Другото нещо, което трябва да направите няколко дни преди карането, е да прегледате основно байка си и да отстраните всички неизправности, които откриете. Всяка част от колелото е важна, но трябва да обърнете специално внимание на няколко компонента. На първо място са спирачките, тъй като те са най-важното нещо за сигурността ви. Освен това прегледайте обстойно главините, спиците, средното движение и веригата, защото ако някое от тези неща се счупи в планината, ще трябва да извървите дългия път до дома пеша. Най-добре е след прегледа, особено ако сте правили и ремонти по байка, да го покарате малко, за да се уверите, че и в движение всичко е наред и ако трябва да дооправите туй-онуй. Ако карането е неколкодневно и имате придружаващ транспорт (това е идеалният вариант), подсигурете се с най-важните резервни части, особено с такива, които не подлежат на оправяне, ако се счупят/повредят.

В тази връзка за епическото каране трябва да вземете със себе си и необходимите инструменти, които ще са повече от обикновено. Все пак не се увличайте, защото рискувате раницата ви да натежи доста. Достатъчни са две отвертки, няколко шестограна и ключове за по-важните възли, както и щанги за вадене на външната гума. Най-удобни са джобните мулти-инструменти, които са предвидени точно за из път. Разбира се, лепенките са задължителни, както и помпата, но е хубаво да си вземете и резервна гума, която може да ви спести доста време и нерви на пътеката.

След като приберете инструментите в раницата, идва времето да решите с какво друго да я напълните. Сред най-важните неща са храната и водата. Последната ще ви трябва в големи количества, особено ако не знаете дали по маршрута ви има чешми или други водоизточници. За препоръчване е да носите със себе си минимум 1,5 литра, а ако можете и 2 литра. Що се отнася до храната, тя зависи в голяма степен от вашите предпочитания и от това какво количество ви трябва, за да се заредите с енергия. На запад са много популярни т.нар. енергийни напитки и храни, които са богати на въглехидрати. За съжаление тук те все още не се предлагат така широко. Затова може да се доверите на изпитаната рецепта: 1-2 сандвича, плод или нещо сладко и много вода. За няколкодневни преходи обаче е добре да си намерите колкото се може по-компактна храна.

В раницата трябва да приберете също и достатъчно дрехи. Какви точно зависи от сезона, прогнозата за времето и т.н. Ако се очаква времето да е лошо, най-добре е изобщо да не тръгвате, защото с планината шега не бива. При всички положения е хубаво да имате една-две тениски за преобличане, една по-плътна блуза с дълъг ръкав и една ветровка (или тънко шушляково яке). Ако смятате да превърнете тези карания в редовна част от програмата си, купете си хубави колоездачни дрехи - те са удобни, леки, компактни и с добри свойства на материите. Разбира се, тази инвестиция изисква немалко прични средства, но си струва!

След като сте напълнили раницата почти догоре, ви остава да сложите в нея още няколко дребни неща, които са свързани с предпазните мерки, които трябва да вземете. Едно от тях е мобилен телефон. Ако се случи нещо твърде лошо, а вие сте на километри от цивилизацията, добре е да можете да повикате помощ. Задължително е също да вземете лепенки за рани, малко бинт, евентуално и почистващи кърпички. Обсъдете маршрута си с приятели или роднини, за да знаят къде да ви търсят, ако не се върнете в нормално време. Най-добре е обаче да си намерите компания за епическото каране. Трябва да има на кого да разчитате. Човекът или хората, с които тръгвате, трябва да са на вашето ниво, за да може да поддържате едно и също темпо. На никого не препоръчвам да тръгва сам за дълго в планината, аз лично не съм и нямам намерение да го правя, защото дори едно счупване на ръка ще ви изправи пред невероятни трудности, ако сте сами и не можете да повикате помощ.

Преди да тръгнете неминуемо ще се изправите и пред друг голям проблем - картите. Става дума за планирането на маршрута, защото е хубаво да погледнете картата и да решите откъде горе-долу ще минете. Горе-долу, защото в България ориентирането по картите е доста трудно, тъй като много често има фрапиращи неточности. Затова ще трябва да вземете картата със себе си и при всяко несъответствие да следвате приблизителната посока и да сте готови да се върнете обратно, ако се окаже, че сте се заблудили. Друг вариант е да карате наслуки, тъй да се каже "изследователски", но и в този случай е хубаво да носите карта за всеки случай. Всякакви средства за навигация като компас и GPS могат да са ви от полза.

Понякога пътеките от картите почти изчезват в планината, но това не бива да ви спира - обикновено когато пътеката изчезне има шанс да се появи отново след малко. Често в епическите карания има и елементи на ориентиране - и това ако не е приключение! >>>

Понякога може да се окажете и в ситуация като горната, когато пътеката чисто и просто свършва, неочаквано и без предупреждение!

Друг аспект от подготовката за епическо каране е психологическият. Това ще рече, че трябва да се настроите за подобно предизвикателство. Трябва да сте уверени в себе си, в колелото и в успеха, да очаквате трудностите, но не със страх, а с решимост да ги преодолеете. Трябва да желаете това каране! Ако тръгнете с неувереност, със страх, с мисълта, че няма да се справите или че ще е безкрайно тежко, то или ще се откажете по средата, или ще го направите от инат, но няма да ви хареса. Затова ви трябва положително мислене, съчетано със здрав разум и пресметливост.

И така, големият ден идва. Ставате, стягате си последната част от багажа и тръгвате, сам или с приятели. Но не забравяйте, че това каране не е като обичайните ви. Най-важното е да сте внимателни и да не се увличате в скоростта, поради няколко причини, но най-важната е, че ако паднете и се контузите лошо на някое затънтено място, или пък си счупите колелото, цялото изживяване ще се превърне в кошмар.

След всичко това не ви остава нищо друго, освен да яхнете байка и да се впуснете в приключението, наречено епическо каране!

Ще се видим по пътеките!