За терминологията в планинското колоездене

ресторант, защото си имат своя за същото нещо. Трябва ли ние да пълним езика си с чужди думи, когато си имаме свои? Не искам думите ми да бъдат разбрани като обида към тези, които използват байкър и райдър - те са по-скоро апел да не го правят, при положение, че могат да го кажат и на български. 

Нека се спрем и на най-главното в колелото - рамката. Тук няма особени проблеми. За нея много хора употребяват думата "рама", която значи същото. Лично на мен първото повече ми харесва, защото рама ми звучи доста автомобилно.

При каплите, спиците и главините нещата са по-сложни. В България масово викат на каплите "шини". Не знам откъде точно е тръгнала тази практика, но по принцип капли е по-правилният технически термин, още повече, че той е измислен най-вече за велосипедите (а също и за моторите), докато при колите например се казва джанта. Техническият термин шина означава нещо съвсем различно - нещо като метална лента, т.е. дълго парче метал, чиято ширина е много по-голяма от дебелината му. Затова смятам, че е по-добре да се използва думата капла.

Друг проблем идва от самия български език - каплите, главините и спиците образуват едно цяло, което в английския език например се означава с думата "wheel" (колело), която обаче е различна от думата "bicycle" (велосипед). В българския език колело означава и велосипед. Но как тогава да кръстим сглобените в едно цяло спици, главина и капла? Не звучи никак добре да им викаме кръгчета, колелета или нещо подобно. Някои хора наричат това нещо капла, но това е мно-о-ого неправилно, особено от техническа гледна точка. Смятам, че пак трябва да наричаме свързаните в едно спици, главина и капла "колело", като от контекста да се подразбира какво искаме да кажем с думата колело. За яснота може да се използват и прилагателните "предно" и "задно".

Спиците на колелото са преплетени по различни начини. Стандартната (класическа) плетка се нарича по света "тройно кръстосване", защото всяка спица се пресича с три други, като първото кръстосване е точно при фланеца на главината и човек трябва по-скоро да си го представи (в смисъл, че там двете кръстосващи се спици не контактуват една с друга, както е при останалите две кръстосвания). В България обаче някои наричат класическата плетка "редене през четири спици". Защо? Защото като се проследят две спици от най-външното им кръстосване една с друга до фланеца се вижда, че от фланеца между тях излизат четири други спици, т.е. двете спици са наредени през четири други. Нямам представа защо са предпочели този начин за броене пред стандартния, но лично аз предпочитам да боравя с това, което се използва в цял свят, включително и от производителите, затова използвам термина "тройно кръстосване" и считам, че той е по-правилният.

Много сериозен според мен проблем има и при размерите (стандартите) за чашки, кормилна тръба на вилката, челна тръба на рамката и лапа (съответно колче). Какви са тези стандарти може да се види в статията "Устройство на планинския велосипед". Размерите са 4 според диаметъра на кормилната тръба, измерен в инчове (цолове): 1",
1 1/8" , 1 1/4" и 1.5". Навсякъде по света тези размери се означават с въпросните цифри, а когато трябва да се изговорят, се казва съответно "един инч", "едно и една осма" и "едно и една четвърт" и т.н. У нас обаче, незнайно защо, не е така. За всеки размер си има дума, и, за да се объркат съвсем нещата, тази дума е чуждица, която нищо не значи на родния ни език. За 1" се използва "нормал сайз", за 1 1/8" се казва "оувър сайз", а за 1 1/4" се използва "супер оувър сайз". Защо?! Не стига, че не са по-разбираеми, не стига, че са чуждици, ами са и грешни! Грешни, защото в нормалните държави, където хората карат нормални колела, а не като у нас най-евтините, стандартният, нормалният  размер (което всъщност значи в превод "нормал сайз") е 1 1/8, а не 1". Аз не съм виждал американски маунтин байк (от последните години) с размер 1". Там този размер не е нормален, а е малък и се използва за шосейните бегачи например. Там размерът 1 1/4 е голям, т.е. оувърсайз, което значи "уголемен". Аз лично никъде не съм срещал (освен в България) терминът супер оувър сайз. Това, че в България все още повечето колела са с размер 1" не значи, че трябва да променяме световните термини за трите стандарта, нито пък значи, че трябва да използваме грозни чуждици! Аз лично съм твърдо за използването на цифровите означения, не само защото могат да се кажат на български, а и защото те са световно признати.

Говорейки за чуждици няма как да не се спра и на масово употребяваното наименование "ви брейк", което означава V-образна спирачка. Не мога да проумея защо използваме "брейк" вместо "спирачка", при положение, че значат абсолютно едно и също. Може би "ве-образна спирачка" се струва на някой твърде дълго за произнасяне, но тогава какво пречи да казваме просто V-спирачка ("ве-спирачка")? Да не сме англичани или американци!?

Доста са и термините, които се използват за дерайльорите (депласьорите). Някои ги наричат обтегачи. Добре, но само задният дерайльор има и функция на обтегач, докато предният само премества веригата. Освен това има предни обтегачи за спускане, които пък не местят веригата. Според мен обтегач не е най-удачното наименование, макар да е традиционно донякъде. Широко се използва и терминът декланшори - против него нямам нищо против, но бих бил благодарен на всеки, който ми обясни откъде произхожда. (Може би от френския език). Всъщност най-точната дума за дерайльора е българската "премествач", но не знам доколко колоездачната общественост би я приела, след като е свикнала с другите термини. Затова аз лично използвам дерайльор.

За накладките широко се използва и думата калодки. Аз лично не го правя, тъй като предпочитам да боравя с техническите термини, когато това е възможно, но по принцип нямам нищо против този термин.

Същото е и положението при зъбчатките (зъбчатите колела, венците). Те се наричат още плочи, което е по-разговорният термин за тях. Аз харесвам и двете наименования.

Накрая стигаме отново до един проблем, който произтича от това, че две съвсем различни части от колелото понякога носят едно и също наименование. Става дума за задните зъбчатки и средното движение. Задните плочи, когато не са едно цяло, а са съставени от отделни зъбчати колела, се наричат касета. Така е в английския език, макар че и досега не съм разбрал защо. Проблемът е, че у нас касета се нарича и капсулованото средно движение, което в английския се казва капсуловано (патронирано) средно движение. На мен обаче касета си ми звучи добре. Но и задните зъбчатки също трябва да си останат касета, за да няма противоречие с приетата по света терминология! Тогава? Аз предлагам задните плочи да се наричат "задна касета", докато средното движение да е "средна касета" - според мен това би решило проблема по един приемлив начин.

2001г.