Както ви обещах, в тази втора част на статията ще говоря основно за някои от най-известните екстремни фрийрайд карачи. Мислех, че намирането на информация за тях ще е лесна работа, но на практика се оказа почти невъзможно (за някои от тези герои). Затова в никой случай не претендирам за изчерпателност - напротив, ще стане дума само за няколко души измежду всички известни имена. Разбира се, всичко това е придружено с изоблилие от снимки. Ако сте готови за втората доза безумие, хванете се здраво и погледнете ….надолу!

Брет Типи

Канадец по рождение, в момента му подхожда епитета "жител на света", тъй като по цяла година обикаля из различни страни в търсене на страшни места за заснемане на видеофилми и подходящи склонове за покоряване (само че той ги покорява в посока надолу!). Най-новото при него е, че за 2002г. той е спонсориран от Specialized и ще кара Big Hit (всъщност вече го кара). Този факт говори сам за себе си, тъй като тази огромна компания не взима случайни хора в отбора си.

За уменията на този човек можете да прецените и по снимката, която виждате. Особеното в нея е, че това е първото му каране след зимния сезон (през който Типи е бил водещ на предаване за сноуборд в една телевизия), при това с байк, на който се качва за първи път (новия му Big Hit). Досещате се какви неща ще прави като свикне напълно с колелото си, нали?

Брет е започнал с опасните трикове още като дете. Той обяснява това по следния начин: баща му и семейството се местели от град на град на всеки 5-6 години (знаете, че в Северна Америка това е обичайна практика). За малкия Брет оставала задачата да си търси приятели сред малчуганите във всеки нов град. А какъв по-лесен начин да спечелиш уважението на връстниците си, от това да направиш няколко страшни трика по рампи или два-три по-големи скока. Естествено триковете ставали все по-впечатляващи и в крайна сметка станали професия на Типи, поне засега. Той обаче определено не прави всичко това заради парите. Хубаво е да имаш спонсори, когато го заслужаваш, но в основата на всичко си остава чистото забавление и удовлетворението от всяко следващо постижение.

Въпреки че отстрани Брет Типи изглежда напълно безстрашен, в действителност той има не по-малко чувство за самосъхранение от всеки друг. Рисковете, които поема, са огромни, но и добре премерени. Преди всяко изпълнение Типи минава по "трасето" пеша, оглежда всички подробности и преценява кое "камъче" (обикновено са цели канари!) може да обърка нещата. След това брои до три и … прави нещо, което кара косите на хората да се изправят.

Уейд Симънс

Също канадец, 26 годишен, прекарал по-голямата част от живота си в областта North Shore, която е родината на екстремния фрийрайд. Центърът на тази област е Ванкувър, където в момента живее Симънс. Но той също не се задържа дълго време там, а обикаля по цял свят, заснемайки филми, но най-вече забавлявайки се със своя байк Rocky Mountain. Самият той признава, че едно от най-приятните неща за него е да пътува и да кара по непознати места.

Започнал е с BMX, бил е дори и състезател, но в един хубав ден се качил на маунтин байк и оттогава, както казва самият той, "всичко беше въпрос на развитие". ВМХ-а обаче му помага много, защото управлението на този тип колела е много по-трудно, отколкото на маунтин байка, да не говорим, че там няма окачване, което да поеме удара на приземяването след големия скок. Според Симънс тези, които са започнали с ВМХ се познават лесно, защото карат по-плавно и наистина балансират върху колелото отлично. Той обаче не би заменил маунтин байка отново с ВМХ.

Като цяло, Уейд рядко се състезава и най-често го прави на местните канадски състезания. В състезанията му харесва това, че може да се съревновава с приятелите си, но все пак нищо не може да замени свободата, която дава фрийрайда.

Уейд Симънс кара по неща, по които ние, "простосмъртните" не бихме си помислили, че е възможно изобщо да се мине. Запитан как прави всичко това, той отговаря: "Всичко е просто въпрос на умения. Всеки кара толкова, колкото може. За нас това е нещо нормално, въпреки че отстрани изглежда невъзможно. Важно е да се знае обаче, че аз и другите много дълги години сме карали и постепенно сме трупали опит и умения, за да стигнем дотук. Невъзможно е просто да се качиш на байка и да се хвърлиш от някоя скала, трябва да знаеш, че можеш…".

Паданията са нещо, което съпътства живота на екстремните колоездачи и е неизбежно понякога. Уейд Симънс помни като най-тежко едно падане, при което са пострадали доста лицето и гръбнака му, но слава Богу, засега още не е чупил нищо по себе си. Самият той казва, че се е научил да пада доста добре, така че да излиза невредим от ситуацията. "Просто се свиваш и се търкаляш.". Може би трябва и малко късмет, все пак…Безспорно паданията са лошо нещо и никой не ги обича. На въпроса обаче кое го плаши, Уейд отговаря, че обикновено смята някой участък за труден, опасен, но не може да се каже, че това го плаши. Всъщност той дели всичко на две - места, по които може да мине и места, по които не може. В първия случай той не си позволява да се страхува, защото това само би влошило нещата - вместо това се съсредоточава максимално и прави всичко, което е нужно, за да премине препятствието успешно. Много повече страх изпитва, когато гледа другите. Затова Уейд не обича карането с много хора, защото "тогава нещата се превръщат в нещо като състезание и всеки иска да направи нещо по-голямо от другия, понякога над възможностите си, а аз не обичам да стават кланета заради такива неща".

За снимането на филми Уейд разказва, че е едно от най-интересните и приятни неща, макар че в периода на снимките работата е повече от удоволствията, в смисъл, че на карачите им остава много малко време да карат наистина свободно. Значителна част от деня минава в търсене на подходящите места за снимки, оглед на конкретните препятствия, начертаване на линиите и т.н. При снимането на филми колоездачите на практика стигат до границите на възможностите си, защото искат когато хората ги гледат да си казват: "Боже, виж ги тези какви неща правят!". Като цяло, снимането на филми не е лесна работа, и то не само заради опасните трикове. До известна степен Симънс сам си усложнява живота, защото се опитва винаги да прави нещата по различен начин. "Не искам скокът от единия филм да е същия като скока от другия филм и т.н. Опитвам се всеки път да внасям по нещо ново."

Извън активния сезон Уейд Симънс се занимава основно със сноуборд, но не забравя и карането в градски условия. Всъщност повечето от тежките му падания са с дъска, а не с байк. Освен това работи от време на време и като механик в един магазин. Бъдещето си свързва основно с планинското колоездене, но не прави планове за дълги периоди напред, защото "нещата доста бързо се променят". Засега му стига да се радва на това, което прави….В няколко интервюта той говори за това, че смята живота си за прекрасен и се радва, че може да прави това, което обича и да печели пари от това. Наистина, не всеки има шанса да съчетае приятното с полезното....

Дан Кауън

по прякор Dangerous Dan (Опасният Дан) - също канадец от областта North Shore, поредният безстрашен фрийрайдър, който изумява останалите с това, което прави.
Преценете сами: на снимките виждате най-големия му скок досега с височина около 7 метра! Човекът дошъл, поогледал го и без да му мисли много скочил. Оцелял. На подобни люде обаче един скок не им стига, дори когато височината му е колкото на триетажна сграда. Скочил втори път. Но някакси височината все още не му харесвала...Затова се хвърлил още 4 пъти, от които три завършили със страховити падания и накрая събралите се оператори, фотографи и зрители едва успели да го убедят да продължи с опитите друг път. За такива хора си говорим тук....

Дан купил първия си маунтин байк през 1991г. когато бил на 21г. Започнал да го кара и напредвал толкова бързо с материала, че съвсем скоро започнал да кара сам, защото трябвало да изчаква много дружките си. По едно време срещнал сродни души, които да са на нивото му (единият от тях в момента снима филми с екстремен фрийрайд). Започнали заедно да карат и да "строят пътеки" (което ще рече да правят дървени рампи, падове, скокове и други препятствия, по които да дивеят) и всичко това още по времето, когато колелата били твърди.

За Дан приятелите му от Ванкувър разказват, че аке не е бил той, едва ли трасетата за North Shore щяха да са същите, тъй като той е един от главните виновници за това те да стават все по-високи, по-тесни и по-, по-, по-....

Дан е известен и с това, че в повечето случаи колелото му е с по-малко ход от тези на останалите му колеги. В момента кара Ellsworth, а доскоро Aeon с едва 15см ход. Това е поредното доказателство, че не колелото прави колоездача добър. Екстремните карачи дори и с по-обикновени колела могат да правят неща, за които повечето от нас могат само да цъкнат с език.

Андрю Шандро

Канадец от Ванкувър, 30 годишен, кара от 15 години и има успехи дори в състезания от Световната купа. Спонсориран от Intense, Manitou и др. Отскоро е и баща, което може би ще го направи малко по-предпазлив, но едва ли някога този човек ще стане нормален...

Като дете е имал ВМХ и го е карал доста, макар само за удоволствие. Спомня си как с другарчетата си направили малка рампа на един склон, от която да скачат и се състезавали кой ще скочи по-високо и по-далече. Когато бил на около 15г. си купил първия маунтин байк. На 17 години се замислил за състезания и не само се замислил, а и започнал да се явява на тях. (Между другото, той е бил 4 пъти шампион на Канада по спускане). Започнал със състезание по крос-кънтри, което спечелил, но скоро осъзнал, че спускането е нещо, което той може добре, а крос-кънтрито е нещо, за което трябва доста да тренираш, за да си по-добър от другите. Така че Андрю се съсредоточил върху спускането и започнал да постига успехи, намерил си спонсори и нещата потръгнали. Голяма подкрепа му оказвал и баща му, който също бил запален спортист-скиор и страдал от това, че неговият баща винаги го спирал да се състезава, затова Андрю се ползвал с пълна свобода да се състезава, щом иска. А той определено искал...Освен това, след като в състезанията по планинско колоездене започнали да навлизат големите пари, Андрю започнал и да припечелва добре от кариерата си.

Макар да има 10 годишна кариера като състезател, Андрю предпочита фрийрайда. Според него (а и според много западни журналисти и други хора, посветени на планинското колоездене) фрийрайдът е единствената дисциплина, която в момента се развива бурно и пред която има добро бъдеще, включително и във финансово отношение. Не, че всички колоездачи ще започнат да скачат от скали, но замислете се! - в едно крос-кънтри интересните неща за гледане са по-малко и се заснемат по-трудно, а който е гледал филм с екстремен фрийрайд, сигурно е усетил как тези шокиращи кадри просто приковават погледа. Казано с думи прости: фрийрайдът прави впечатление и привлича вниманието, а това носи пари, спонсори и всичко останало. Андрю сочи за пример Red Bull - "Щом те се насочиха и към планинското колоездене, значи има бъдеще в това.".

Покрай новородения си син, Шандро смята да промени малко нещата около себе си и да се разтовари откъм състезания. Вместо това той ще се занимава с по-лека работа като водене на групи по фрийрайд и други такива неща, които да му оставят повече свободно време за семейството.

Дейв Уотсън

Канадец. Не се учудвайте, че всички са канадци, просто най-лудите глави като че ли са се съсредоточили във Ванкувър и околностите му! Има и няколко в Австралия, но за тях не можах да изровя информация.

Освен с фрийрайд и участие във филми, този човек се занимава и със състезания по спускане и дуал, като веднъж е печелил и в общото класиране на шампионата на Канада. Спонсориран е от GT и от Sombrio - последното е компания за производство на готини дрешки за колоездене, в която Дейв е главен дизайнер. Освен него с компанията са свързани и други екстремни карачи - Андрю Шандро и Томас Вандерхам.

Като един от по-младите, Дейв е имало от кого да взима пример. Най-голямо влияние са му оказали Андрю Шандро и Уейд Симънс, както и Стив Пийт, Седрик Грасия и Микел Паскал.

Относно контузиите Дейв има доста за разказване. Парадоксът е, че майка му е медицинска сестра в спешното отделение, така че Дейв редовно ходи на контролни прегледи там. Самият той споделя, че от гледна точка на травмите все още е в началото, макар че списъкът който изрежда, е доста внушителен и не звучи никак приятно: комоцио, късани връзки и на двата глезена, късан менискус, няколко чупени кости, а веднъж почти останал без показалец, след като пръстът му попаднал на въртящ се диск Hayes. Това ако е началото, какъв ли ще е краят...

За разлика от почти всички свои колеги, които са запалени и по сноуборда, Дейв извън планинското колоездене е любител на автомобилните ралита.

Ще спомена само и за Джошуа Бендър, който държи рекорда за най-висок скок от скала. В първата част ви обещах да пиша по-подробно за този рекорд. Всъщност възникнаха някои въпроси относно това колко точно е рекордът. Сигурното е, че той принадлежи на тази персона.

Бендър е американец, живее във Върджин, Юта (може би все пак повече живее във въздуха!) и е на 26 години. От всички фрийрайдъри той скача най-много като височина, защото именно в това се е специализирал. На голямата снимка виждате негов скок с височина 10 метра, направен в Невада. На малката снимка пък е световният му рекорд, който е 12,5 метра!!! В поредцата филми Disorder Бендър без успех се опита да скочи пад с височина около 16 метра, и то 4 пъти!!!!!!!!!!!!

Повече за този скок можете да видите тук.

Всичко това има своята цена, която не е ниска - сред контузиите на Бендър фигурират три пъти комоцио и 6 счупени кости! Те обаче не го стряскат особено, защото той смята постигнатото дотук за начало. Логично е да се запитаме къде ще е краят? Бендър услужливо ни "светва" по въпроса: "Целта ми е да направя скок с височина 30 метра!" Да му пожелаем успех и дълголетие!

Ето и няколко заглавия на филми с екстремен фрийрайд. Повечето от тях могат да бъдат изтеглени от Screambikes.

Kranked 1,2, 3, 4 и 5 - цяла поредица с умопомрачаващи изпълнения
North Shore Extreme - също е поредица, аз знам за 7 части
New World Disorder 1, 2, 3, 4, 5, 6 - тук са някои от най-ненормалните неща, които могат да се видят
Ride To The Hills
Down, Double Down и Third Down - в един от тези филми е заснет скока на Джошуа Бендър с височина 12,5 метра
Superheroes 1, 2 и 3
All Terrain Mtn.Bike Challenge - това е филм от състезанието Red Bull Ride
JIB - филм, посветен изцяло на екстремното градско каране
Statement - един от най-новите филми, сочен за много добър
Chain Reaction 1, 2, 3, 4 - поредица, която включва не само фрийрайд изпълнения, но и кадри от състезания
Chain Smoke 2 - страхотен филм, не само като изпълнения, но и като кинематография
Drop In - това е фрийрайд сериал
Sprung 1-5 - поредица за фрийрайд и спускане
The Collective - един от най-добрите филми, правени някога!

Накрая искам да припомня, че всичко, което виждате на тези снимки, е изпълнено от професионално подготвени колоездачи с многогодишен опит, които карат с професионални колела и екипировка и рискуват съзнателно здравето и живота си. Подобни неща не са за всеки, така че ако се въодушевите да правите шантави изпълнения, преценете добре възможностите си, рисковете и поне се застраховайте преди това. Дори и тези майстори са започнали кариерата си от малките квартални скокове и постепенно с много каране и доста контузии са достигнали сегашното си ниво. Не надценявайте възможностите си, за да няма фатални последствия!

И не забравяйте, че посоката е само една - НАДОЛУ!!!