигане около 20-30 - освен, че "ритат", ами и завъртам и кормилото. Виражите точно с висока скорост пробвах да ги минавам и усещането, че ще излетя беше доста силно, а за спирачка вече е късно. Просто ще наблягам на описаните техники по-горе и на практиката на терен.
Благодаря отново на Pr3d4t0R и Admin Оценявам помощта ви
Има ли нещо по-специално при материите на протекторните блузи? Примерно при падане да не се разкъсват толкова лесно, колкото едно обикновено джърси или друга фланелка.
stoyancha, нека бъдем малко по-сериозни. Благодаря

[Pr3d4t0R]

Моята я нося под джърсито обикновено само при спускане. За 5-6 години вече има тук таме закъсано, но нищо сериозно. Спасявала ми е рамото не веднъж!

[Kobeto]

Когато велосипедът е в покой и предницата бъде повдигната и пусната, очевидно вилката не работи, както би работила, ако ударът идва нейде отпред (или така изглежда), за разлика от задницата. Та въпросът ми е следния: Как се разпределя натоварването по окачването и по самата рамка, когато велосипедът се приземява първо на задната си гума и след това на предната? Имам в предвид, когато разликата във времето за приземяване е минимално. Крие ли това опасности за самото окачване и кои са рисковите места, където рамката вероятно би могла да се пукне в такъв момент? Може би точно над средното и точно на заварката при челото? Същият въпрос се отнася и за кацането първо на предница, но не забиване, а позиция, в която вилката е на 90 градуса спрямо терена и натоварването идва точно по посоката на сгъване
Знам, че най-добре е да се каца на двете гуми.

[taurus13]

Не мисля, че крие опасности за велосипеда. По-лошия случай е когато се приземи на предна гума - лош и за карача и за велосипеда.

[moz]

Зависи от наклона на терена където приземяваш, ако има попивка (наклон надолу) се стремиш на предна или на двете, в никакъв случай на задна. Ако приземяваш на равно по-скоро на задна. Колелото не го мисли.