Приближавахме към Пампорово, изпълнени с очакване за страхотно каране. Всеки следващ завой на пътя ни отвеждаше все по-навътре в сърцето на Родопите - тази красива и необятна българска планина, която предлага толкова възможности за планинско колоездене, че едва ли на някой ще му стигне цял живот, за да я обходи цялата. След като в продължение на три часа бяхме привличали като магнит погледите на хората върху старата ни Шкода, натоварена с три колела отгоре, плюс едно вътре, сега ние бяхме тези, на които щяха да им изскочат очите от зяпане по стръмните зелени планински ливади и величествените борови гори. След броени минути щяхме да се впуснем да ги изследваме....

За съжаление през този първи ден от ваканцията ни там, нямахме много време за каране - във всички случаи много по-малко, отколкото на нас ни се искаше. Въпреки че тръгнахме още от сутринта, за да пътуваме по хлад и да имаме повече време да покараме, колата ни явно беше на друг кеф и се развали още преди да сме излезли от София, осигурявайки ни по този начин пътуване в най-големите жеги (защото не стига, че се развали, ами се и заинати при опитите ни да я оправим, та в крайна сметка трима души й баехме цели два часа). Поради тази причина пристигнахме в курорта чак в 5 часа следобед и не пропуснахме да направим първо спускане, което се оказа и първо каляне.

Аз и брат ми Арсо отдавна искахме да отидем за десетина дни в някой от големите български курорти, за да се запознаем отблизо с условията за планинско колоездене там. Друго си е, когато има лифтове и цяла мрежа от пътеки, утъпквани от повечко туристи. Най-добрата възможност беше Пампорово, тъй като имахме шанса да отседнем в почивната станция, която е пристроена към телевизионната кула на самия връх Снежанка. От такава изходна позиция можехме без проблем да обхождаме върха във всички посоки, да караме по всички писти и да виждаме целия район наоколо. А на нас точно това ни трябваше.

Още преди да потеглим за там, цяла седмица по-рано, бях намерил една книжка за курорта и една карта и с тяхна помощ чертаехме маршрути и правехме планове за спускания. От книжката излизаше, че едва ли не по всяка писта има пътека, а и не само там. Нямахме търпение да проверим, дали всичко това е вярно. А сега, след като лично разучихме района колкото се може по-подробно, с удоволствие ще ви разкажа за какво страхотно място става дума. В тази първа част на статията ще се спра най-вече на условията за крос-кънтри, на описание на самия курорт и възможностите, които предлага. Във втората част ще наблегнем изцяло на дисциплината спускане и маршрутите за нея, които ние открихме.

Говорейки за крос-кънтри, първото, което може да се каже за района на Пампорово е: доста стръмни наклони! Честно казано, не очаквах да са чак такива, представях си планината доста по-лека. Оказа се, че дори асфалтовият път до връх Снежанка, който през зимата е зелена писта, по която колкото пъти ми се е налагало да карам, съм се тюхкал, че се движа като пешеходец, през лятото е един малък кошмар за катерене нагоре. Колата се движеше по него ту на първа, ту на втора скорост, а аз ту на втора, ту на трета! Всъщност това беше единствения възможен начин за изкачване до върха, тъй като пътеките вървяха основно по пистите и ставаха само за спускане. Каранията, които направихме, макар и не много дълги, а и с не чак толкова внушителни денивелации, бяха значително по-трудни от аналогични маршрути, по които съм карал край София например. Причината е именно в страхотните нанагорнища, които наистина вадят душата от тялото и я извисяват, извисяват... Друга характерна особеност на крос-кънтри маршрутите, по които минахме е, че за съжаление по тях има и доста асфалт. В това няма нищо лошо, когато става дума за изкачване, но лошото е, че в някои случаи се налага и спускането да е по шосе и тогава се чувствах малко ощетен. Когато говорим за пътеки обаче, а и за черни пътища дори, според мен те са много, много добри - повечето са технични, но точно толкова технични, колкото да направят карането приятно, завладяващо, дори влудяващо, но без да са някаква скупщина от камънаци, по която човек да се чуди да минава ли без застраховка или не. Има тесни пътечки със завои, има средно широки и широки пътеки осеяни с камъни и корени, има и разнобразни черни пътища - каквото душа иска!

Ние конкретно направихме три по-големи крос-кънтри излета.

Първият беше от хижа Студенец до хижа Перелик и обратно - половината от този маршрут е по един равен чакълест път, а другата половина е по асфалт. Голямото изкачване е именно по асфалт и спускането също, но...ако успеете да откриете една пряка пътека (тя е маркирана, но въпреки това е много трудно откриваема на връщане), можете да направите спускането си доста по-весело. Затова оглеждайте се за нея по пътя си нагоре - тя си намира в близост до една серпентина на пътя. Хубавото на този маршрут е, че се откриват страхотни гледки към вр.Снежанка, към с. Стойките и към по-далечните ридове. За съжаление като за първо каране бяхме забравили фотоапарата, така че ще трябва да ми се доверите "на сляпо". Маршрутът е дълъг близо 24км и е с 560м денивелация.

Вторият маршрут е от х.Студенец до Смолянските езера и пак до х. Студенец. Той е страхотен - почти изцяло е по пресечен терен, само едно от изкачванията е по асфалт. От х.Студенец се минава по маркираната пътека за Смолянските езера (тя тръгва покрай язовира под вр.Мургавец) - първо се изкачвате по нея, после следва много технично спускане по стръмна камениста горска пътека. Не предприемайте това каране, ако не сте любители на по-трудните пътеки, защото по-голямата част от тази пътека е покрита с пързалящи камъни с всевъзможни размери и е с достатъчен наклон, та те действително да се пързалят. На някои места тя наподобява улей, по който е текла доста вода. (На снимката вдясно е показан един типичен участък от пътеката, но не от най-трудните). Но по мое мнение пътеката е страхотна и е същинско предизвикателство. На всичкото отгоре беше и мокра, така че изпитанието беше още по-голямо, но въпреки това само на някои единични участъци слизахме от колелата - дори и оттам може да се мине в зависимост от условията, колелата и най-вече уменията и защитната екипировка (ние нямахме такава, което е нормално за ХС, но ако си вземете поне едни наколенки, може би нещата няма да изглеждат толкова страшни). От езерата се излиза на шосето от Смолян за с.Стойките и се тръгва по него нагоре и надясно по посока на Стойките. Тук е по-голямото изкачване, но е плавно и по асфалт. Стига се до м.Превала, която е най-високата точка на пътя и малко след нея се отклонявате надясно по равния чакълест път, който води до х.Студенец - същия път като при първия маршрут, който е маркиран. Този маршрут е съвсем нормален като натоварване - 15,5км и 420м денивелация.

Първото от Смолянските езера (според мен най-хубавото, защото е най-бистро)

Както виждате и двата посочени маршрута тръгват не от центъра на курорта, а от х.Студенец, която е със 130м. по-високо и така спестявате денивелация. До хижата има асфалтиран път, а също и лифт, който обаче не работеше през цялото време, а само в някои дни.

Най-дългият маршрут беше до вр. Рожен и обратно. На върха е и Националната астрономическа обсерватория, където можете да отправите поглед към небето. Тръгва се от автогарата в Пампорово по Панорамния път към Смолян. След около 800м. е отбивката наляво към хотел Финландия - от тази отбивка тръгва и маркираната пътека към х.Момчил Юнак. Всъщност после това си е черен път, много добре маркиран. Той прави две спускания и едно стръмно изкачване и стига до местността Рожен. Оттам се тръгва по шосето нагоре към Лъки и Националната астрономическа обсерватория (НАО). След два километра шосето се разделя - наляво е към НАО. Обърнете внимание на прекия черен път от местността Рожен до този разклон, защото на връщане е много по-хубаво да се спуснете по него, вместо по асфалта. За съжаление от този разклон до НАО няма пряк черен път, така че голяма част от спускането все пак е по асфалт. Изкачването да НАО не е тежко. Като се върнете пак в местността Рожен, имате два варианта за прибиране до Пампорово - първият е по същия маркиран черен път, по който дойдохте - това е труден вариант, защото ви очакват две много стръмни изкачвания, но пък е по пресечен терен. Ще постигнете денивелация от около 850м. Вторият вариант е този, по който минахме ние заради надвисналите над нас облаци - по асфалтовите шосета до Пампорово - така денивелацията е с около 100м по-малко, но изкачването е значително по-леко и е по асфалт. Дължината и в двата случая е около 25км.

Местността Рожен

Както може би ви направи впечатление, всички тези маршрути са маркирани. И са маркирани много добре - с боя и табели - дори и там, където няма начин да се объркате. Това ги прави много лесни и приятни за навигация, тъй като на картите е почти изключено да се разчита - двете карти, които имахме, показваха на моменти съвсем противоположни неща, а истината беше някъде там... (по средата).

Карахме и по някои по-къси маршрутчета, но няма как да ги опиша накратко, защото при тях пътеките не са маркирани. Най-общо те се състояха от "джиткане" насам-натам и губене в гората. Затова ще се спра на някои други възможни маршрути, за които нямахме нито време (заради спускането), нито сили (след всеки от тези три маршрута, които описах, следваше еднодневна downhill почивка) да ги направим, но те са си там за догодина! Двата най-мазохистични, за които се сещам, са: от Пампорово до х.Изгрев, оттам до Чепеларе и оттам до Пампорово - дължината му сигурно ще е към 25-30км, а денивелацията по картата излиза над 1000м! Можете да идете през Смолянските езера до Смолян и обратно до Пампорово, ако не ви притеснява факта, че Смолян е на повече от 800м. по-ниско от курорта. Възможности за крос-кънтри има и по рида над с.Стойките. Но това, с което започнах, ще го кажа и сега - около Пампорово почти няма маршрут за крос-кънтри който да е с леки изкачвания. Почти всички са от средно натоварване към тежки. Освен това пътеките са доста технични, но все пак повечето от тях не са твърде трудни - точно толкова, колкото да направят карането максимално приятно.

Ще спомена и един малък, незначителен, почти незабележим, но ясно осезаем "недастатък" на района - навсякъде има мно-о-о-го магарешки тръни. Защо тези бодили са си харесали точно това място за виреене не знам, сигурно защото е хубаво, но след някои от каранията се налагаше после да вадя трънчета от себе си, а още по-лошото е, че в стремежа си да избегнем изпречилите се на пътя ни бодливи злосторници, правехме какви ли не чупки, които нарушаваха равновесието ни или най-малкото се налагаше да спираме само заради тях.

А сега малко и за самия курорт. Погледнат отгоре, той изглежда доста разпръснат и действително е така, но на практика разстоянията между различните хотели не са много големи и лесно можете да обходите по-голямата част от него. Наред с по-старите хотели можете да видите и нови. Сред забележителностите е и новата черква, построена преди няколко години чрез дарения (сигурно помните, че сумата се събра чрез предаването "Панорама"). Нямах възможност да обикалям хотелите, за да питам за цените им, но ако имате повече пари, със сигурност ще намерите удобно място. Ако сте с по-ограничен бюджет, най-удачният вариант като че ли е х.Студенец, която е много голяма и през лятото има места, а нощувката струва 6 лева. Телефонът за резервации е 03021/8330. Има цял куп места, в които можете да се нахраните, но нямам впечатление за цените, тъй като ние бяхме на столова в станцията. Голамо удобство са и лифтовете, макар че само четириседалковият (от х.Студенец до вр.Снежанка) работеше постоянно, а едноседалковият (от автогарата до х.Студенец) само в някои от дните. За тях обаче ще стане дума във втората част на статията.

В целия район има много горски плодове - по пистите, покрай пътеките, покрай пътищата - навсякъде можете да намерите ароматни малини, сочни боровинки и тук-таме малко горски ягоди. Има и много гъби, включително и такива с гигантски размери. Ако сте любители на тези природни продукти, ще намерите достатъчно от тях, въпреки че жителите на съседните населени места кръстосват по цял ден района, изкарвайки си хляба от гъбарство и беритба на плодове. Обаче планина голяма - има за всички!

И така, ако сте запалени любители на крос-кънтрито, в Пампорово ще намерите достатъчно предизвикателни маршрути, съчетани с чудесни природни изгледи. Ако обичате и спускането (или само него), прочетете втората част на статията, която е посветена изцяло на него, за да се убедите, че възможностите не са по-малко. Във всички случаи курортът предлага възможности за превъзходна почивка за всеки планински колоездач.