Аз поради финансови съображения се пренасям в найлон. Не намирам снимки след финалното опаковане, но нещо такова:
В раницата, която е закрепена за чейнстея, са помпа, педалите, всичките инструменти (стара версия -
http://i.imgur.com/e6EPBRP.jpg), с които работя върху колелото и смазките, надлежно опаковани, съответно.
Бронята и корите хващам по горната, долната тръба на рамката и чейнстея.
Всичко това влиза в
този чувал (всъщност е нормален, дебел и достатъчно голям найлон...), който след това омотавам в стреч (домакинско) фолио яко, за да стои стегнато, да не изпадне нещо ако се скъса някъде или някой реши да бърка, докато се товари.
Предимството на чувала е, че се вижда, че вътре има колело и теоретически ще се отнесат малко по-внимателно. Във всяка едно друго отношение, освен цена, е минимум 100 пъти по-неудобен от чанти за колела от типа на
http://cyklingcarrier.com/wp-content/up ... th-MTB.jpgИначе да, в ръчния багаж може да събереш безобразно много багаж.
Това се превръща в
това.
И от двете евтини компании поглеждат спаднати ли са гумите, лепват една лепенка и ме пращат към oversize скенера.
Важно е да спаднеш гумите! Иначе ще те накарат да разопаковаш всичко и да го направиш! Съображението е, че трюмът на самолета не е херметизиран и на височините, на които се лети (8-10 000м) налягането в гумите може да ги пръсне... Доколкото знам е също толкова необосновано, колкото забраната да се ползва GPS/GSM устройство при излитане и кацане.
До Лондон Лутън се бях закарал на самоход с две раници, след което извадих чувал, стреч и инструменти и за потрес на всички, се разглобих и опаковах насред терминала