Още в началото искам да направя уточнението, че този път не бива да очаквате някаква много подредена и завършена статия. Основното за Пампорово вече е написано в част 1 и част 2 , можете да си го припомните. Сега само ще добавя бележки за тазгодишния ни престой, които да допълнят представата ви за курорта и местата за каране. Разбира се, ще има и много снимки.

Този път ще започна със спускането, защото в тази област беше най-голямото откритие за тази година, а именно "трасето", наречено от нас "Жълтото" или "Лентите". Името идва от остатъците от жълти ленти, които висяха по няколко дървета, ограждащи пътеката. Трасето е много технично и игриво и често ви довежда до ръба, редувайки много стръмни участъци с каменисти отсечки и бързи прави. Някой литературен критик би могъл да каже, че "Лентите" е плод на колективните търсения на лирическите герои. С други думи, откриването му стана постепенно и от няколко души. Първо аз и брат ми проследихме една пътека, вървяща в дясната част на писта "Стената" и влизаща в гората - по нея стигнахме до "Бързото трасе". След това брат ми и Калин Рахнев, карайки по нея, решили да кривнат в гората и стигнали една полянка без пътека, но с жълти ленти по дърветата. Следвайки лентите, те се озовали на втората технична част от трасето, която дава харктерния му облик. "Лентите" е толкова завладяващо и предизвикателно за каране, че на него направихме повече спускания, отколкото на което и да е от другите трасета, а те също не са никак лоши. В дясната част на страницата можете да намерите подробно описание как и къде да намерите тази пътека, придружено от много снимки по нея, даващи представа по какво точно се кара.

Ако описах толкова подробно намирането на "Лентите", то е, за да наблегна, че внимателното търсене понякога дава много добри резултати. В района на връх Снежанка има много повече пътеки и пътища, отколкото изглежда на пръв поглед, само че някои от тях са доста скрити. Разхождайки се в района след спирането на лифтовете, открихме няколко пътеки и черни пътища, осигуряващи допълнителни възможности както за спускане, така и за крос-кънтри. Лошото е, че няма как да ги опиша, защото отклоненията към тях са твърде незабележими. Ако държите да ги откриете, ще ви трябва и малко изследователски дух.

Открихме и един дълъг вариант за спускане, който обикаля вр.Снежанка - той е за тези, които търсят нещо лекичко като терен и по-продължително, но съчетано на места с равни и дори нанагорни участъци. Кара се изцяло по черни пътища. Първо се тръгва по южната писта (Снежанка 8, ако не се лъжа) - по нея има много бърз затревен път със завои, вървящ през обширни поляни надолу. Вдясно минава ски-влек. Точно там, където пътят минава вдясно, съвсем до ски-влека, а пистата се стеснява, има друг черен път, който се отклонява надясно в гората. Тръгва се по него - в началото е равен или съвсем леко надолу, после има и по-стръмни нанадолни участъци, като в крайна сметка се излиза на широкия чакълест път, свързващ х.Студенец и х.Перелик. По този път надясно ще стигнете до х.Студенец и лифта - този участък е дълъг 2,5км. и е съвсем равен.

Вариантите за спускане на юг, към Смолянските езера, също са много хубави, но единственият начин да се качите оттам е с двуседалковия лифт "Смолянски езера", който струва по 3лв. за качване. Вярно е, че маршрутите са поне два пъти по-дълги, но все пак излиза скъпичко.

Единият маршрут на юг е по южната писта, която преди две години бе удължена чак до долната станция на лифта. Тя е с червена маркировка за трудност, което гарантира идеален наклон. Всъщност, в долната си част пистата е направо равна. Преди малко описах първата част от трасето - много бърз затревен черен път. Той следва пистата до края на ски-влека. Оттам надолу пистата е силно ерозирала - кара се по изровен твърд пясък и камъни, скоростта е средно висока, а вниманието трябва да бъде повишено, защото във всеки момент някой от коловозите и улеите може да кривне напречно и да ви изненада. А спирането на такава настилка не е от най-бързите!

За другия маршрут споменах още миналата година - това е главната пътека към Смолянските езера. Проблемът е, че тя не тръгва директно от върха, а е по-встрани. До нея има черен път/пътека, но ще се наложи да направите и малко изкачване. Мога да ви уверя, че си заслужава, защото пътеката към езерата е от типа "технична горска", на много места приличаща на улей, пълна с корени и камъни с всевъзможни размери, с отличен наклон надолу и т.н. - мога да ръся много суперлативи за нея, защото настина я помня с добро! Най-добре е на върха да питате лифтаджиите, които ще ви упътят към пътеката, водеща до главната пътека за езерата. Маркировката на свързващата пътека е нова, в жълт цвят, като пътеката е почистена и е напълно проходима (миналата година два пъти се губихме по нея, защото маркировката се беше затрила, а с нея и части от пътеката). Свързващата пътека до средата всъщност е черен път и минава покрай Орфеевите скали - място, което задължително трябва да посетите, тъй като изгледът към долината със Смолянските езера е неповторим. Нито една от 10-те снимки с различни фотоапарати не може достатъчно точно да отрази великолепието на тази гледка, затова ви препоръчвам да й се насладите лично. Целият хоризонт представлява едно море от планински ридове, зад които в южна посока е Бяло море. В западна посока се вижда връх Перелик. Следвайки пътеката с жълта маркировка, стигате до едно кръставище, на което има и нещо като беседка. Оттам се продължава надясно и надолу, по пътеката за Смолянските езера, която е със синя маркировка. В края тази пътека излиза на черен път и стига до самите езера. Там се минава по черни пътища между тях и се излиза на асфалтиран път, по който надясно и леко нагоре ще стигнете долната станция на лифта.

Към Смолянските езера има поне още един вариант за спускане, но не го разучихме, поради финансов недостиг, както вече споменах.

След като миналата година направихме ХС преходи до някои от главните забележителности в близост до Пампорово (Смолянските езера, х.Перелик, вр. Рожен и Националната астрономическа обсерватория), този път плановете включваха един-два по-дълги маршрута и повече джиткане в непосредствена близост до курорта. Последното занимание, проведено успешно, разкри, че около вр.Снежанка има страхотни възможности и за тези любители на планинското колоездене, които не обичат да навъртат голям километраж и да преодоляват страховити денивелации. Просто трябва да не ви е страх да изследвате и да тръгвате смело по отклонениата от главните пътеки и пътища, които ви привличат. Едната част от леките варианти за ХС са около самия вр.Снежанка, а още повече (особено по черни пътища) са тези, които са между черния път х.Студенец-х.Перелик и местността "Малина" (Ардашлъ), където е долната станция на триседалковия лифт. В този район има множество черни пътища, някои вече занемарени, а други и понастоящем използвани за превоз на дървен материал например. Между черните пътища пък има и преки пътеки и цялата тази плетеница осигурява големи възможности за крос-кънтри.

Можете да отидете и до с.Стойките (пак се тръгва от споменатия черен път х.Студенец-х.Перелик, който всъщност води до едно шосе от Стойките за Смолян, но маркировката по него е за тези две хижи), откъдето има различни варианти за прибиране до Пампорово по асфалт или по пресечен терен, някои от които предлагат и екстрата "изгубване" или "свършване на пътеката, която и без туй беше 15см. широка". Ако тайничко си мислите, че съм карал по цялата тази мрежа, та сега ви говоря така уверено за нея, не сте познали! Всеки следващ излет разкриваше нови и нови разклонения, които намираха място в "списъка за догодина". А най-хубавото е, че в споменатия район човек може да кара и 1 час, и един ден!

Заслужават внимание и двата по-големи прехода, които направихме. Първият беше до с.Широка Лъка и обратно. Вероятно е излишно да ви казвам, че селото е известно със запазения си архитектурен облик в традиционен български стил. Дори и новите постройки са издигнати по този начин, което прави Широка Лъка едно красиво и живописно място със своеобразен дух и атмосфера (на снимките). Трудно е да се опише и дори снимките не помагат кой знае колко в онагледяването, затова горещо ви препоръчвам тази голяма разходка (около 30км. дължина с 800м. денивелация). Първата част е особено приятна, тъй като има дълго спускане по разнообразни черни пътища, което ви отвежда до първите къщи на селото. За връщането ви препоръчвам шосето от Широка Лъка до Пампорово, което е спокойно и много приятно за каране.

За дугото каране беше цяло чудо, че си намерих компания от още двама души. Макар да го бях планирал от миналата година, надеждата да излъжа още някой да ме придружи на излет с планирана дължина 40км и денивелация около 1300м почти ме беше напуснала. Но, когато на едно място има десет планински колоездачи, шансовете за сформиране на "бойна група" за едно или друго начинание нарастват. Така че аз, Мартин и Павел поехме по баирите, изкачвайки се от курорта до вр. Мечи чал, оттам нагоре-надолу почти до х.Изгрев. Следваше продължително и нелеко спускане до Чепеларе, откъдето отново включихме на първа, изкачвайки едно възвишение под вр.Рожен. Отново спускане до шосето за Пампорово, и отново изкачване по черни пътища, за да избегнем асфалта. Последната нанагорна отсечка беше толкова стръмна, че би била невъзможна за изкачване, ако пътят не беше застлан с големи стабилни камъни, по които гумите ни зацепваха повече, отколкото очаквахме. След нея леко нанагорното шосе до х.Студенец ни се видя почти нанадолно. Равносметката? 45км с 1600м денивелация и общо 8 часа, прекарани сред природата (т.е. каране + почивки). Каране, което ще помня дълго време!

Имам доброто намерение през есента да обработя повечето маршрути за крос-кънтри от тази и миналата година и още през пролетта на следващата да ги публикувам на сайта, така че ако някой любител на тази дисциплина планира догодина почивка в Пампорово, може да разчита на още полезна информация в бъдеще.

Аз пък разчитам с тази и предишните статии да съм успял да ви пренеса за малко в сърцето на Родопите - само от вас зависи да се пренесете реално и за повече време, за да опитате специалитетите от менютата "Спускане" и "Крос-кънтри", или пък да забъркате някой нов.