Друго, за което се сещам, е конструкцията на вилките. Имах възможността да проследя как в рамките на няколко години редакторите от американската преса някак промениха леко терминологията си. Всъщност и в момента не бих казал, че има абсолютно единство в нея. За какво става дума? Нека вземем за пример една нормална еднокоронна вилка (не обърната) - при нея горните тръби влизат в долните. Горните тръби се наричат подпори (stanctions) - това е безспорното. Преди години почти всички наричаха долните тръби "крака" на вилката (fork legs). Сега обаче много по-използван е терминът "sliders", което може да се преведе като "плъзгачи", докато терминът "крака на вилката" се измести към комбинацията подпора + долна тръба, т.е. едната половина на вилката е ляв крак, а другата е десен. На мен това ми ми е малко смешно, тъй като (имайки предвид, че при повечето нови вилки двете долни тръби и арката са едно цяло), ако пренесем асоциацията обратно към човешкото тяло, си представям как краката ми са свързани при колената. Разбира се, това е в кръга на шегата - в момента терминологията е тази.

Проблемът е още по-голям при обърнатите вилки (тези, при които долните тръби влизат в горните). Някои хора наричат горните им тръби "подпори", а долните "крака". Срещал съм го дори в каталози на производители. По-преобладаващо обаче се използват термините "подпори" за долните тръби и "горни тръби". Лично аз предпочитам и използвам най-често простичкото горни и долни тръби, което трудно би могло да предизвика недоразумения. Но имайте предвид, че на различни места може да срещнете и горните тръби, и долните тръби на тези вилки като "подпори".

И, ако говорим за промени в терминологията в американските списания, сайтове и т.н., тя може би е най-забележима по отношение на стиловете каране и колелата за тях. Разбира се, в това няма нищо чудно, защото в последните години има страхотно развитие в технологиите, особено тези, свързани с окачването. Ходът на байковете горе-долу престана да расте като горна граница, т.е. установи се около 200мм за спускане и екстремен фрийрайд (с някои отклонения до 300мм), но за сметка на това качеството на работа на предните и задни амортисьори, както с метална, така и с въздушна пружини, значително се подобри. Особено много внимание от страна на производителите се отделя на проблема с нежеланото сгъване на окачването, породено от педалиране, което "дърпа" от енергията на колоездача и то точно когато му трябва най-много. Има различни подходи към решаването му, а резултатите стават все по-добри. Всичко това позволи да се увеличи хода при много байкове за крос-кънтри, както и да се появят междинни видове колела, които могат да се карат агресивно надолу, но и достатъчно поносимо нагоре. А с това разнообразие дойдоха и многото наименования. Това засяга най-вече дисциплината крос-кънтри, защото байковете за спускане, фрийрайд, трайъл и дуал/Dirt Jumps/агресивно градско каране са сравнително ясно дефинирани. Но при колелата, предназначени за "изкачване и спускане", наред с наименованието "ХС байк" се появиха и други: ендуро (байк), trailbike, all-mountain bike, байк за агресивно крос-кънтри. Може да има и още, но тези са едни от най-често използваните. Какво значи всяко от тях? Честно казано, не бих се наел да дам точни определения, защото според мен тези категории силно се припокриват. Ето все пак моите обяснения, придружени от лека критика:

Крос-кънтри байк вече често се използва за означаване на най-леките модели с насоченост към състезателите. Според мен това е доста неправилно - всички изброени категории байкове стават за крос-кънтри, защото тази дисциплина, като една от най-широко практикуваните, има за основна цел забавлението и удоволствието от карането (както е и с по-агресивните дисциплини) и състезателните й варианти далеч не показват истинския й облик. Така че за мен всяко колело, което може да се кара нагоре без особени затруднения (с уговорката да не се гонят рекорди по бързина, разбира се), а такива са всички изброени горе видове, може да се нарече байк и за крос-кънтри.

Терминът "ендуро" (enduro) като че ли се появи първи. Той идва от "endurance", което означава "издръжливост". Това се отнася на първо място за конструкцията - ендуро байковете са с по-яки рамки, с ход около 12-13 см отпред и отзад, дискови спирачки, малко по-широки гуми (2.1 - 2.3) и т.н. С други думи, те са идръжливи на агресивно каране надолу. Това обаче не е единственото им предназначение, поради което винаги се цели теглото им да не нараства прекалено много. Поради това те са подходящи и за дълги целодневни карания и преходи с умерено темпо (т.е. тук издръжливостта се отнася вече до колоездача и карането му), защото повечето ход, особено ако остава по-твърд при педалиране, и по-отпуснатата позиция на карача намаляват умората за тялото при такива продължителни пробези.

Същото e и all-mountain колелото - примерите за такива отговарят напълно на описанието на ендуро байковете.

Trailbike в превод означава "байк за пътеки". Според едно определение, което срещнах наскоро, това е велосипед, който не е за състезания по ХС, а за обикновеното каране по (технични) пътеки, както и за дълги карания, включващи черни пътища, пътеки и каквото друго намерите. С други думи, това е добрият универсален маунтин байк, който е предназначен за обикновените потребители и, макар да не е най-специализираният в нито една от дисциплините, има възможностите да се справя добре и надолу, и нагоре. Както сами виждате, и тази категория доста се доближава до горните две, но тя най-често се прилага към байкове, които са сравнително леки и с ход около 10-13см.

И накрая стигаме до категорията "байк за агресивно крос-кънтри", за която не мога да дам обяснение, понеже за мен тя съвпада с горните три.

Има ли нужда от такова разслояване в терминологията? Според мен не! Излиза, че трябва да мерим с линийката и да казваме: до 80-90мм ход е за състезателно ХС, около 100-120мм е trailbike, към 120-130мм е ендуро/all-mountain. Малко безсмислено ми се вижда и дори объркващо. Наречете ме старомоден, но всичко това (и особено trailbike-вете) са си колела за ХС. Единственият друг термин, който ми се струва смислен, е "ендуро", за да се отличат по-здравите и с повече ход велосипеди за крос-кънтри от останалите. All-mountain също много добре отразява природата на ендуро байковете, само че досега не съм се сетил за превод с една дума на български, поради което ми е неудобен за използване.

Накрая стигаме до един чисто нов термин, използван като заместител на "фрийрайд". Той бе измислен от редакторите на сп.Mountain Bike Action. Става дума за "black-diamond riding" , респективно "black-diamond bikes". Той произтича от това, че в САЩ и Канада (в Европа не знам как е) най-стръмните ски-писти, както и трудните и технични пътеки за колоездене (или само най-тежките участъци от тях) са маркирани със знак, на който е нарисуван черен ромб (това означава "black diamond").

Защо обаче да заменяме термина фрийрайд? Обяснението на Mountain Bike Action е следното: 1) терминът "фрийрайд" в САЩ се свързва с негативизъм от страна на другите ползватели на пътеките, собствениците на земята и властите, защото фрийрайдърите развалят пътеките (карайки напряко, което причинавя ерозия) и застрашават с карането си всичко живо по пътя си. Затова, ако сменим името, ще можем да започнем "на чисто" и да работим за преодоляване на проблемите 2) терминът "фрийрайд" е взет от мотокроса и не отразява съвсем точно особеностите на планинското колоездене, а и често по-леките фрийрайд байкове и каране се бъркат с категориите "ендуро" и "all-mountain". Това са основните аргументи "за", като могат да се добавят и допълнителни детайли.

Много колоездачи, и най-вече фрийрайдъри, реагират остро и неприязнено на този опит за промяна. Разбира се, има и такива, които я одобряват, но засега преобладаващото мнение като че ли е по-скоро отрицателно. Такова е и моето, по следните причини:
1)Това, че в САЩ има търкания между фрийрайдърите и други групи от населението, не е проблем на останалите колоездачи по света, които също използват термина "фрийрайд". Смяната на името не решава проблема, нито пък ще го притъпи. Факт е, че съвсем наблизо, в Канада, подобни търкания не съществуват, така че проблемът не произтича от фрирайдърите като цяло, а по-скоро е характерен само за САЩ.
2) Не съм измислял аз термина "фрийрайд", така че не знам дали идва от мотокроса. Имам обаче известни съмнения че това е така, защото в спортове като ските и сноуборда също има дисциплина с това име и, странно как!, но тя включва неща, сходни с тези в планинското колоездене - скокове, падове, каране по непокътнати места и терени и т.н. И при тях ли терминът е дошъл от мотокроса?
3) Терминът "фрийрайд" отразява възможно най-точно същността на този тип каране - това е свободата да караш колкото и каквото позволяват смелостта и уменията ти: скокове, спускане, екстремно градско каране, North Shore, Dirt-скокове и какво ли още не. Дали всичко това ще може да се побере в категорията "black-diamond riding"? Предвид произхода на термина, той би бил доста неподходящ за градските изпълнения и за Dirt-скоковете например. Вероятно следващото предложение ще е да ги отделим? И без туй са достатъчно специфични, както и велосипедите за тях. Да, ама някои от най-известните имена във фрийрайда карат колкото по планиските склонове, толкова и в града, при това дори с големите си тежки колела за надолу. Така че тези видове каране се зародиха в рамките на фрийрайда и може би е още рано да го напуснат.
4) Не виждам начин изразите "black-diamond riding" и "black-diamond bikes"да се преведат дори приблизително на български.

Така или иначе, предложените от Mountain Bike Action термини все още са далеч от всеобщо приемане дори в САЩ, какво остава за станалите държави, в които е развито планинското колоездене. Все пак, ако го срещнете някъде, не се чудете какво е това - нищо повече от любимия на много от нас (за гледане или каране) фрийрайд.

Форумите на МТБ-БГ остават отворени за дискусии по повдигнатите тук въпроси. Препоръчвам ви да погледнете ето тази тема:
http://www.mtb-bg.com/forum/topic.asp?TOPIC_ID=596