"Внимание! Кадрите които ще видите са опасни за нормалното ви развитие! Ако имате слаби нерви или сърце, не гледайте този филм. Всичко, което ще видите в него, е изпълнено от професионалисти и е свързано с рискове, опасни за здравето и живота ви. Не се опитвайте да правите същите неща, ако го направите, ние не носим никаква отговорност за действията ви"

Подобни думи можете да видите в някои от лентите, съдържащи екстремен фрийрайд - неща, които излизат извън нормалните човешки възприятия.

Повечето редовни читатели сигурно са знаят какво е фрийрайд (обяснено е накратко и в тази статия). Ще припомня, че фрийрайдът включва различни видове каране - спускане, скокове, трикове в града и т.н. Екстремният фрийрайд е по-особен с хората, които го практикуват. Би могло да се каже, че те са луди, ненормални, безразсъдни, но най-вярното е, че тези карачи са едни от най-добрите в света, макар повечето от тях да не проявяват особен интерес към Световната купа. Така е, защото гоненето на всяка стотна не е в техен стил. Те търсят свободата и я намират по малко по-екстремен начин.

В тази първа част на статията ще видите как и по какво карат тези хора. Във втората част на статията ще ви разкажа за най-известните от тях. И в двата случая ще има достатъчно снимки, за които напълно важи цитатът от видеокасетата по-горе.

Както вече споменах, екстремният фрийрайд се различава от обикновения, който много от нас практикуват, по колоездачите и "чудесата", които правят. За тези хора не е достатъчно да се качат на върха на някоя планина, те търсят някои от най-стръмните склонове, за да се заредят с адреналин. За тях скок от един метър е като да слязат от бордюр, затова търсят височини, при които много хора би ги било страх да застанат на ръба. Когато карат по пътеки, те или летят надолу с безумна скорост, или минават по маршрути, които сигурно са правени от и за диви кози.

Типичните изпълнения на екстремните колоездачи са много. Ще се опитам да ги изброя и опиша, но простете ми, ако пропусна нещо.

Едно от нещата, които определено спират дъха, са скоковете от скали. Не, не става дума за някакви по-големи камъни, а за истински скали - големи, високи и твърди! Виочината им обикновено е най-малко два метра, но стигат и до 7-8 метра. Всъщност рекордът за скок от скала с байк принадлежи на Джош Бендър и става дума за височина от около 12м!!! За този скок обаче ще говоря по-подробно във втората част на статията.

Най-често тези скали са комбинирани с много стръмни склонове. Получава се каране, което почти напълно съответства на дисциплината фрийрайд при ските и сноуборда. Колоездачите си намират някой хубав стръмен склон, осеян със скални прагове, улеи и други подобни изпитания и се втурват надолу по него. Освен безкрайна смелост, за подобно нещо се изисква и отлична преценка на всички условия и прецизно обмисляне на линията, по която да минат, защото в повечето случаи тя е и единствената възможна. Като говоря за стръмни наклони, имам предвид такива от 40 градуса и нагоре, като съм виждал изпълнения и по почти отвесни стени. На всичкото отгоре настилката никога не е лесна - или е скала, или е песъчливо-чакълеста, или каквото друго се сетите.

За да си намерят достатъчно трудни места за каране, екстремните колоездачи, които за смелостта си са ангажирани със спонсорства от много известни марки, обикалят цялото земно кълбо - от Северна Америка до Австралия. Предполагам, че на някои от местата, които са посетили, местните хора ги мислят за богове....

Понякога обаче подходящото място за главозамайващ скок не е на другия край на света, а през една пряка, където съседите са си построили чисто нова къща и само чакат някой екстремист да се качи на покрива им и да скочи от него. Вляво виждате скок от покрив на покрив, в други случаи скачат от покрива долу, стига да има някакъв склон за попивка. Като цяло, в града тези момчета се чувстват в свои води и освен от покриви на къщи, скачат също така от покриви на камиони и автобуси, телефонни кабини и други удобни места - всичко, което им е нужно, е малко равно пространство, по което да се засилят и достатъчно височина, та да не се хабят напразно. В други случаи карачите намират по-дълги стълби и ги превръщат в DH трасе. Все неща от тоя род.... В града, освен всичко друго, се намира и повече публика, която да ахка от изумление. Освен това мързеливото следобедно каране лесно може да се превърне в щура гонитба с полицаите, които по принцип не са съгласни с твърдението, че покривите не са нищо друго освен площадки за излитане на двуколесни летателни средсва без крила, но пък с окачване.

Друга част от фрийрайда е близка до трайъла и ВМХ-а. На англ. наричат този "стил" street, urban и др. Това е каране в градски условия с изпълняване на всевъзможни трикове, като за целта се използват парапети, площадки за скейтборд, стълби, бордюри, пейки и какво ли още не.

Фрийрайд карачите са и редовни посетители на крайградските Dirt-скокове, където правят всевъзможни каскади и опити да заприличат на птици. Нали знаете, че в поезията и изкуството един от символите на свободата са птиците и техния полет. Не знам дали тези момчета са поети по душа, но определено и те свързват свободата с въздушното пространство и полета в него....

Част от екстремния фрийрайд е и т.нар. стил North Shore. Родината на този стил е Канада, но за него има отделна статия тук.

Като гледа човек всички тези снимки, основателно е да се запита с какви колела карат тези хора. Повечето машини, които се използват за екстремен фрийрайд, са като за спускане, че и още по-здрави. Така например, една от най-използваните вилки е Marzocchi Monster T, която не се използва толкова широко в професионалните DH състезания, защото е една от най-тежките на пазара, но когато нещата опират до масивност и здравина, това чудовище трудно си намира конкуренция и затова екстремните карачи я обичат много.

Като тенденция може да се отбележи, че поради значителното развитие на стила фрийрайд (във всичките му разновидности) през последните няколко години, той оказва все по-голямо влияние върху МТБ индустрията напоследък. Започнаха да се появяват много продукти, създадени специално за фрийрайд (макар че стават и за спускане) - типичният пример е новата вилка Marzocchi Super Monster, която е с 300мм ход! Идеята за стандарта 1.5 за стержена също е породена от нуждите на фрийрайда. Има и други подобни примери, които показват, че на този стил се отделя все повече внимание и от страна на производителите, както и от колоездачите. В това, разбира се, няма нищо учудващо, след като дори името на дисциплината отразява това, което стои в основата й - свободата, макар и разбрана по малко нестандартен начин.

В мрежата има десетки сайтове, посветени на фрийрайда. Дори и при най-добро желание не бих могъл да изброя и половината от тях. Все пак, за тези, които искат да видят още подобни снимки и да научат нещо повече, давам адресите на няколко сайта, които са посветени на този вид каране. На тях има предостатъчно връзки, така че който има желание и време, може да се потопи и по-дълбоко в морето от информация.

www.nsmb.com - Това е on-line списание, посветено на фрийрайда, където можете да видите наистина невероятни снимки, а също и новини за продукти и други интересни неща. Особено полезна е страницата с връзки, която е изключително богата, така че ако искате да задълбаете в търсенето на други сайтове, започнете оттук.

www.pinkbike.com - още едно on-line списание с винаги актуална информация и интересни форуми. Основната тематика, разбира се, е фрийрайдът и спускането.

www.flowriders.com
www.e-freerider.de
www.freeriders.org
www.freeriderextreme.com
www.freeridin.net
www.insanebikers.com
www.worldfreeride.com

В рубриката връзки, освен тези тук, скоро ще има и още фрийрайд сайтове, но първо ще проверя кое си струва и кое не. Засега и тези сигурно ви стигат...