Само за XC манияци :)

[yahutu]

Интересно ми е...

[emil_a626]

Еми нз аз като изкачвам и съм се изморил и си поставям някакви цели , примерно до някой камък или дърво

[papi007]

Не си го повтарям... Казвам си го един път и давам газ пък и обикновенно си мисля за други работи

[bobiracing059]

Газ нагоре и като стигна се кефим а на Обиколката на Витоша от много Газ се загубих

[Dimchovsky]

Това си го казвах в 1вата година когато настигах ''Големите'' докато в един момент не ми писна и не си казах че карам за удоволствие и от тогава нямам проблем...просто трябва да намериш някой с който да си ''бърбориш''.Когато карам сам тогава вече се изпитвам психически и физически (експериментирам) , но дори това не ме е карало да си говоря такива неща...Най-често си казвам ''Ей това му е кефа-да се изпотиш и малко да се напънеш''

[ACID BURN]

Ами много често!Рядко на глас, но много често на ум.Гледам да се концентрирам върху върха или мястото където трябва да стигна, изолирайки болката, защото тя е нещо формално...

[TeDo_BaPHa]

Като се замисля никога не съм си го казвал
Но пък много често се изнервям и почвам да си говоря нецензурни изрази наум . Забравя се и болка и всичко

[triple G]

Когато карам на шосе често си го мисля, а иначе много малко съм карал XC.
Няма друго като шосейното колоездене

[botroid]

Гледам да се концентрирам върху върха или мястото където трябва да стигна, изолирайки болката, защото тя е нещо формално...

Еха, ето я тежката артилерия на XC стила - мазохистите! Които се наслаждават на болката в краката и не слизат да потикват.
Не е нормално, нито формално, да се изпитва болка при катерене на баири, ама зависи колко физически е подготвен катерача. Затова за едни катеренето се извършва с лекота и кеф, а за други е мъчение и болка За последните е важно да си повтарят "аз мога, ще успея", защото изпитват силни съмнения в способностите си Чрез многобройни повтаряния на ум, току-виж си повярвали, че наистина могат, особенно когато със силно треперещи крачета, стигнат заветния връх Само че отвъд него, има още много...

[kikon]

Не, че карам толкова много ХС, но все пак ми се е случвало.

Когато караш с момчета, те често те превъзхождат в много неща, най-вече физически възможности. За да си в група с тях, било то на поход или просто каране, трябва да ги настигаш по някакъв начин. И начинът е труден Често ми е идвало да се откажа посредата, но какво бих могла да направя - да остана там? Така или иначе за да се върна трябва да въртя пак, няма смисъл, по-добре да продължа. Разбира се, после не съжалявам, въпросът е да мине критичния момент, мислиш за следващия баир, за следващото спускане, почивка, хубава гледка, планина. Мислиш за групата като цяло, не можеш да ги прецакаш така, един за всички, всички за един. А понякога просто не мислиш, ако видиш, че отива на зле Просто продължаваш. И в крайна сметка подобряваш себе си - физически и психически.
Такъв вид тормоз е полезен, подготвя те за много неща, някои свързани с живота - упоритост, постоянство, работа в екип, отговорност, силата да продължиш, когато ти се вижда, че няма на къде.

botroid, не си прав, идея си нямаш психиката каква важно роля играе Трудно ще бъдеш най-добрият, а дори и да си, ще е за твърде кратко. Защо тогава да се тревожеш, че не си? По-важното състезание е със себе си.

[EmZo]

Нищо не си повтарям, когато имам нужда от boost, пускам това:
http://www.youtube.com/watch?v=VMj20lJ5fb8 на MP3-то
и краката започват сами да работят, кина курбела, сливам се с велосипеда и получавам душевен оргазъм. По принцип музиката ме зарежда много с енергия, а в комбинация с красива природа, още повече.

Както и това (и изобщо целия албум Everything, Everything live):
http://www.youtube.com/watch?v=sWv2juM0 ... re=related, освен че ме зарежда с енергия, адски много ми помага да подържам правилния каданс.

Това също ми помага за каданса, съответно повишава ефективноста и издръжливостта:

http://www.youtube.com/watch?v=poF7kq2m-Ko

[bobiracing059]

Нищо не си повтарям, когато имам нужда от boost, пускам това:
http://www.youtube.com/watch?v=VMj20lJ5fb8 на MP3-то
и краката започват сами да работят, кина курбела, сливам се с велосипеда и получавам душевен оргазъм. По принцип музиката ме зарежда много с енергия, а в комбинация с красива природа, още повече.

Както и това (и изобщо целия албум Everything, Everything live):
http://www.youtube.com/watch?v=sWv2juM0 ... re=related, освен че ме зарежда с енергия, адски много ми помага да подържам правилния каданс.

Тоя си върти дупето като Азис
Колкото до песента,има и по надъхващи...

[ACID BURN]

Гледам да се концентрирам върху върха или мястото където трябва да стигна, изолирайки болката, защото тя е нещо формално...

Еха, ето я тежката артилерия на XC стила - мазохистите! Които се наслаждават на болката в краката и не слизат да потикват.
Не е нормално, нито формално, да се изпитва болка при катерене на баири, ама зависи колко физически е подготвен катерача. Затова за едни катеренето се извършва с лекота и кеф, а за други е мъчение и болка За последните е важно да си повтарят "аз мога, ще успея", защото изпитват силни съмнения в способностите си Чрез многобройни повтаряния на ум, току-виж си повярвали, че наистина могат, особенно когато със силно треперещи крачета, стигнат заветния връх Само че отвъд него, има още много...

Само ще кажа, че аз катеря за по-добрият и все по-добрият катерач.
А това дали катеря с леко или не, това са само думи.Важни са действията... Когато покараме заедно, тогава ще си говориме пак, дано да е този сезон!

[Yavkata]

Саше, не се пъни толко да не скинеш нещо
Ще дойде време да видя как профучаваш покрай Жоро нагоре
По темата: Ако ми твърде стръмно за моментната ми форма и нямам повече ниски предавки не се притеснявам да бутам , вместо да се хъся и да си трия ставите. П.П. Гледайте филма "Летящия шотландец" ,за
Обри.

[veskoz]

Не. Бройкам километрите до кебапчетата и тва е стимул

[Вилката]

Моите трасета са едни големи изкачвания до дадена точка и връщане после. Обикновено си казвам "поблъскай педалите още 2 завоя, а после ако искаш обърни надолу и спускай". До сега май не съм обръщал след 2 завоя, с тоя лаф винаги съм стигал повече от предвиденото
Относно болката в ХС-то - ако няма болка значи си в Борисова градина или на гъби по Витоша

[gofren]

аз пък си казвам "ХС състезателите карат на високи предавки, ако искам да стана като тях трябва да мога да изкачам баири и аз на по-високи, от колкото мога, предавки" и след това се изнасилвам. Така баири които преди месец зимах на 1-1 сега зимам на 1-3(4,5) или ако и 1-5 ми е леко качвам на 2-1 да не се усиква мн веригата и се прежалвам само и само да стигна до върха (като разбира се след изкачване на 2-1 има задължителна почивка )

полезна е и статията НАГОРЕ от bikeporn

[JK]

Хора всякакви, вкусове разни
За себе си открих че една от най-сладките болки е когато търся предела на възможностите си по време на изкачвания
Има някаква тайнствена сила, магнит, която ме привлича от високо и не мога да й устоявам
Моментите в които умора и болка, поради необясними за мен причини, изчезват и започвам да усещам тялото си като машина, която може да върти ритмично педалите до безкрай, не са чак толкова често постижими......обаче пък усетя ли такъв момент, няяя такъв кеф.....чуствам се като безсмъртен в/у колелото си

[HepBeH_XaMcTep]

аз пък си казвам "ХС състезателите карат на високи предавки, ако искам да стана като тях трябва да мога да изкачам баири и аз на по-високи, от колкото мога, предавки" и след това се изнасилвам.

Последния път, когато си казах това..... имаше счупено ухо, ХТ заден дерейльор, неизползвема верига и 2/3 от Велорали "Черни Връх" изминати без "верижно задвижвне"

[Анелия]

киконе, много хубаво си го написала.
Ако знаеш колко ми беше трудно в началото да карам с 20-годишни момчета Но си подобрих формата и сега не ми е чак такъв проблем. А и най-вече се състезавам със себе си отколкото с другите. Заради това и най-много се моря когато карам сама по баирите Конкуренцията е голяма
Много хора (обикновено такива, които не карат) казват, че всичко е в байка. Аз пък казвам, че всичко е в главата. Поставиш ли си психологическа граница, до там ще стигнеш. Например си казваш, че ще изкачиш еди кой си баир и искрено се изненадваш, че тъкмо до това място ти стигат силите и не можеш и метър повече. Обратно: не познаваш ли терена, не знаеш как да се настроиш психологически и понякога се получават издънки. Заради това или караш зад някой, който вече е карал терена или просто не мислиш

[sailman]

Свирукам си фалшиво, а като стане твърде върло - слизам и бутам. Често карам сам, тъй че мотивацията само от кратуната може да дойде, обаче нямам грижи в това отношение - стар горянин съм!

[veskoz]

@gofren 2-3; 2-4; (3-4прав)е после веригата е по дълга от колкото трябва ама...консумативи

[gofren]

ясно начи за в бъдеще няма да го давам толкова hardcore.

ПП: забравихте да кажете, че после болят колената

[veskoz]

ясно начи за в бъдеще няма да го давам толкова hardcore.

ПП: забравихте да кажете, че после болят колената

Аааа свиква се. И мен ме боляха преди доста време но като си изградиш алгоРИТЪМ ще изчезне болката

[Анелия]

ПП: забравихте да кажете, че после болят колената

Според мен не би трябвало да болят колената, ако всичко е наред: височина на седалката, стойка на колоездача.
Аз имам проблем само с други части на тялото, но само при продължително каране (над 3 часа чисто каране например). Ще ми трябва нова седалка май, но засега не ми е на дневен ред.

[Вилката]

Аз ползвам и един трик - почивките ги правя като просто минавам на много ниска предавка и почвам да карам супер бавно. Почивките с бутане повече ми пречат. Първо - те демотивират психически, все едно признаваш, че колелото повече ти пречи, отколкото помага! Второ - ходенето натоварва съвсем други групи мускули, които тялото трябва веднага да захрани с кръв, а в същото време бедрата, задника и гърба ти са захранени на макс. Ако ходиш интензивно, а преди това интензивно си педалирал, сърцето се разхлопва много сериозно. Ако съм толкова зле, предпочитам да спра.
А големи почивки правя само в най-високата точка, там и бирата е заслужена и по-сладка!

[azsa-bachinito]

Даже поотичат сълзи и сополи, след което викам "МАМООООООО". Но после --> http://www.youtube.com/watch?v=Mu9xx5Ri278

[veskoz]

Аз ползвам и един трик - почивките ги правя като просто минавам на много ниска предавка и почвам да карам супер бавно. Почивките с бутане повече ми пречат. Първо - те демотивират психически, все едно признаваш, че колелото повече ти пречи, отколкото помага! Второ - ходенето натоварва съвсем други групи мускули, които тялото трябва веднага да захрани с кръв, а в същото време бедрата, задника и гърба ти са захранени на макс. Ако ходиш интензивно, а преди това интензивно си педалирал, сърцето се разхлопва много сериозно. Ако съм толкова зле, предпочитам да спра.
А големи почивки правя само в най-високата точка, там и бирата е заслужена и по-сладка!

Много правилно да не говорим че има участъци в които е по-трудно да буташ от колкото да караш бавно с оглед натоварване на ходилото при по-голяма денивелация(да буташ на пръсти )

[k0k0]

Като се замисля никога не съм си го казвал
Но пък много често се изнервям и почвам да си говоря нецензурни изрази наум . Забравя се и болка и всичко

И аз така някой път

[hopperandramht1]

аз пък кат са изморя , но тряа стигна до някъде ... си викам ''Дай копеле Дай'' :D:D