Вътрешното устройство на вилките бива различни видове - от това зависи цената и качеството на работа на амортисьора. Тук не мога да направя подробно разглеждане на отделните видове, но ще ги спомена само с основните им особености.

Най-евтините вилки използват метална пружина и еластомери. Най-евтините представители на този вид разчитат за "забавянето" и на втулките, т.е. последните са малко по-стегнати от необходимото - с две думи ще кажа, че това е много лошо решение, защото на по-късен етап се появява неудържим луфт. Еластомерите са специални "гуми", нещо като гумени пружини - те служат, за да направят действието на амортисьора по-плавно, т.е. пружината при връщането да не отскача твърде рязко и да не пружинира, както и да предпазват вилката от често сгъване докрай. Въпреки това при този тип вилки връщането е сравнително рязко и бързо. Ако имат регулатори, те влияят върху твърдостта на пружината в началото на хода чрез промяна на натягането й. Някои такива вилки имат и регулиране на хода. Разновидност на този тип са вилките с пружина и MCU. "MCU" е по-особен вид еластомер, малко по-добър от обикновените.

По-скъпите вилки са маслени, т.е. използват масло за забавяне (амортизация, смекчаване) на пружината, което прави действието й много по-плавно. Принципът е много прост (накратко) - има един затворен обем с масло и едно бутало с една или повече клапи на него. Тези клапи разделят обема на две и имат специални отвори. При сгъването на вилката маслото преминава от едната половина в другата, но тъй като дупката на клапата е малка, преминаването на маслото става по-бавно, отколкото е скоростта на сгъване на пружината, поради което последното се забавя. Същият процес се повтаря при разгъването на пружината - то се забавя и това е най-важният ефект, защото така се убива рязкостта на връщането. При по-скъпите вилки нещата са още по усъвършенствани - те са чувствителни към скоростта, т.е. при по-силен удар забавянето при връщане е по-малко, за да може вилката бързо да се разгъне и да поеме следващия удар. Същевременно има и системи, при които при висока скорост на сгъване (най-вероятно от силен удар) забавянето в горната част на хода се увеличава, за да не се "продъни" вилката, т.е. да се сгъне до край. Регулаторите за (забавяне при) връщане/разгъване и компресия/сгъване най-често променят широчината на отвора, през който преминава маслото и по този начин амортизацията при разгъването или сгъването на амортисьора. Маслените вилки са няколко вида:

По-старият тип маслени вилки използват за амортизация маслена капсула (патрон), която се намира в единия или и двата крака на вилката. В тази капсула маслото е под налягане и затова тя не трябва да се отваря за щяло и нещяло, особено от хора, които не разбират. Основното предимство пред отворените системи за амортизация е намаляването на теглото, но пък този тип е по-трудно регулируем, имаше доста оплаквания за счупени патрони и качеството на амортизация не е толкова добро поради твърде малкия обем на маслото. Повече не бих могъл да кажа за този тип вилки, тъй като те са по-сложни, а не съм имал възможност да разгледам такава по-подробно. Напоследък такива вече не се правят.

Голяма част от вилките (и почти всички модели за спускане и фрийрайд) използват т.нар. отворени системи за амортизация ("отворена баня", "отворена система"). При тях всички части на амортисьора се "къпят" в маслото, което стои в краката на вилката. Тази система се използва широко при мотоциклетните амортисьори и е много ефективна. Недостатък е, че поради големия обем масло, вилките с отворена амортизация са по-тежки. Поради това много производители при ХС моделите си слагат пружината в единия крак, а забавящия маслен механизъм в другия.

Заради теглото, много производители използват и друг вид системи на окачване. При тях най-общо отново има патрон, в който е затворен механизма за маслено забавяне (маслото, клапите и т.н.). Разликите от старите системи с капсули са много - тук патронът е много по-голям, така че обемът на маслото е достатъчен, за да осигури много добра работа на вилката. Маслото не е затворено под налягане, настройката и ремонтирането/сервизирането на амортисьора е по-лесно. В сравнение с вилките с отворена баня, тези системи са по-леки, но изискват и повече поддръжка, тъй като втулките се смазват отделно с масло или грес, а не изоползват "наготово" маслото, което служи за амортизация. Понастоящем подобни системи са най-разпространени

Вилките използват два вида пружини - метални или въздушни (газови, пневматични). Въздушната пружина, казано най-просто, е една камера с въздух под налягане. Твърдостта й се регулира чрез напомпване или спадане, т.е. с променяне на налягането. Оттук вече при различните модели според цената и качеството се наблюдават най-различни варианти, с повече от една камери, с възможност за допълнителни настройки и т.н. Въздушните вилки също са с маслено забавяне.

А сега да погледнем накратко и задните амортисьори. 

Както се вижда от снимката при тях устройството е много по-видимо, отколкото при вилките. В двата си края те имат уши (шарнири), през които минават болтовете, чрез които се захващат за рамката и за задницата.

Важно е да се каже, че при задното окачване ходът на амортисьора не съвпада с реалния ход на задното колело, който е повече. Колко ще е реалния ход зависи от използваната система за задно окачване. Основните такива системи са разгледани в статията "Рамка на колелото и системи на задно окачване". Все пак до известна степен зависи и от амортисьора - ако той е с по-голям ход, по-голям ще е и реалният ход. Ходът на амортисьора определя и дължината му.

Някои задни амортисьори (на снимката вдясно) използват метална спираловидна пружина, за да поемат ударите. Тази пружина може да е различна като дължина, дебелина и твърдост. Твърдостта е отбелязана върху нея - измерва се в lbs (от англ. libra/pound). Например ако пише 700 lbs, това означава, че за да се сгъне пружината един инч е необходимо върху нея да се приложи натиск 700 паунда (около 300 килограма). Понякога има и допълнителни означения. Ако пише  700 lbs х 1,75 , това означава не само твърдостта на пружината, но и колко ход има. Това обаче не е хода на амортисьора, въпреки че той трябва да е приблизително същия.

Други амортисьори са с въздушна пружина, както е и при вилките. (вляво) Те са по-леки и логично се използват най-вече при ХС велосипеди, но напоследък усилено навлизат и при по-агресивните дисциплини, включително спускане и фрийрайд.

Задните амортисьори също са с различно вътрешно устройство. Най-евтините са само пружина без каквото и да е забавяне. По-скъпите използват маслено забавяне.

Задните амортисьори също могат да се регулират в различни отношения. Твърдостта им се регулира чрез натягане или отхлабване на пружината, посредством специален обръч на резба, или чрез променяне на налягането на въздушната пружина. Компресията и връщането, ходът и останалите характеристики се променят чрез съответните врътки.