Спускането в Пампорово е едно от нещата, за които човек си струва да бие път до там - едно от нещата, на които няма насищане! Тази дисциплина по принцип си е завладяваща навсякъде и Пампорово е само едно от многото чудесни места за практикуването й, но като голям курорт там има доста предимства, най-главното от което са лифтовете. Освен това, докато за крос-кънтри маршрутите в тази част на Родопите никак не са леки, то за спускане ще намерите всичко - от най-лесни до много технични пътеки и участъци. Затова едва ли е за учудване, че повечето време от престоя ни там отиде именно за каране надолу.

През лятото в Пампорово работят три седалкови лифта - два от тях постоянно и единият от време на време (предимно в събота и неделя). Постоянните са от вр.Снежанка до Смолянските езера и от вр.Снежанка до Студенец. Първият е старо раздрънкано двуседалково съоръжение, много напомнящо на Софийската антика, изложена в Драгалевските гори, което за повече екстремност минава над страховити скали и височини, та човек после да не го е страх от нищо. Лифтът от Студенец до Снежанка обаче е пълна негова противоположност. Той е четириседалков и когато беше построен преди две години, за него се твърдеше, че е най-модерното такова съоръжение на Балканите. Ако можете да си представите какъв кеф е да се вози човек с него! Тих, бърз и удобен, тръгва и пристига съвсем бавно, така че не е никакъв проблем спокойно да се настаните с байка си, а закрепването на колелата става много лесно - само на носа на седалката и то без да се налага да я извъртате настрани. Еденственият "недостатък" е, че е много късичък - каранията се получават с дължина километър и нещо, но пък правите повече за един ден. Третият лифт е единичка и е от Студенец до курорта (по-точно до

автогарата) - на него не съм се возил по две причини: първо, не се чувствам никак комфортно на едноседалкови лифтове, особено стари такива (то нови няма!) - хората изглеждаха на него като пране, проснато на въжетата и развявано нагоре или надолу; второ, той работеше само в два от дните, през които ние бяхме там, а на всичкото отгоре е по-къс дори и от четворката, така че просто не си струваше. Тези три лифта дават големи възможности за разнообразно спускане по различни "трасета" - от вас зависи колко и накъде ще карате - и точно в това е големият плюс за курорта. (За сравнение - през това лято в Боровец работеше само един лифт - кабинковия - който при цена на билета 5лв. за ЕДНО качване, е в състояние за ден-два да стопи спестяванията ви за ново колело. Като бонус ви настаняват в изчанчена кабинка, в която трябва да розглобите колелото и себи си, за да влезете заедно. Но за Боровец ще си говорим друг път, защото той също е приказно място, сега сме в Пампорово).

Освен хубав лифт, в комплект към него има и много разбрани лифтаджии. Казвам ви, страхотни са хората - любезни, помагат ако се наложи, радват ни се. Кеф!

Но ако возенето с лифта е удоволствие, то какво да кажа за карането надолу! Само покрай четворката вариантите са толкова много, че не мога да дам точна бройка. Това е така и защото комбинирайки различни участъци могат да се направят различни "трасета". След малко ще опиша подробно тези варианти, но първо малко обща характеристика. Ще започна с това, че всъщност времето изобщо не ни стигна за всички нанадолни пътеки и поради удобството на четворния лифт сме карали най-вече около него. В посока на другия лифт - към Смолянските езера - има поне три различни варианта, но не сме ги пробвали всичките. Ще спомена и за тях, разбира се, но не толкова подробно. Както казах, "трасетата" на Пампорово са много разнообразни. Повечето от тях бих определил като технични, но въпреки това са доста различни едно от друго. Макар и технични обаче, за малко от тях бих използвал думата "трудни", защото много по-точно е да се каже "приятни" или "игриви". Наред с това има и много бързи и скоростни участъци, като може от горе до долу да карате все по такива, стига да не ви омръзне. Аз обаче горещо ви препоръчвам да опитате от всичко - техничните участъци не само ще ви доставят огромно удоволствие при успешното им преодоляване, но и ще ви направят по-добри карачи. Колкото и нескромно да звучи, точно това се получи с мен - в края на смяната карах много по-добре отколкото в началото.

И така, започвам с описание на маршрутите за спускане, първо за тези, които се обслужват от новия лифт (четириседалковия).

Бързото трасе - то е най-лесното и най-скоростното. Започва по червената писта, която е над пистата "Стената". Втората е черна писта, което ще рече от най-стръмните, и по нея според моето скромно мнение спускането не е възможно (не и по цялата й дължина) и то не заради наклона, а заради това, че е много изровена и същевременно обрасла с треви до кръста. Червената и черната писта се наричат "Снежанка-2". По червената писта има черен път (със зелена трева наоколо), който е много бърз. Там където е преходът от червена към черна писта има равен чакълест участък и точно там над пистата минава лифта. Като стигнете този участък, надясно има много каменист път - по него излизате на асфалтовия път за вр.Снежанка. На същия път можете да излезете и през гората покрай каменистия път, или пък като продължите пак надясно по червената писта (а не направо, където е черната). Като излезете на този път, тръгнете по него наляво и надолу. Той прави един завой надясно на 180 градуса и после завой наляво на 90 градуса. Следва прав участък и завой надясно. При този завой надясно се излиза от асфалта и се продължава надолу по чудесна затревена писта, където се кара с над 40км/ч (зависи вече и от колелото). След яките скорости следва къс пясъчен участък с много поднасяне и се озовавате пак на асфалтовия път, на една от серпентините му. Оттук наляво към Студенец има черен път, който е почвено-каменист и е също доста бърз. Той води право при долната станция на лифта.
Под лифта - става дума за участъка под горната част на четириседалковия лифт. Този участък е от горната му станция до пресичането на лифта с червената писта от бързото трасе. Участъкът е доста техничен, но без да е прекалено труден, няма ясно обособена пътека и има няколко възможни линии на преминаване. След пресичането с пистата лифтът върви отстрани на "Стената" и е много стръмно и пълно с големи камънаци, така че не ми се вярва някой в България да може да го мине, ама знае ли човек...
"Стената" и покрай нея - както казах, по самата писта по цялата й дължина не може да се кара, но има обходни варианти. Тръгвате по червената писта на бързото трасе или под лифта до пресичането на лифта с пистата. Там трябва да влезете наляво в гората - първоначално няма пътека, но след 20-30м ще стигнете до една тясна горска пътечка. Тя е върховна! На повечето места е широка 20-30см, прави много завои, после се разширява, но продължава да е технична и излиза на "Стената". От това място можете да продължите направо надолу по пистата, но аз ви препоръчвам друг вариант: пътеката прави завой на 180 градуса наляво и отново отива под
лифта, за малко върви под него, после пак надясно и по пистата по един стръмен черен път. Този черен път се пресича с един широк чакълест път, който е равен и пресича пистата - тръгвате по него наляво пак до лифта и продължавате под лифта до края на пистата - този последен участък е с неголям наклон, едновременно бърз, неравен и поднасящ (защото непрекъснато беше кален) и е много весел. Изобщо така описаното трасе е "лудница" и ни беше едно от любимите. Видяхме и една пътека, която тръгва от другата страна на пистата и влиза в гората, но по нея не сме карали. Догодина ще го направим.
"Дамската писта" - другото й име е "Снежанка-1". Има и още едно име, ама го забравих. Пистата е синя, което ще рече с не много голям наклон. Тя тръгва от асфалтовия път за върха - от лифта до нея си стига като се спуснете по поляните на върха между стенциите на четириседалковия и двуседалковия лифтове. По цялата писта има пътека, даже две, и, макар че са затревени, те не са никак равни, т.е. има доста малки неравности. Въпреки това скоростта е добра, а в долната част на пистата, където наклонът е по-стръмен, става още по-вълнуващо. От края на пистата можете да продължите по бързото трасе, което е наблизо.

Черната писта - става дума за двете писти "Снежанка 3 и 4", които в горната част са едно цяло, а после се разделят на две. Това са едни от най-стръмните писти в България и в първия момент наклонът им изглежда много

страховит, още повече, че стръмният участък е дълъг над 300м. Всъщност за каране става предимно лявата писта, защото дясната е по-бабунеста, а и по нея растителността е малко по-буйна. И двете писти са обилно обрасли с боровинки, които образуват мек килим, но въпреки това падането едва ли е приятно нещо. Можете да спуснете лявата част направо надолу - препоръчително е да държите спирачките изкъсо, защото нашите и без туй не спираха кой знае колко. Внимавайте и за неравностите, останали от изкореняването на дърветата - не става дума за някакви големи трапове, но спокойно може да хлътнете в някоя такава клопка, маскирана с повечко боровинкови храсти. До черната писта се стига като тръгнете надолу под триседалковия лифт. Тези писти също се пресичат с широкия чакълест път, който идва от Студенец. По лявата писта надолу след чакълестия път има черен път,

но по него не сме карали, защото тя стига до триседалковия лифт, който не работи и е много по-ниско от Студенец, а и от самия курорт. Ако тръгнете натам, после ще трябва да се катерите нагоре - друг транспорт няма. Затова е най-добре по равния път да се приберете до Студенец, освежавайки се с горски малини по пътя.

 
"Снежанка-5" - И тази писта тръгва от горната станция на триседалковия лифт, само че е наляво от него. Тя е най-дългата писта в курорта, но и по нея не се кара от край до край, а само до пресичането й с чакълестия път от Студенец - след това е много изровена, а и слиза много ниско. Тази писта беше най-голямото изпитание, по-трудна дори от черната писта. Тя е с червена маркиравка и в началото е почти без наклон - кара се по един бърз черен път, който изобщо не загатва какво следва. После пътят става технична пътека със стъпала и камъни, а след това и пътеката се губи, за да отстъпи място на много камъни и пясък. Наклонът също става по-стръмен и по-стръмен. Трудността идва от съчетанието стръмен наклон - пързалящи камъни. При това не става дума само за дребен чакъл, а и за камъни колкото юмрук и по-големи. Колелото буквално се "носи" по камъните, а те пък се търкалят по пясъка под тях. За управляемост почти не може да става дума, а рязкото стискане на спирачките или смелото им отпускане водят до еднкво лоши резултати. Където камъните са по-малко, има повече буци. Ако след всичко това ви се кара по нея, значи сигурно ще ви хареса.

Това са маршрутите, по които карахме повече. Има обаче още много други (по някои сме карали, а други оставихме за догодина). Ще опиша накратко и тях:

От Студенец до автогарата на курорта върви не само едноседалков лифт, но и писта, а по пистата има пътека, която не е никак лоша, но не се използва често и затова не е много ясна. Освен това е доста кратка. А и лифтът не винаги работи.

От Студенец има писта с пътека по нея и в посока на триседалковия лифт и местността "Ардашлъ". Пътеката изглежда хубава, но води много ниско и после няма как да се качи човек обратно, освен на собствен ход.

В посока на Смолянските езера има поне три маршрута. За съжаление сме пробвали само единия от тях и част втория. Те са хубави и с това, че дължината им е доста по-голяма от тези около четворката.

Първият е по маркираната туристичека пътека до там. Най-лесно ще се оправите, ако тръгнете по нея от долната част на Дамската писта по пътя покрай язовира - маркиравката е синя и е много добра, но проблемът е, че първо има около километър изкачване. После пътеката е надолу и е много технична, а в края е черен път. До нея почти без изкачване може да се стигне и от вр.Снежанка, но свързващата пътека е много занемарена и рискът от изгубване е доста голям, затова и няма как точно да я опиша. Ние се губихме по нея два пъти, затова по-добрия вариант е да си избутате колелото по хубавата пътека.

Втори вариант е по новата писта "Смолянски езера". Тя още не е пусната в експлоатация и не е затревена. Всъщност първият километър от нея е старата "Южна писта" и тя си е затревена, а по нея върви страхотен бърз черен път, който води до новия участък от пистата. Ние сме карали само дотам, но надолу също става - кара се по почва и камъни.

До езерата май води и една пътека, която тръгва от пистата "Снежанка-5", но за нея нищо сигурно не мога да кажа. Чувал съм и за още една пътека, която тръгва под двуседалковия лифт и после минава вдясно от него, но и нея не сме я търсили, а и както са ми я описвали, може би не става за каране.


Макар че Пампорово е голям курорт, той все пак е в България - природата е чудесна, но всичко е оставено само на нея. Няма трасета нито за спускане, нито за дуал, нито Dirt-скокове, а за North Shore да не говорим! Но...ние направихме първите копки, за да променим нещата. Е, ако управата на курорта се сети да направи и две три копки с багер, няма да е никак зле! Иначе нашите усилия се разпростряха до един голям скок и един малък. Това може да е почти нищо, но имайте предвид, че нямахме дори лопати и

носехме буци пръст с голи ръце и ги разбивахме с инструменти от каменната ера, т.е. със заострени колчета.

Малкият скок е просто насипана пръст върху един камък на бързото трасе, но с подходяща засилка може да се получи добър полет.

Големият скок не е по никое от трасетата, а е точно при асфалтовия път за върха. Като се тръгне от края на пътя (от върха) надолу, първо е прав участък, а после пътят завива наляво. Точно на завоя натрупахме камъни и пръст, така че, засилвайки се по асфалта, човек може да литне

високо и далеко от скока, който е тип "пад", или по-точно 1,30-1,50м. височина и 4-6м. дължина. За този полет обаче си трябват амортисьори, защото наклонът след скока не е достатъчно стръмен и ударът от приземяването е доста силен. На същата поляна след скока има още няколко разхвърляни скалички и камъни, като тази, която е на снимката под заглавието. Изобщо който търси - намира! Така например улеят срещу Студенец, изкопан за ски-шанца, която едва ли скоро ще бъде построена, предлага отлични възможности за екстремен фрийрайд. Засега липсват само фрийрайдърите...

Толкова за местата за спускане в Пампорово - сами разбирате, че е най-добре да отидете на място да видите за какво става дума. Дай Боже да дойде време повече хора да могат да си позволяват почивка за по-дълго сред природата и да се радват на прекрасните ни планини. Всъщност за колоездачите от Пловдив не е толкова далече да отидат до курорта - горе-долу колкото е за софиянци до Боровец. И затова не е случайно, че пловдивчани го навестяват сравнително често. По време на смяната виждахме на няколко пъти по някой самотен колега. Между другото в курорта дават и колела под наем, само че може да се спори доколко те стават за сериозно каране по пресечен терен.

В последния ден на престоя ни обаче - една страхотна слънчева неделя - на лифта се изсипаха още пет души от Пловдив, повечето с професионални или полупрофесионални машини за спускане. Точно тази група очаквахме да видим през изминалите дни и знаехме, че няма начин да не се засечем с тях. С част от тях се познавахме още от предишни срещи, с тези които не познавахме се оказа, че се знаем по имена благодарение на сайта. Те се събират и се извозват с един микробус и така за всички излиза много по-евтино и кефът е страхотен. (Поздрави на всички познати от Пловдив!) Както се досещате, когато седем души се спускат заедно надолу, обикновено става весело. И докато 9 дни бяхме едва двама души, които да привличат учудени погледи, на десетия ден едва ли остана човек в курорта, който да не е разбрал, че е опасно да ходи разсеяно по пистите и пътеките. Показахме на "новодошлите" големия скок - нашата гордост и един от тях също го пробва, за да се убеди в качествата му. Брат ми пък пробва полет с единия от хубавите DH байкове, за да се убеди, че ходът му просто няма край! В този последен ден направихме 8 спускания!

 

Тръгнахме си с натежали сърца, както би казал поетът, но истината е, че краката ни бяха още по-натежали. Точно на това му казвам аз активна почивка - 10 дни почти целодневно каране по всякакви терени и всякакви наклони! Ще се върнем ли пък там - 120% да!

Доволни и уморени се прибрахме в София и веднага дадохме снимките за прояваване. Тези, които видяхте в двете статии, са само част от многото фотоси, които направихме. Лека-полека ще видите всички останали в галериите, както и някои от тези в статиите, но в по-голям размер. За да добиете по-голяма представа за описаните тук "трасета", при снимките в галериите ще посочвам и на коя писта/пътека са направени.

А пък ако сме живи и здрави догодина да идем отново, може да има и трета част на статията, защото веселбата трябва да продължи!

Още статии