Стойка

В първата статия от поредицата бе разгледано постигането на правилна позиция на тялото и крайниците върху байка при педалиране. Тази стойка разпределя тежестта на колоездача централно, така че и двете колела да са натоварени равномерно, осигурява отпуснатост на ръцете и ефективност на краката. Тя се използва при равни участъци и нанагорнища с лек наклон. В тези условия, ако желаете да спринтирате на педали, можете да го направите като се изправите и преминете на по-тежка предавка. В този случай тежестта ви ще премине леко напред, но поради малкия наклон (или липсата на такъв) това няма да наруши сцеплението на задната гума със земята (все пак при песъчливи или чакълести настилки имайте едно наум).

Колкото по-стръмен е наклонът, толкова повече предното колело олеква и се стреми да се отлепи от земята. Трябва да му противодействате, като наведете горната част от тялото си към кормилото, сгъвайки се в кръста. Понякога, когато наклонът е „ужасяващ”, се налага да се наведете наистина доста ниско над кормилото! В тези случаи изтеглете седалищните си части към носа на седалката - така "тежите" още повече на предницата, но и задната гума остава добре натоварена. Ръцете ви също не трябва да са безучастни – при стръмни баири е добре да дърпате кормилото назад (но не нагоре!), с което си създавате опора, повишавате ефективността си и пречите на кормилото да олекне прекалено. Един от негативните ефекти при олекването на предницата е, че камъни, корени и др. препятствия много лесно отклоняват предното колело от правия път, а насичането на движението и „шикалкавенето” на предницата могат да ви спрат почти моментално. Тегленето на кормилото назад, към седалката, ще ви предпази, доколкото е възможно. Разбира се, това не означава, че трябва да стегнете ръцете си докрай – напротив! Преминавайки през препятствие, трябва да ги отпуснете максимално, за да може предното колело да премине леко, след което отново „да се наберете на кормилото”, педалирайки енергично.

Когато наклонът е стръмен, изправянето на педали може да накара задната ви гума лесно да пробуксува, особено когато теренът предразполага към това. Какво можете да направите, за да й попречите? Първо, играйте с тежестта на тялото си в посока напред-назад, както и на височина. Бъдете готови във всеки момент да се подпрете на носа на седалката, ако е необходимо. Понякога, при много стръмни наклони, макар и изправени на педалите, главата и тялото ви трябва да са наведени към кормилото, както е на снимките вдясно. Това обаче е частен случай - в общия когато не сте на седлото е добре тялото ви да е по-изправено и разположено малко напред от върха на седлото, т.е. тежестта да е разположена централно. Разбира се, техниката с изправяне на педали е най-подходяща за терени с добро сцепление. Когато градусите са повече, а настилката "по-нестабилна", най-ефективни (поне според мен) са ниските предавки и седащата позиция, иначе задната гума лесно губи сцепление.

Педалиране

При изкачване повече от всякога важи правилото за плавното кръгово педалиране, защото това е начинът да  поддържате добро сцепление и да избегнете буксуването в сложни участъци. Това е особено трудно когато се изправите на педали и тогава наличието на автомати е от голяма полза, тъй като с тях много по-лесно се запазва кръговото движение и се прилага равномерно сила по време на целия оборот. Когато катеренето е дълго можете да се борите със скуката и умората като си тананикате нещо или броите наум. При много стръмни наклони няма как да поддържате 80 оборота в минута (колкото е препоръчително), но това не значи, че не трябва да опитвате!

Смяна на предавките

Когато се катерите, става много по-трудно да отслабите за момент натиска върху педалите и да „произведете” плавно превключване на скоростите. Това означава, че трябва да следите терена напред още по-внимателно и да подготвяте смените още по-добре! Когато искате да свалите на по-ниска предавка и сте позакъснели с идеалния момент, напрегнете още мускулите си и ускорете, след което направете един оборот с лек натиск върху педалите и го използвайте да превключите. Трябва да внимавате много при смените отпред, тъй като там проблемите обикновено са по-големи, а калпавото превключване може не само да ви създаде технически проблеми, но и да спре устрема ви за секунди!

Когато искате да преминете от педалиране в седнало положение към такова в изправено, трябва да смените и предавките. Ако изправянето ви се налага поради стръмния продължителен наклон, т.е. дори на най-ниска предавка нямате достатъчно сила, за да педалирате седейки, може да качите 1-2 предавки отзад. Можете да ги смените или преди да се изправите (но тогава трябва да ускорите, а в описаната ситуация това е много трудно) или след като вече сте се изправили (но тогава ще ви трябва отлична техника, за да направите смяната леко и плавно). Всъщност, в много случаи, когато наклонът стане кошмарен, няма нужда да минавате на по-тежка предавка. Когато обаче се изправяте, за да спринтирате нагоре, т.е. да ускорите, тогава е добре да минете на по-голям венец отпред. Докато сте още седнали, ускорете на ниската предавка, отпуснете за момент натиска и превключете. Ако веригата е била освободена от опън, тя ще се качи бързо на следващия венец и вие веднага ще усетите това по съпротивлението на педалите – тогава е време да се изправите и да покажете малко сила! Превключването отпред при педалиране в изправено положение не е лесно от гледна точка на плавното му изпълнение, но понякога се налага. Не изключвам възможността някои хора да овладеят добре подобна техника, но аз лично я избягвам.

Изберете добра линия!

Ако мислите, че това се отнася само за спускането, в грешка сте! Тъкмо обратното, ако вземем за пример нормалното каране, когато човек обикновено не кара на самия ръб на възможностите си, погрешно избрана линия по пътя ви надолу може да бъде компенсирана с добри умения за управление и контрол върху байка. Нагоре обаче, ако се натресете на дълбок надлъжен улей или голям камък (еле пък ако е и влажен!), може да се наложи да упражните слизане от велосипеда. Затова при изкачванията също трябва да гледате напред и да планирате отрано действията си, защото някои от тях изискват предварителна подготовка. За разлика от спускането, нагоре обикновено най-гладката и чиста от препятствия линия е най-добрата, независимо дали е малко по-обиколна или виеща се. При изкачване обикновено нямате нужната скорост за преодоляване на силно пресечен терен, а и педалите ви могат да се закачат в някой камък.

Изкачване на технични участъци

Това е едно от най-тежките изпитания за тялото и уменията ви, затова не е чудно, че повечето от нас просто слизат от байковете, когато теренът стане твърде груб и насечен. За съжаление, дори да имате техниката да преминете препятствията, за крайния успех е необходима и чисто физическа сила и издръжливост, които в повечето случаи не е оправдно да прахосвате. Всички тънкости, които сте успели да овладеете, могат да са ви от полза – балансиране, смяна на тежестта, преместване на велосипеда под вас и т.н. Ето само няколко примера за по-често срещаните препятствия:

-ако пред вас има напречно разположен корен, праг или улей, ускорете колкото се може повече. Когато го достигнете, изтеглете тежестта си назад и вдигнете предното колело във въздуха, за да премине над препятствието. Ако можете и да въртите, още по-добре! (Ако се забиете направо в него, ще изгубите скорост, а тя ще ви трябва). Когато предницата ви е отвъд препятствието, пренесете тежестта си напред и спрете педалирането, за да може задното ви колело да се изтърколи през нещото. Разбира се, в някои случаи е добре да продължите с педалирането, но обикновено то може да ви попречи (задната гума да пробуксува или педалът ви да запъне някъде), затова е по-добре просто да натрупате скорост предварително. Ако сте с автомати, можете да издърпате и задницата във въздуха, така че да не се запъва в препятствието. Подобна е техниката и при стъпаловидни препятствия.

-ако трябва да преодолеете надлъжно препятствие, нещата стават още по-трудни! Тогава е важно да го атакувате под колкото се може по-добър ъгъл (колкото се може по-напречно), за да не се плъзне гумата ви по ръба му и да спазвате описаната по-горе техника. Друго умение, което може да ви е от полза (особено с автомати) е да подходите под по-малък ъгъл, да качите/прехвърлите първо предното колело, след което рязко да пренесете тежестта си напред и, повдигайки задницата във въздуха, да я наместите в една линия с предницата, отвъд препяствието.

-катеренето в кал също изисква повече техника и умения, като най-важното е да поддържате колкото се може по-права линия и да запазите сцеплението на задната гума на всяка цена. Затова тук почти никога не се прибягва до изправено педалиране, оборотите трябва да са още по-леки и плавни, а предавките още по-ниски. Когато на пътя ви има и препятствия, важи написаното в горните два абзаца, само че обикновено се налага да имате още по-голям запас от скорост.

Още няколко съвета...

- Изкачването, особено когато е продължително или пък много стръмно, изисква и психическа твърдост, ако държите да го минете върху велосипеда, а не до него. В най-общи линии това означава да си повярвате, че можете и да не се отказвате при първия възможен случай, а при последния. Разбира се, всеки сам си преценява кога и доколко има смисъл да изкачи даден баир с каране. Освен това, психиката е важна, но тя не може да замени физическата подготовка. Затова отново ще повторя, че бутането/носенето също са вид придвижване и ако в дадена ситуация с тях ви е по-лесно/по-приятно, не се колебайте да ги използвате.

- Загрейте предварително. Винаги е желателно в началото на карането, през първия половин час, да поддържате по-високи обороти от обикновеното, преди да започнете да се натоварвате сериозно.

- Пийте достатъчно вода или други подходящи течности, за да компенсирате загубата й по време на каране (чрез потене, дишане и т.н). Най-добре е да пиете често, но по малко - например 2-3 глътки на всеки пет минути (но това е съвсем ориентировъчно - всичко зависи от степента на натоварване, температурата и т.н.).

- Дишайте дълбоко и равномерно, а не слабо и насечено

- Следете пулса си и не го оставяйте да се учести твърде много за дълъг период от време. По-запознатите знаят за аеробното и анаеробно натоварване, но в тази статия нямам време, нито компетентност да разгледам подобна материя. Засега запомнете, че не е добре да сте дълго в режим на високо натоварване, така че не се напрягайте излишно и почивайте винаги, когато изпитате нужда от това. Но не прекалявайте и с почивките! Личният ми опит показва, че е по-добре да направите няколко малки почивки от по пет минути, отколкото две големи по половин час. Не забравяйте, че можете да почивате и докато карате – за целта просто поддържайте по-ниско натоварване от възможното за даден участък.