Здравейте !

Моля хората спиращи с дискови спирачки да не се насилват да четат този материал, едва ли би им донесъл дори и развлечение. За другите ... решавайте сестри и братя :))) 

Все пак насочвам писанията си към незапознатите със спирачките и тяхното регулиране. Кратко описание  действието на 'кантарче'-то:

Спирането се осъществява от две накладки, триещи се в каплата (шината). Двете  накладки са хванати на две малки подобни на палци парчета от двете страни на каплата. Между тях има жило, като в средата на жилото има малко метално 'кантарче' - триъгълно метално парченце с винт. На този винт се хваща жилото, идващо от спирачния лост на кормилото.

Как се настройват накладките ? И защо точно сега обръщам внимание на този въпрос ? Защото с неговия отговор става ясен и смисъла на 'подобрението' (англ. - tweak).

1. По цялата си триеща повърхност накладката трябва да контактува само и единствено с метал (при стиснато, спиращо положение). Това значи да не се трие в гумата, нито да се показва и да стърчи.

2. Оптималното положение е на леко затварящи се прави, като по-тясната част е напред по посока на движението, така че щом стиснете спирачката първо предната част на накладката започва да контактува, цялата накладка се увлича от скоростта (неизбежно е) и прилепва към метала.

Следва пример на спирачки 'кантарче' (показани са само челюсти и накладки) :

Това са 'Shimano 95 XT' Повечето изглеждат по този начин, като самите челюсти може да са пластмасови, малко по-различни по цвят и форма. Да не говорим че накладките са
всевъзможни.

Регулирането става чрез отхлабване на винта, захващащ стойката на накладката (на снимката е черно, кръгло и се вижда само челото му), след което самата накладка се измества в трите измерения, като напред-назад придвижването е по окръжност, а в другите направления - линейно. Лично моите спирачки са подобни на първите, с пластмасови черни челюсти, пластмасови ръкохватки, по-къси накладки от показаните. Смятам това за важно, защото пластмасата има в по-голяма степен еластичност, изразена при яко стискане и вместо в накладките стискането отива в огъване на ръкохватките и на челюстите, спирането става по-меко и несигурно.

И така, мислейки за положението на накладките виждаме (аз поне видях) че за задните всичко е точно, няма проблеми и изобщо още изрази от този порядък - те не си спират така или иначе. Спират, но за да спре цялата система велосипед + велосипедист нормално са си нужни и предни и задни спирачки. Показаните на снимката накладки са несиметрични спрямо винта - предната част е по-къса от задната, челюстите са метални и съвкупността от тези два факта ги прави достатъчно добри, за да не се нуждаят ни най-малко от описаното по-долу 'побългаряване'. Докато голяма част от най-най-най и още по-евтините колела са с подобни на моите спирачки. При тях цялата система пластмаса + симетрично дълги накладки позволява толкова голямо увличане от скоростта, че предната част в един момент просто губи контакт и съответно площта на спиране се намалява, от там спирането става по-дълго. Крайно нежелателно. При задната спирачка този ефект се ограничава от самата челюст. Там скоростта 'натиква' накладката между каплата (шината) и челюстта, правейки спирането максимално. При предната нещата стоят по-иначе, както можете да видите и на самата снимка (посоката на движение е КЪМ Вас, т.е. ако беше сниман целия велосипед щчхте да виждате предната гума и кормилото, а всичко останало скрито зад тях) - тук скоростта 'измъква' накладката от стискането на челюстта. Повтарям, този ефект с метални челюсти и несиметрични накладки (обикновено те са качествените) не би трябвало да се забелязва.

Веднага решението се натрапва само - да се направи предната спирачка с 'динамика' като на задната. Лесно и просто. След оглед и леко осмисляне се вижда как не може просто да се обърнат челюстите с предната си част назад, тъй като няма как да се закрепят на пъпките на вилката. Остава да се преместят само накладките от нормалното си положение пред вилката и пред челюстите в положение между вилката и челюстите.

Необходими инструменти и пособия:

Шестограм No.10 (при мен)

Клещи

Парцал (сух или влажен, за почистване на накладките)

Около 20~30 минути (заедно с настройването, възхищаването, оплакванията че нямам още няколко ръце). Разбира се това е един чудесен повод да хвърлите още някой и друг час в профилактика и попристягане на цялото колело, ако не сте го зазимили досега.

Самата операция е пределно проста, имайки предвид съвсем неопитните ще се опитам да съм максимално изчерпателен:

1. Подпирате някъде някак колелото. По възможност по-стабилно, ако имате помощник/помощничка помолете го/я засега да го придържа. Познатото обръщане на седалка + кормило ще направи работата по-неудобна.

2. Откачате 'кантарчето' от жилото между двете челюсти.

3. Откачате това жило от едната челюст (на едната е захванато с винт, от другата просто се маха с изваждане).

4. Отвивате винтовете, пристягащи накладките към челюстите до край, т.е. сваляте ги от челюстите. Запомнете реда на слагане на шайбите върху винта.

5. Премествате накладката между вилката и челюстта. Би трябвало да е леко неприятно, защото при по-отворена челюст накладката започва да опира във вилката.