"Време е за покупка на ново колело". За всеки планински колоездач рано или късно идва това време. Всъщност то идва дори преди колоездачът да стане планински и дори преди да стане колоездач - така де, първо купуваш колело и после ставаш велосипедист (поне в общия случай е така, ама може да има и родени ездачи, кой знае!). И така, по една или друга причина, пред вас стои задачата да си изберете байк. При това, ако не сте родени под щастлива звезда, ще трябва да се вместите в някакъв бюджет, а в български условия всеки от нас се съобразява със своя мини-валутен борд. Изваждате парите от касичката, тръгвате по магазините и започвате да си задавате куп въпроси: "Единично или двойно окачване?", "По-леко с по-малко ход или по-тежко с повече?" и какво ли още не. Започвате да питате продавачи, приятели и познавачи за това или онова, получавате купища различни съвети, някои съвсем противоречащи си и в крайна сметка може да се окаже, че купуването на байк съвсем не е лесна работа. Най-лошият вариант всъщност е да си купите колело и да се окаже, че то не е точно това, което търсите. Още по-лош вариант е, ако това е първият ви маунтин байк и заради недостатъците му решите, че планинското колоездене не си струва (макар че щом четете статиите в МТБ-БГ, този вариант едва ли е мислим).

Поради всичко казано дотук и заради многото въпроси на тази тема, които се срещат и в българските МТБ форуми (както и навсякъде по света), реших, че подобна статия би била полезна. Тук няма да намерите някакви потресаващи открития - само изпитани съвети, които може да се сторят дори скучни на много от вас. Не очаквайте и някакъв универсален отговор за всички въпроси - такъв няма! Хората са различни и дори при избирането на байк това води до необходимостта от уникален подход. В статията са включени предимно съвети, които са с обща насоченост и не биха могли да изчерпят темата, но се надявам да помогнат на някого. Те могат да ви предпазят от някои често срещани грешки и да направят удоволствието от карането по-голямо.

Евтиното излиза скъпо - тази поговорка съществува при почти всички народи, което е достатъчен знак, че не е случайна. Конкретно в нашия случай става дума за това, че при планинското колоездене има обективни изисквания за здравина и издръжливост, за да става колелото за нещо. Затова не всеки велосипед без калници и с дебели грайферни гуми е маунтин байк, колкото и да претендира за такъв. Ако искате да карате по-дълго и безпроблемно по пресечен терен (включително и в градски условия), несмущавани от чести повреди, трябва да платите малко повече от най-ниските цени. Според мен минималните цени за байк, който да става за каране в планината са от 200-250лв. (само ако е твърд байк) нагоре, съответно около 300-350лв. за байк с преден амортисьор и около 450лв. за байк с двойно окачване. За съжаление обаче байковете с посочените цени далеч няма да са идеални за целта и не бих казал че отговарят на изискването "да подпомагат карането ви, а не да го спъват". Ще го кажа така: байковете с такива цени трябва да бъдат допълнени с голяма доза ентусиазъм от ваша страна. Наистина хубав маунтин байк, без сериозни компромиси в компонентите, който ще върши тежката си работа безропотно, струва по-скоро поне 800лв. с предно окачване и 1500лв. с двойно. Разбира се голямо значение има и начинът, по който ще карате колелото. Колкото и стряскащи да ви се струват подобни суми, мога да ви уверя, че в Западна Европа и САЩ за минимални цени се смятат 500 - 600 евро за единично окачване и 1000 евро за двойно. Ще ми се да дойде време, когато и тук това ще е стандартът за повечето колоездачи!

Най-скъпото не значи най-доброто - има маунтин байкове, чиито цени достигат 7000 евро. Трябва ли ви такъв? Едва ли, освен ако нямате дърво с пари в двора си, та да се чудите какво да ги правите. Всички качества на най-скъпите колела обикновено могат да се купят на половин цена. Останалото е най-вече за фасон, какъвто малцина у нас могат да си позволят. Така например повечето хубави байкове за спускане струват около и над 4000 евро (плюс няколко по-изгодни в диапазона 3-4 хил.) - в България може да се сглоби не по-малко професионален "спускач" за 4-5 хил. лева - с напълно подходяща рамка, маркови компоненти и най-доброто откъм спирачки, вилка и гуми.

Въпросът обаче не е само в това за колко може да се сглоби такъв или онакъв байк. Скъпите компоненти също се трошат (понякога доста лесно) и финансовото усещане може да бъде болезнено. Не твърдя, че трябва да се купува евтиното, защото смяната му е по-евтина (ако е за въпрос, тя е и по-честа, та не е сигурно какво точно спестявате! Освен това по-скъпите части обикновено имат и гаранция, но в България тази дума все още се среща рядко, а за писмена форма да не говорим). Но съм убеден, че има един ценови клас, при който съотношението цена-качество е оптимално. Разбира се, точна величина не може да се даде - тя зависи от вида на продукта, целта за която ще го използвате, начинът ви на каране и т.н. Но оттам нагоре започва да расте предимно цената, без качеството да се променя толкова чувствително. Със съжаление обаче трябва да отбележа, че в България дори това средно ниво минава за лукс.

Както и при други неща, и в планинското колездене важи правилото "Не купувай твърде скъпо, преди да знаеш какво точно искаш" (формулировката е моя). Сами разбирате, че би било глупаво да си купите лек като перце ХС байк за 3-4хил. лева, за да откриете, че призванието ви е в спускането. Затова хвърлете много пари едва тогава, когато сте сигурни за какво ги давате. От друга страна, не дочаквайте старостта да ви завари в мисловното положение "Аз какъв точно колоездеч съм и какъв байк да си взема?" (За повече подробности виж следващата точка).

Специализиран байк или байк за всичко? - тук правилото е съвсем просто: ако не сте отдадени само на една дисциплина и ако нямате пари за два специализирани байка, купете си един байк за всичко! Защото планинското колоездене е разнообразен спорт с много видове каране в него и е нормално човек да иска да опита от всичко по малко (а най-добре по много) - с оглед на това универсалният байк може да ви бъде най-полезен. Повтарям, че идеалният вариант е да имате пари за две или повече колела - едно за спускане (и фрийрайд) и едно за крос-кънтри (което може да варира от състезателен жребец до байк, който да става и за скокове и градско "блъскане"). Обаче ако нямате, специализираното колело само ще ви ограничава, може би дори без да го осъзнавате. А какво е байк за всичко? Според предпочитанията ви той може да варира от колело само с преден амортисьор (но с по-голям ход) до сравнително лек фрийрайд байк. В общия случай обаче универсалният планински велосипед (на английски го наричат All Around / All Mountain bike) е такъв с двойно окачване и ход отпред и отзад около 120 - 150мм, като рамката и компонентите са едновременно достатъчно здрави и не много тежки.

Размерът има значение! - особено този на рамката. И, за разлика от други "спортни дисциплини", тук по-голямото не значи по-добро. Всъщност най-добре е да си вземете точния размер, като за различните типове колела той е различен. Така например ХС байковете и колелата за всичко имат широка гама размери - от 15 до 22 инча. Байковете за скачане и трайъл пък са направо миниатюрни - седалковата им тръба рядко превишава 16 инча. При "спускачите" обикновено има само два размера - S/M (около 17") и M/L (около 19"). Във всички случаи обаче един от тези размери е предназначен за вашия ръст и най-добре е да карате именно с такава рамка. В противен случай нещо в колелото ви ще куца. Ако рамката е по-малка, бедата не е твърде голяма - ще я усещате някак си сбита, а стойката ви ще е по-свита, което ще ви е най-неудобно при изкачванията. Ако обаче рамката е чувствително по-голяма от желаното, става наистина лошо - ще изпитвате неудобство и затруднения при по-стръмни нанадолни участъци (няма да можете да се изнесете достатъчно назад и достатъчно ниско), при скокове, а също и при крос-кънтри карания (тъй като вероятно тялото ви ще е по-разтегнато, отколкото трябва). Заради всичко казано дотук, потърсете си рамка с подходящ размер - тя е основата на колелото и понякога човек не осъзнава колко важно е всичко в нея да е наред. За съжаление до скоро в България тези думи бяха само пожелание, защото нямаше почти никакъв избор откъм размери на байковете, но 2003г. е различна. Аз самият две години карах по неволя с по-голяма рамка и после я смених с 18" (и въпреки че новата рамка е малко по-тежка от старата, това изобщо не ми прави впечатление на фона на подобреното усещане на колелото като цяло).

Килограми и здравина - всеки маунтин байк е проектиран да издържа приблизително два пъти по-големи натоварвания от тези, на които колоездачът би го подложил при нормална употреба. А коя е нормалната употреба? Това е тази, за която е предназначен велосипедът. Двете крайности отново са състезателните ХС и DH байкове - първите са невероятно леки и пъргави, но ако отидете с тях на любимите си скокове или ги подлагате на изтезаващи спускания, шансът да се счупят (и да потрошат и вас) е съвсем реален. Вторите са направени така, че да издържат прегазване от влак, но задвижването им дори по лек наклон нагоре не е шега работа. Но и двата вида байкове имат горе-долу еднакво съотношение тегло/здравина за предвидената употреба. Така е и с всички останали колела, които заемат средно положение между тези крайности. На вас се пада да прецените колко агресивно е карането ви и да изберете колело за съответната употреба. Имайте предвид, че трябва да вземете под внимание всички основни части на колелото - не върви да комбинирате здрава рамка и вилка с ултра-леки и тънки капли и главини, в противен случай ще имате само главоболия. Ако пък сложите на DH байк лапа и кормило за крос-кънтри, главоболията ви могат да станат съвсем истински и травматични. Разбира се, примерите отново са крайни, но понякога се срещат и такива случаи. Лошото е, че се случва дори самите производители да комбинират компоненти, замислени за различни цели, което прави колелата най-малкото непрактични. Трябва да вземете в предвид и вероятното подобряване на уменията ви и повишаване на смелостта - обективно всеки човек се стреми към по-големи завоевания и трябва да си осигурите аванс по отношение на здравината, за да няма какво да ви спира.

Друг аспект на въпроса за килограмите и здравината е този за теглото на колоездачите. Някои от нас са "вейки", други са масивни, а трети са направо огромни. Е, не може да се намери байк, който да пасне и на трите групи! Да не забравяме и групата на дамите - всъщност те като че ли са най-добре, тъй като поради по-ниските тегло и ръст в сравнение с мъжете, колелата им могат да са по-малки и по-леки, без това да се отразява на издръжливостта им. Що се отнася до мъжете, правилото е, че колкото по-леки са, толкова по-леки могат да бъдат и велосипедите им и обратно - едрите хора трябва поне в някои отношения да се "натоварят" с по-тежки, но здрави компоненти - рамката, колелата на байка, лапата и др.

Материалите - изборът им всъщност е работа на производителя и когато той е надежден, потребителите спокойно могат да разчитат, че продуктът ще издържи предвидената употреба. От друга страна дали да бъде стомана, алуминий, титан или карбон е въпрос и на субективен избор - благодарение на модерните способи за обработка в много случаи наистина няма значение дали продуктът ще е от един или друг материал - качествата му ще бъдат близки. Разбира се, има определени силни и слаби страни на всеки материал, но дори и те са спорни. Така например много хора са подозрителни към карбона, въпреки че по много показатели той надминава алуминия и стоманата. Титанът е друг екзотичен материал, който е супер-лек и много издръжлив във времето, но същевременно е труден за обработка и изисква прецизно проектиране, защото е крехък при определен тип натоварвания. У нас за тези два материала можем да говорим само теоретично, тъй като се предлгат много ограничен брой продукти от тях. Алуминият е най-широко използваният материал заради по-ниската му стойност в сравнение с предишните два - лекотата му и здравината го правят добър за почти всички приложения, но той е доста по-корав в сравнение със стоманата например, която поема по-добре вибрациите и прави возията на твърдите рамки "по-нежна". Само че стоманата е по-тежка от всички други посочени тук материали (при това говорим за олекотената хром-молибденова стомана, а не за обикновената Hi-Ten, която се използва при евтините байкове). Вярвам, че дотук сте се убедили, че няма точен и общ отговор на въпроса "Какъв материал да избера?". Със сигурност ще се повторя, напомняйки че производителят носи отговорността да достави на пазара продукт, който е достатъчно здрав и лек за предвидената употреба. Останалото е въпрос на предпочитание (най-вече поради посочените особености на всеки материал), тъй като практиката сочи, че рамки от един и същи вид и клас, но от различни материали, обикновено се различават като тегло с около 200-300 грама.

"Мога да го надградя допълнително" - това не е най-добрият подход. Ако се касае само за един-два компонента - да! Но определено не е удачно да си купите цяло колело с мисълта, че в следващите две години ще смените почти всичко по него. Причината е проста - ако си вземете направо по-скъпо колело, ще платите много по-малко, отколкото при многобройните надграждания, защото цените в който и да е магазин са много по-високи от тези, които плаща производителят на колелото за същите компоненти. За съжаление и тук българската действителност е съвсем различна от идеалния вариант - ако за един американец не е проблем да се бръкне с 300$ повече, за да си купи следващия клас колело, то в България някои хора едва събират 300лв. за първото си колело и далеч не е по силите на всеки да намери примерно още 200, за да бъде колелото му още отначало с що-годе нормални компоненти. При това положение със сигурност е по-добре някакво колело, с което да си вдигаме адреналина, отколкото никакво за неясно дълъг период от време.