Новият стандарт за предни обтегачи на веригата

Всъщност той вече не е толкова нов, тъй като за първи път се появи преди 2г. Повечето от вас знаят как се закрепваха дотогава, а и сега повечето модели рейки - те се слагат чрез специална пластина, която се монтира към средното движение. Така се закрепват и някои предни дерайльори. За да опростят нещата обаче две от най-известните компании в правенето на рейки - Mr.Dirt и Mountain Speed (MRP) разработиха този нов международен стандарт за обтегачи на веригата и го предоставиха за свободно ползване от производителите на рамки. Понастоящем се смята, че ако рамката не е пригодена за този стандарт,тя не е в час с новостите.
Новият стандарт се среща под две наименования - ISCG (International Standart Chain Guide mount) и ICMS (International Chainguide Mount Standart). Независимо от комбинацията от букви обаче, същността му е една и съща - рейките вече се закрепват директно за рамката чрез три "пъпки" или "ушета", заварени на тръбата за средното движение. (вж. снимките) Закрепването директно за рамката премахва проблемите с усукването и шайбите с различна ширина при инсталирането и значително улеснява цялата система. Освен това директното закрепване е много по-здраво. Затова не е чудно, че все повече производители на рамки и рейки правят моделите си за този стандарт. Ако все пак имате обтегач за стандарта, но рамката ви е несъвместима с него, проблемът не е голям - има и специални преходници (долу), които се закрепват по стария начин, а за тях вече се монтират рейките.

Връщам се отново към фрийрайда, за да ви разкажа за хели-колоезденето. С други думи, качват ви с байка ви на върха на някоя планина, за да можете да се спуснете накъдето ви видят очите. Това е скъпо удоволствие, но пък какво удоволствие е! Не си мислете, че аз съм го опитвал - едва ли скоро ще имам тази възможност. Но все пак от личен опит знам, колко е хубаво да се спуснеш от някой връх надолу, било по пътека, било без такава. Но също така зная колко пот се излива докато избуташ колелото си до върха. А помислете си колко е хубаво един хеликоптер да ви закара до върха, който сте си харесали - имате възможност да стигнете толкова нависоко и да се спускате толкова дълго, колкото никой друг транспорт не може да ви позволи. Обикновено се организират групи, за да е по-евтино - така излиза около 200 щатски долара на човек, като цената включва и водач (това е за едно качване). Стигнете ли високото, оттам ви очаква обикновено половин ден спускане. Често хеликоптерът пренася само колелата, а колоездачите се качват докъдето могат с джип и после пеша до върха. Вариантите са много, важното е, че не се налага да си носите (бутате) колелото нагоре докато изгубите и последните си сили. За сам човек удоволствието излиза доста по-скъпо - чувал съм цени от порядъка на 800 долара. Но всичко това е за САЩ и Канада. Един приятел в Русия ми разказваше, че там също се предлагат подобни карания - в Кавказ - които обаче са доста по-евтини отколкото в Америка. За съжаление и те едва ли са по джоба на повечето от нас.