Преди да започнете да спирате, трябва да изберете къде и кога да го направите. Отговорът на втория въпрос е: винаги, когато е необходимо да намалите скоростта, с която се движите. Причините може да са: приближаващ завой, техничен участък, единично препятствие, човек на пътеката и т.н. Причината може да е дори страха от скоростта, с която се движите, но той не е добър съветник, защото ви кара да забавяте и тогава, когато реално не се нуждаете от това. Но нека бъдем реалисти – в поне половината от случаите именно страхът ни кара да хванем спирачките! Мястото за спиране трябва да е добре подбрано. Първо, гледайте! Сканирайте терена и изберете участъци, където пътеката е права (т.е. не сте в завой) и колкото се може по-гладка. Намалявайте скоростта именно в подобни секции, защото там контактът на гумите с терена е най-добър, а отражението на спирането върху управлението на байка е най-малко. Винаги, когато е възможно, избягвайте спирането в завой или върху груб, неравен терен.

Дозирайте спирачното усилие така, че то да е максимално, но без колелата да блокират. Тогава спирането ви ще е най-ефективно. Ако някое от колелата ви блокира и поднесе, то на практика престава да спира (защото спирането му е пренебрежимо малко)! Не позволявайте това да се случи – ако не успявате да дозирате добре спирачното усилие, по-добре е да прилагате по-малко отколкото повече. С предната спирачка може да прилагате повече сила без колелото ви да блокира – използвайте това! Задната има само помощни функции. Това не значи, че тя не спира изобщо – просто намалява скоростта твърде малко и бавно. Разбира се, в някои случаи тя също има важно значение.

Преди да стиснете лостчетата, изтеглете се назад. Не много, но достатъчно. Атакуващата стойка е добре дошла. Така ще противодействате на пренасянето на тежестта твърде напред, което може да завърши с кълбо през кормилото. Ръцете ви, разбира се, трябва да са отпуснати.

Когато спирате, направете го бързо и ефективно, след което го преустановете. Именно затова трябва да търсите хубави участъци за спиране, където да намалите скоростта до необходимото за преодоляване на следващите препятствия. Много хора държат спирачките непрекъснато, т.е. има постоянно триене между накладките и спирачната повърхност на диска или каплата. Това е грешно, но за съжаление не много лесно преодолимо! И аз съм го правил, когато съм неуверен и плашлив, но непрекъснатото спиране само влошава нещата – спирачките загряват и започват да спират по-слабо, а мускулите на ръцете се напрягат до болка и не ви позволяват да държите здраво кормилото. В тези случаи трябва да сте наясно каква е причината. Ако е страх и неувереност, преодолейте ги! Ако не можете да го направите на този етап, потърсете по-леки пътеки, или поне се опитвайте да прилагате техниката с припомпване. Тя трябва да намира приложение тогава, когато по обективни причини не можете да пуснете спирачките за дълго, или дори за кратко. Например, когато наклонът е много стръмен и дълъг. Припомпването се състои в натискане на спирачката, забавяне (ако трябва дори повече от необходимото) и отпускането й напълно, след което отново натискане-отпускане и т.н. Още по-добре е, ако теренът позволява да редувате припомпването с предната и задната спирачки, т.е. докато спирате с едната, другата да е отпусната и обратно. Идеята на припомпването е да се избегне постоянното триене между накладките и спирачната повърхност, за да може спирачките да се охлаждат поне малко.

Ето и няколко съвета за спиране в по-трудни условия, когато горните принципи не могат да бъдат спазени съвсем:

- При много стръмни наклони използването на предната спирачка трябва да се избягва. Ако наклонът е кратък и след него следва „чист” участък, най-добре е да пуснете и двете спирачки, изтегляйки тежестта си силно назад. Но не винаги условията са толкова идеални. Затова отново ще се върнем към този въпрос в статията за спускане по технични терени. Тук ще кажа само, че ако трябва да се използва спирачка, в повечето случаи това ще е задната и то само за забавяне на ускорението.

- Както отбелязах, спирането в завой трябва да се избягва винаги, защото когато гумата е под наклон спрямо терена, много по-лесно се губи сцепление. Освен това управлението на байка се влошава драстично, става трудно или направо невъзможно да се следва избраната линия, окачването също се повлиява. Накратко, спирането в завой е трудна работа, затова всеки опитен карач се стреми да намали скоростта достатъчно преди това, след което да завие, без да пипа спирачките. И все пак, понякога се налага да стиснете лостчетата и в такива ситуации. Добре е да знаете какво се случва тогава. Реакцията на байка обикновено е „изправяне” на линията, т.е. ако сте искали да излезете от завоя в средата на пътеката и натиснете спирачките, траекторията ви ще се измени в посока външния край на трасето. Бъдете готови за тази промяна. Когато колелата са под наклон и се задейства спирачката, опасността от поднасяне се увеличава многократно. Затова, ако ще спирате в завоя, трябва да изправите малко велосипеда, за да застанат гумите му колкото се може по-перпендикулярно спрямо повърхността. Най-сигурната тактика за спиране в завой е да действате бързо – избирате точното място, изправяте байка, спирате интензивно, за да намалите достатъчно скоростта, пускате спирачките и отново накланяте байка, т.е. продължавате да завивате. По-ниската скорост би трябвало да направи остатъка от завоя по-лесен или поне да намали опасността в случай на падане. Не забравяйте и молитвата!

Няколко думи и за стискането на лостчетата. В тази статия е обяснено как да ги настроите, освен ако не предпочетете друг начин – важното е да са ви удобни. С колко пръста да спирате? Ако спирачките ви са добри, най-добре е само с един, показалеца (макар че има и хора, които използват средния си пръст). Държейки кормирото с повече пръсти,вие си осигурявате по-добър контрол и по-сигурен захват. Затова спирайте с два пръста само ако спирачките ви са слаби или се налага да приложите наистина голямо усилие. За спирането с три или четири пръста върху лостчетата мога да кажа само едно: не става за каране по пресечен терен! Ако спирате по този начин контролът върху предницата ви намалява драстично, а ръцете се уморяват много и бързо. Представям си само две причини да използвате всичките си пръсти – лош навик (страх, че няма да спрете с един или два пръста) или лоши (бих казал ужасни!) спирачки. Ако е първото, преодолейте го бързо, ако е второто, сменете спирачките с по-хубави още по-бързо!

Ако сте още съвсем начинаещ, препоръчително е да стискате първо задната спирачка и едва тогава предната. Когато свикнете (т.е. още след първите 1-2 карания) започнете да ги задействате едновременно или дори първо предната. Когато имате възможност, тренирайте съзнателно спиране само с предна спирачка.

Отлична тренировка за дозирането на спирачната сила е и „предния баланс” при спиране. Това означава да спрете само с предната спирачка, като приложите толкова сила, че задницата да се вдигне във въздуха, но не толкова, че да се преметнете през кормилото. Истинският трик изисква отлични умения и при него задното колело се вдига високо във въздуха, да не говорим пък, че някои могат да изминат и доста дълго разстояние в това положение. Аз обаче имам предвид по-лесни и безобидни изпълнения, при които гумата се вдига на 10-30см от земята. Не забравяйте да се изтеглите назад, когато задното колело започне да се вдига.