Рискът и емоцията

[Yavkata]

Как бихте се чувствали ако риска от падане или нараняване при падане по някакъв магичен или свръхтехнологичен начин е абсолютно и безусловно елиминиран при вашето каране? Независимо колко трудна, технична бърза или отвесна е вашата пътека, е невъзможно да паднете или ако паднете сте абсолютно сигурен, че няма да се нараните. До колко смятате, че сте зависими от този адреналин? Имали ли сте сериозни падания с тежки за здравето последствия?

[andycu]

Може би не става дума за самия риск. В смисъл, не идеята, че тази технична секция или скок може да има сериозни или фатални последствия за мен, а фактът, че съм я преодолял, осъзнавайки евентуалните негативни последствия предизвиква силни емоции(не можах да напиша по-ясно изречение ). Рискът от падане и нараняване само(поне за мен) определя трудността на пътеката, но сам по себе си не може да ме спре или подтикне да я спусна. В крайна сметка надделява чувството за постижение и адреналинът. Поне това е моята комплексарска гледна точка.
Идеята е интересна и разнищва фундаментални за "байкърската" същност въпроси .
П.С: Рядко падам в планината, но на скокове редовно. Яко съм се ужулвал, натъртвал, трошил съм каска, а наскоро и си счупих ключицата. Въпреки това не съм се отказвал(даже съм се надъхвал повече) и не смятам да се отказвам.

[did]

Ще е интересно да съпоставим отговорите тук с тази анкета, в която повечето отговори са дадени преди време: viewtopic.php?f=13&t=36859

[mshone]

чак пък риск за живота... не е ли малко прекалено иначе пребивал съм се на куче, но екстремното каране е истинската емоция за мен

[dob111]

Как бихте се чувствали ако риска от падане или нараняване при падане по някакъв магичен или свръхтехнологичен начин е абсолютно и безусловно елиминиран при вашето каране?

Въпросът има и философско измерение.
Звучи аналогично на питането "Как ще се чувствате ако сте човек, който е безсмъртен?". Но точно тук има едно важно "но": самата човешка форма е неотменна, неразделна от смъртта. Да си човек, това значи да си смъртен, това те прави пълнокръвно човешко същество(колкото и да е жалко). Така че "човек", който е безсмъртен просто не е човек.
Така и с карането - каране с риск, който е абсолютно магически махнат- това не е каране, а фентъзи от друга вселена.

Иначе, не че темата не е забавна... Аз лично гласувах за точка 3.