Миш - Маш #6
текст: Любомир Ботушаров
 
Разразилите се през лятото пожари в САЩ наред с всичко друго засягат сериозно и планинските колоездачи. Както е нормално да се очаква, властите в засегнатите райони затвориха за достъп огромни периметри от гориски масиви и то не само такива, които са изгорели, но и много други, с цел да се предотвратят други пожари. По този начин достъпът на планинските колоездачи до техни любими пътеки е прекъснат и то за неясно дълъг период от време. Разбира се, това са мерки, които са безспорно необходими и всеки любител на природата се отнася с уважение към тях, но тъжния факт си остава. Най-засегнати са щатите Колорадо, Аризона и Калифорния. Възможно е забраните за достъп до някои райони да продължат цяла година, а също така се обмислят и варианти отсега нататък всички пожароопасни райони да бъдат ограничавани в достъпа от края на май до есента, т.е. в периода на най-големите горещини. Наред с всичко останало в позволените за достъп райони са въведени строги ограничения в паленето на огньове, пушенето и други подобни занимания с повишена опасност, а глобите са от порядъка на 1000$. И, макар че описаната дотук картина изглежда доста отчайваща, планинските колоездачи в САЩ откриват и известни ползи от пожарите (доколкото изобщо е уместно да се употреби думата "ползи"). Така например, в опожарените райони може да се направи "на чисто" нова мрежа от пътеки, които да се проектират и направят грижливо и с мисъл за планинско колоездене. Оказва се, че пожарите са засегнали предимно райони с по-неизвестни пътеки, и много от тях са правени на основата на стари черни пътища и други подобни, така че не са предназначени изцяло за колоездене, а новите ще могат да бъдат съобразени с изискванията на нашия спорт. Освен всичко друго, пожарите и последиците от тях ще накарат колоездачите и другите посетители на планините да бъдат още по-внимателни към околната среда при престоя си там.
У нас пожарите не водят до подобни последици за планинското колоездене, най-малкото защото няма специални пътеки за колоездачите. Но, за съжаление, проблемът с пожарите не е чужд и на нашата страна, а последиците за природата са еднакви навсякъде. Освен това, ако разни нехранимайковци продължават да палят умишлено или небрежно хубавите ни гори, нищо чудно някой ден и в България да бъде ограничен достъпа до горските райони. Така че използвам повода да напомня на всички посетители на планините да полагат необходимата грижа за опазването на природата (макар че планинските колоездачи са едни от най-изрядните в това отношение, от което можем само да се гордеем).
 
 
Интересна стока за продажба се появи наскоро в един интернет-базиран търг. Става дума за първия брой на Mountain Biking UK - първото и най-известно английско списание за планинско колоездене. Този брой отдавна се е превърнал в рядкост и колекционерска ценност, защото е от далечната 1988г. Въпреки това още навремето той е имал цели 68 страници! Цената му тогава е била 1,35 английски лири, а какви ли неща могат да се видят и прочетат в него? Не ще и дума, че за любителите на историята на планинското колоездене подобна находка е повече от желана. Затова не е чудно, че при начална цена 2 лири списанието се е продало накрая за цели 26 паунда.
 

Епическите състезания по крос-кънтри биват различни видове. За някои от тях вече сме писали - например за 24 часовите надпревари. Има и етапни ендуро състезания, състоящи се подобно на шосейните от няколко трудни етапа - по един за всеки ден. Такова е Trans Rockies Challenge, което в превод значи Предизвикателство през Скалистите планини. Подобна надпревара е много, много трудна и далеч не е за всеки. В случая с Trans Rockies карането е в канадските скалисти планини и продължава 7 дни, като на много места теренът налага носене, пълзене и други такива неспецифични упражнения. За сметка на това обаче гледките, които може да види човек и досегът с природата са наистина неповторими. За трудността можете да съдите по следните цифри - всеки етап е с дължина между 45 и 75 мили (т.е. между 70 и 110 километра), общо карането е с дължина над 600км., а общата денивелация за седемте етапа е над 10 000 метра. И всичко това в една доста слабо населена област.

Поради естествените рискове, които крие подобно приключение, организаторите са се натоварили с осигуряването на храна, екипи за бързо реагиране при злополуки и куп други неща, а това също струва пари. Затова за участие в състезанието всеки отбор от по двама души плаща по 3000 канадски долара. В замяна получава енергийни храни и напитки в поне два пункта дневно, плюс вечеря и закуска и други необходими неща, а ако се наложи и помощ. Поради слабата населеност на районите, в които се провежда състезанието, през първите няколко нощи спането може да е и на палатки.

Въпреки тези сурови условия, за тазгодишното състезание, което се проведе от 11 до 17 август, се записаха над 70 отбора, всеки от по двама души. Наградният фонд е 20 000 канадски долара, но повечето от тези хора отиват там заради неповторимото приключение и за да видят, дали още са във форма.

Въпреки че участниците в надпреварата са все опитни колоездачи, организаторите са поставили изисквания към задължителните неща, които трябва да носят със себе си - определени видове дрехи, инструменти и комплекти за първа медицинска помощ. Минималната възраст за участие е 18г. Байковете също трябва да са изправни, което се проверява преди състезанието. Има и други правила, свързани с честната борба и с безопасността, а неспазването им може да доведе до дисквалификация. Така например двамата колоездачи от всеки отбор трябва да се движат на разстояние един от друг най-много две минути. Това е направено с цел ако единият претърпи злополука, другият да се притече на помощ. И за да няма хитруване, за класирането се взима времето на втория финиширал.

Подобна надпревара се провежда и в Европа и се нарича "Транс-Алпийско предизвикателство". За него ще се опитам да намеря информация и да я публикувам в някоя друга статия. Канадският вариант обаче е малко по-суров, защото освен зверските денивелации и дължини, той предлага и каране в наистина безлюдни райони, далеч от топлите хотели с горещи вани и пълни бюфети, които са характерни за европейското състезание.

Ако ви интересуват още подробности, сайтът на състезанието е: www.transrockies.com

Още новини