Ако приложим към темата методът на класификацията (обособяване на видове, подвидове и т.н. по даден критерий), бих казал, че въпросните съвети се делят на две групи - такива за увеличаване на удоволствието и други, които помагат то да не намалее, т.е. предпазват ни от неприятности, които да вгорчат карането. Разбира се, тази статия не е научен трактат, затова нямам никакво намерение да следвам въпросното деление, а предпочетох да го "давам малко по-хаотично". И така, ето ги съветите:

Карайте с компания! - редовните читатели са срещали неведнъж това напътствие, но едва ли някога ще се уморя да го давам. Защо? Една от най-простите причини е, че така увеличавате безопасността си - в случай, че стане нещо лошо, ще има кой да ви помогне. Например ако объркате пътеката или се повреди колелото ви, опитът на повече хора винаги е по-полезен и улеснява излизането от ситуацията. Да не говорим за паданията и контузиите - в такива случаи най-лошото е да си сам.

Но не е само това! Човекът е социално същество и е свикнал да общува със себеподобните си и да споделя с тях преживявания. Дори сред природата, където мнозина от нас търсят усамотение и бягство от глъчката на града, мръсотията, простотията и какво ли още не, човек се чувства по-добре с компания от сродни души. Общата емоция е много по-силна, защото, дори несъзнателно, ние я подклаждаме допълнително, обсъждайки премеждията си. Никой не е настроен толкова добре на "вашата вълна", колкото други планински колоездачи. Можете с часове да разказвате по възможно най-увлекателен начин за приключенията си през девет планини в десата, но обикновеният слушател няма да ви отвърне със същото разбиране, с каквото ще ви слуша приятелят ви планински колоездач. И когато сте били заедно на пътеката, неговото усещане и разказ за преживяното допълва вашите и удоволствието от изпитаното нараства.

Дори суетата, качество, което според много хора не е от най-положителните, може да се изтъкне като причина да карате с други хора. Всеки от нас е повече или по-малко суетен, когато кара байка си - напълно нормално е да искаш да покажеш пред "публика" какво можеш, за да има кой да го оцени. Разбира се, че поредното по-голямо постижение от типа на скок, скорост или нещо друго, е напълно достатъчно да ви развълнува сериозно, дори ако сте сами, но ако има и кой да ви поздрави след това е друго, нали?

От друга страна, има хора, които предпочитат да карат сами и съзнателно търсят точно това. Бих казал, че това е също толкова нормално и разбираемо, колкото и спортуването в група. Към тези колоездачи бих отправил единствено съвета да имат под ръка мобилен телефон и достатъчно неща като инструменти, умения и тям подобни, за да се измъкнат от непредвидени ситуации на пътеката.

Като заговорихме за инструменти, едва ли е нужно надълго и нашироко да повтарям азбучната истина, че всеки планински колоездач е добре да има в себе си малък комплект от средства, които да влязат в употреба при евентуален проблем някъде над село Затънтено. Дори да карате в група, не би било разумно да разчитате на друг да вземе това, което е необходимо за вашия байк. А освен да ги носите, не е зле и да знаете да боравите с тях. Друг въпрос е дали обичате да го правите или не, но поне някои елементарни умения трябва да владеете (смяна и лепене на гума, реглаж на спирачките и др.), още повече, че си е чиста загуба да ходите за подобни ремонти в сервиза.

Освен инструменти, не забравяйте да вземете карта и дрехи, когато това е необходимо. Дрехите например са особено важни при високопланински карания или при походи през пролетта и есента, когато поради забавяне може да заварите красивия залез, след който температурите падат съществено. Картите, колкото и предубеден да съм относно точността им, са задължителни винаги, когато карате в райони, които не познавате.

И докато носенето на инструменти е нещо, което може да намали главоболията ви при повреда, но не и да ги спести напълно, то поддържането на байка в изправност прави точно това - свежда до минимум възможните технически произшествия. Защо да седите изкривен до колелото си под жарките слънчеви лъчи над въпросното село Затънтено, мъчейки се оправите някоя безнадеждно повредена част с подръчни средства, когато можете да свършите работата вкъщи или в сервиза при далеч по-удобни условия и с правилните инструменти? Много от повредите могат да бъдат предугадени и отстранени навреме, така че да не предизвикат по-сериозни последици. За най-общата поддръжка и проверка на колелото съм писал тук, а през тази година е планирано да се появят още няколко статии с описание на различни ремонти по колелото.

Добре е да поправяте нещата веднага, когато има нужда от това, а не да оставяте за после. Например, ако на връщане установите, че спирачките или скоростите ви имат нужда от настройка, оправете ги като се приберете вкъщи, дори преди да се измиете. Иначе после ще ви домързи, ще го оставите за друг път и е твърде вероятно да се сетите едва преди следващото каране. А тогава може да се получи "бърза работа - срам за майстора" или, дори и да си направите ремонта добре, това, че ще е "на тагъдък" преди тръгването, може да ви "образува" доста нерви. Съвсем друго е, когато колелото ви е винаги в готовност и само трябва да го яхнете и да потеглите.

Не се състезавайте с другите! Освен ако не сте на състезание или пък просто това е начинът ви на каране. За какво по-точно говоря? Сигурно на мнозина от вас се е случвало, карайки с други колоездачи, особено по-непознати, да изпитат желание да карат по-бързо от тях. Разбира се, това е напълно нормално и ако обективно единият е по-бърз от другия не създава никакви проблеми. Лошото идва, когато в желанието си "да не съм най-отзад" или "да му покажа на този" колоездачът поеме рискове, които не са съобразени с колелото или уменията му. Тогава могат да станат неприятни неща.

Има и друг момент - ако упорито карате пред някой, който е по-бърз от вас, вие го бавите и това му пречи да се наслади максимално на спускането, а вас пък ви юрка да бързате повече, отколкото можете. Затова е добре да се информирате от човека зад вас дали го задържате и ако е така, да му отстъпите предното място. Понякога да караш зад някой бързак е много полезно, защото се увличаш от скоростта му и се движиш по-бързо от обикновено, като същевременно го виждаш кога забавя при проблемни участъци и те не ти идват изненадващо. Можеш да използваш и неговите линии - особено в случаите, когато той познава пътеката добре, а ти идваш за първи път, вероятно е те да са по-добри от твоите.

Подобни са нещата и при крос-кънтри - ако някои от спътниците ви са много бързи нагоре по баирите, не е речено, че трябва да се движите в тяхното темпо на всяка цена. Преумората не е хубаво нещо и може да доведе до по-лоша координация при спусканията, както и до контузии (не от удар, а от претоварване на мускулите и ставите). Затова, когато някой е бърз, оставете го да си кара напред, а вие си въртете така, както ви харесва. Ще, не ще, бързият ще ви изчака и това не трябва да ви притеснява, колкото и егоистично да звучи. Все пак не всеки има крака и дробове на състезател, да не говорим, че в повечето случаи и колелата са много неравностойни.

Не се претоварвайте! Знайте кога да кажете "Стоп!". Чел съм цели статии, посветени на този проблем, но многото приказки могат да се сведат до няколко разбираеми изречения.Въпросът може да се раздели на две части.

Първата е физическото натоварване и умора. Когато карате много, особено в разгара на сезона, вие изразходвате много енергия и ценни за организма ви вещества. Претоварването на мускулите и ставите ви може да доведе до неприятни контузии, без изобщо да сте падали или нещо подобно. Те трябва да бъдат възстановявани чрез силна храна, витамини и хубава отмора (става нещо като "да си починем от почивката"). Много хора ще си кажат "Е, аз не карам, когато мускулите ми са уморени, така че няма проблем", но не е точно така. При редовно каране мускулите ви стават издръжливи и не е проблем след преход от 60-70км. на следващия ден да сте отново на колелото. Но има късни последици, които в началото са незабележими. Например, един от честите проблеми при колоездачите е износването на хрущяла на колянната става (аз самият съм потърпевш от такава неприятност въпреки ранната си възраст, а познавам и по-млади от мен колоездачи с подобни оплаквания). Получава се при свръхнатоварвания, особено когато храната ви не е достатъчно богата и балансирана с необходимите вещества. Други причини за тази неприятна контузия, която понякога може да бъде и доста сериозна, са липсата на загрявка преди каране, неправилна позиция на тялото и крайниците върху колелото, неподходящ начин на каране и др. Така че формулата е: не се подлагайте на резки натоварвания, загрявайте и почивайте качествено, настройте добре колелото си, опитвайте се да поддържате по-голям каданс (повече обороти в минута) при по-ниски предавки и яжте силна храна, като за последното можете да се подпомагате с хранителни добавки за спортисти. (Има ги в различни опаковки и разновидности, затова не е зле да потърсите съвет и от специалист - лекар, най-добре спортен). Много полезна информация за контузиите от претоварване може да намерите в тази тема от Форумите:
http://www.mtb-bg.com/forum/topic.asp?TOPIC_ID=1148

Вторият аспект на проблема е за влиянието на карането върху нервната ви система. Туристите викат подир нас, че сме луди, но това, ако е вярно, със сигурност не е последица от колоезденето. Шегата настрана, но планинското колоездене натоварва централната нервна система много повече от шосейното например. Обяснението е просто - при спусканията планинският колоездач трябва да мисли бързо и непрекъснато да реагира на стресови ситуации, което води до "умора" на нервната система. Лошото е, че тя се възстановява около два пъти по-бавно от мускулатурата например. Затова сме склонни да натрупваме напрежение в нея, без дори да го усещаме, защото това, че мускулите ни са отпочинали, не значи, че и мозъкът е направил същото. Последиците от такава преумора могат да са забавени реакции, неправилна преценка на ситуацията и други подобни, които могат да ви навлекат неприятности. Както шофьорите се нуждаят от почивка при дълго каране, така и планинските колоездачи трябва да освобождават нервната си система от натрупаното в нея (нямам предвид да си изгубите акъла!, а да освободите напрежението). За това могат да ви помогнат здравия сън, карането за почивка по леки маршрути без технични и опасни участъци, или дори по асфалт или в парка.

От друга страна, за много хора именно планинското колоездене е начинът да изпуснат парата, насъбрана от многото работа през седмицата. Именно то е почивката. Така че горните редове, засягащи нервната система, се отнасят най-вече за тези, които карат по няколко дни в седмицата. Но си струва да се замислят и онези, които яхват байка след цяла седмица, изпълнена с работа, недоспиване и т.н. и да бъдат малко по-внимателни при поемането на рискове.