kawasuna написа:Какво е боен твърдак?...
"Боен твърдак" е жаргон за велосипед с твърда рамка и дългоходова вилка - принципно две самоизключващи се неща.
Това е диагноза, в която се оказваш, когато упорито вярваш, че дългоходова вилка прави велосипед без окачване отзад по-способен за спускане.
Реалността обаче е малко различна:
При твърда рамка се натиска единствената точка, способна да поддаде при прилагане на усилие (теглото на ездача) отгоре а именно вилката.
Резултата от това са трансфери на тегло при преминаване на техничен участък, както и при ниско скоростни компресии на окачването (попивки/виражи).
Ето ви рисунки:
Техничен/пресечен участък:
1. При удар отпред - вилката се сгъва - посоката на действие на силите е по линия на ръцете на ездача - нормална работа на окачването
2. При удар отзад - отново се сгъва вилката - теглото на ездача иска да продължи напред, шасито (основната рамка) се навежда напред с толкова, колкото вилката допуска (ход) - ръцете на ездача биват дръпнати напред и надолу, същото усещане като при човка.
3. При последователни препятствия - в следствие на удар на задната гума вилката поддава (според хода си) и дърпа ездача напред. Вече сгънатата вилка има Preload-ната/натегната пружина и последвалият удар на предната гума е по-силен/труден за абсорбиране като резултат дестабилизира (разхвърля) ездача. Скъсеното междуосие описано по-долу също не помага тук.
В последната ситуация ще видите ездач на "Боен" твърдак който започва да подскача като заек върху велосипеда защото задницата и предницата нямат капацитет да поемат ударите въпреки това окачването се опитва да разгъне колелата в дупките.
Приземяване след скок/вираж
При приземяване от скок (дори и двете гуми да докоснат земята заедно)или влизане във вираж с голяма скорост вилката се компресира с толкова, колкото може (ход) и като резултат предното колело се измества назад и нагоре според челният ъгъл на велосипеда.
Като резултат се намаля способността на велосипеда да преодолява препятствия (описано по-горе) но също така и се намаля междуосието => намаля се стабилността на цялото шаси.
В резултат на описаното когато сме най-чувствителни към стабилността на велосипеда (когато се изсипваме като чувал картофи отгоре му) изведнъж колелото се накланя напред и му се намаля междуосието (хоризонталната стабилност) и промяна на челният ъгъл (2см сгъване = 1 градус промяна) => получава се грубо (при дългоходовите вилки) заклащане на предницата и в някои случаи доста криво падане.
Последното е и причината DJ Твърдаците да са с по-стръмни челни ъгли и малък ход. Малкият ход на вилката значи по-малка промяна в геометрията а по-стръмният челен ъгъл помага дори и да настъпи промяната на геометрията тя да не намали междуосието драстично.
Когато съберем всичко описано по-горе на едно става ясно, че дългоходовата вилка на твърда рамка е по-скоро пречка от колкото полза. Много по-важно е да има адекватно смекчаване за минимално пренасяне на тежест и респективно техника за преодоляване на препятствия а не сблъсък с тях.
Адекватно окачване за твърда рамка е вилка с около 100мм ход и Treshold Dampening - "Прагова" хидравлика (много Low Speed компресия и малко/незначителна High Speed), срещана по-скоро при ХС, 4Х и DJ велосипедите. С такава вилка един твърдак може да е стабилен при завои с вираж или кацане заради силната компресия, но в същото време с добре регулиран праг ще има капацитета да бяга предното колело от някои по-остри препятствия.
За техничните участъци - малкото ход отпред ще "изстрелва" велосипеда над серията препятствия и ще намали шанса колелата да влизат в дупките между тях => по-малко блъскане => по-малко умора за ездача.
Минусът на последното е липсата на сцепление в дупките, но един кадърен ездач може да натисне колелото, ако сметне за нужно, и да си намери сцеплението.
А в случаите, когато е нужна повече височина отпред - света е измислил високи кормила
Ето ви един "Боен" твърдак:
За да приключа - ето ви един истински бърз твърдак: