Значи тая прословута чувствителност на малки неравности е нож с две остриета и като всичко друго при байковете е въпрос на компромис и за нея се плаща с друго. Отделно че е малко спорно доколко е работа на вилката и като някой казва, че я има или няма не е ясно какви гуми кара, на какво налягане и на какви шини.
За пайк ... стандартния чарджър пистън има противно на класическата логиката огромни отвори за компресията, което се налага да се комбинира пък с по корави или повече шимове. Резултата обаче е, че отвори ли веднъж (което се случва при малък, но бърз удар) пропуска много масло. Повечето го интерпретират като отзивчивост на малки неравности. За това се плаща обаче с нуждата от повече прогресия и допълнителен механизми са съпорт в средата на хода и при големи удари, защото тогава вече самия пистън и шимовете спират прекалено малко маслото - няма компресия. Предвид, че сигурно >95% от клиентите на тия вилки не са рейсъри и не напъват толкова за тях това е ок. Факт е обаче, че чарджера в сток-състояние използва повече ход за същите неравности спрямо RC2. Друга опция за постигане на тоя ефект е да се засили компресията, но да се сложи луфткапе или AWK (позволяват по ниски налягания и по малко прогресия в началото на хода). Дори и да не се задълбава толкова ... токените + малко повече игра с наляганията пак правят доволни почти всички. Не на последно място поради различните съотношения позитивна/негативна камера пайк, лирик и боксер работят по различен начин. Т.е. отзивите от различните чарджери са различни, но това не се дължи на чарджера.
Иначе като цяло въпроса на по философско ниво е, каква да е пропорцията между speedsensitive (шимове, пистън и големина на отвори) и positionsensitive (налягания) damping и доколко това отношение може и да се променя в различните части на хода.
Аз в момента съм с АWK и моднат пистън (на FAST). Пистъна е с класическите малки отвори. Това прави прехода между бавна и бърза компресия по линеен, но увеличава бързата компресия (не може да премине толкова масло през отворите, колкото през големите на стандартния пистън). Веднага се загуби част от така наречената отзивчивост на малки неравности. За да намаля бързата компресия се наложи и да махна малко шимове и отделно от това да намаля малко налягането в първата камера (макар това да има ограничен ефект върху първата 1/3 на хода) . Но това е рейсърски тунунг и го сложих за експеримента. Всъщност не е за мен. Той е мислен за хора, които гонят скорост, имат здрави ръце и нужда от резерв в хода за големи сблъсъци
Макар че така май се получи добър баланс и ще си остане. Но да кажем че е само една идея по добре от това, което би се постигнало със сток пистън + луфткапе + малко нагласяне на токени. Затова не го препоръчвам като подход - по скъпо и значително по сложно е.