Три дни в Рила и Родопите
София-Боровец-Ситняково-хижа “Чакър Войвода”- хижа “Заврачица”-
хижа “Грънчар”- град Якоруда - хижа Юндола - гр. Велинград 
текст и снимки: Армен Селян - The Saint, Симеон Стоилов - XTR
 

С XTR решихме да се пораздвижим: 

Ден Първи: 

 

Тръгване от автограта "Изток" (пред “Интерпред” в кв. “Дървеница”). За съжеление хванахме рейса чак от 10ч. Пристигане в Боровец около 11ч., точно изпуснахме рейса към “Боровец”. В 12ч. хванахме следващия. Пристигане в “Боровец” 12:30ч. 

НУЛИРАНЕ на километража. 

 

Хванахме лифта към “Ситняково”, горе бяхме към 13ч. 

ОТТУК вече започва карането. Катерене като цяло, пътеката е камениста и има доста корени на дървета. Скоро се излиза на път по който спокойно може да се движи джип или Зил. До “Чакър Войвода” е такъв, може да се кара, но има повечко бутане. Настилката е леко камениста. За около 1ч. се стига до хижа “Чакър Войвода”. 

 

 Тук изоставихме широкия път (или той нас изостави, не помня) и влязохме в гората. 

 

Започва готиното, какво да кажа, мноооооогооооо красиво! Тук повече се кара, по-малко се бута. 

Последният участък до хижа “Заврачица” е пак път, проходим от камион или джип, силно каменист, по него само се бута. 

На хижа “Заврачица” бяхме към 17ч. Около 1ч. загубихме

за снимки, ядене и лигавене. 

Настаняване и разплуване... 

Километри до тук - 14. Надморска височина (цитирам по памет) - 2130м. Зверски студ след залез слънце.

Особено емоционално е измиването на краката на една чешма отвън в 22ч.  Недоумявах как течеше тази вода при условие, че според мен беше минус 17 градуса. Препоръчвам го на всеки. 

На другия ден разбрахме, че през ноща на връх “Мусала” е било 1 градус. 

Край хижа "Заврачица" 

Ден Втори:

 

Първи етап: От хижа “Заврачица” до хижа “Грънчар”. 

Тръгнахме в 9ч. Има едно катерене до билото (бутане) за около 1,5ч. Страхотна гледка се разкрива надолу в долината. След като се превали билото, 

започва едно яко каране по т.н. “Кайзеров път”.

Наклонът не е много голям, като цяло е спускане. Пътеката е доста камениста, при това доста едър камънак, 

около една крачка широка, като отляво има доста стръмен склон към дере, дълбоко около 200-300 метра. Като цяло пътеката се определя като технична.

 

Тук-там има неприятни клекове, през които се минава трудно, както и борове, които за израснали точно на пътеката и брутално те бутат към дерето, ако решиш да не се съобразиш с тях. През 100метра вадички или малки поточета. Пристигнахме на хижа “Грънчар” в 12ч. 

Надморска височина (пак по памет) - 2180м. 

Почивка 30мин.

 

Втори етап: Мега яко спускане към “Якоруда” - 25км. Денивелация от 2180м. до 800м. 

В началто пътят е едър камънак, надолу става чакъл, последните 10км асфалт. Е тук се кара с 50км/ч. Максимална, по асвалта - 64км/ч, като можеше и повече, но за съжеление има завои, а и макар и много рядко, коли. Пристигнахме в Якоруда към 13:30ч. 

 

Трети етап: “Якоруда” – “Юндола”. Най - гадният според нас. Нарекохме го “Кур дьо Юндола”. Дължина - 26км. От 800м трябваше да се качим на 1350м. 

 Тръгнахме в 14ч. Пътува се по асфалт през т.н. “Проход Юндола” На места асфалтът е в ужасно състояние, дори и за колело. Само по асфалт. Нямало път през планината. Първите 6км почти не се усещат, онова което следва е 20км постоянно катерене! Дори да има леко спускане, после следва още го-голямо катерене. Взехме го за около 4ч. с доста почивки.

Хижа “Юндола” - 1350м - е на 100м от центъра на “Юндола”. Чакахме 1ч. докато се появи хижаря. 
 

Тук приключи и карането. След поредица от скокчета около хижата от около 120 см височина, след като реши да тръгне по-рязко, чу се едно "трак" и кормилото на XTR му остана в ръцете....Стержена (кормилната тръба) на вилката му се счупи на нивото на първата чашка!!! Не исках и да си помисля, ако това  беше станало преди 5мин при някой от скоковете...., ау, грозна картина....Горе в планината, също..... 

Ех, Юндола...... Ами какво да ви кажа, нищо особено, два магазина на кръст. Забравете свинското, (даже не питайте, да не ви разберат погрешно и да пламне някой междуетнически конфликт...) Менюто в една кебапчийница беше: пилешки шишчета, овча пържола!!!, или телешки кюфтета. Прежалихме се, нали имаше един лаф: като няма риба и ракът е риба... 

Ден Трети:

 

Хванахме в 9ч. автобуса до гр. “Велинград”. След като обиколихме 3-те магазина за велосипеди, убедихме се, че тези хора там на са и чували за oversize, отхвърлихме предложения от типа "мен братовчед ми е заварчик...", обявихме деня за Ден за релакс. 

От 10ч. сутринта се забихме на пейките около площада и така до 18ч. Имаше само малки помествания, колкото да се обядва или да се купи храна. По някое време бяхме станали част от площада...

 

 

Направихме шоуто на местни и туристи, имаше приятни места за трайъл.... 

Вечерта дойде да ни вземе кола, натоврихме се и газ към София. 
 
 
 

Епилог: 

 

Голям фън, навсякъде бяхме голяма атракция, в Рила особено, много ни се радваха хижарите, а и туристите много ни се кефеха, не е като на Алеко.... Хората навсякъде бяха много доброжелателни. Единственото тъпо беше, че почти всеки те пита “Абе колко струва токова колело?” и се почват едни сравнения......

Още статии