Маунтин байкът е съставен от много компоненти, на които ще се спра в тази статия. Те са посочени на картинката горе. С натискане върху всеки от тях се премествате в тази част на статията, където е описан съответния компонент. Можете да използвате и връзките в началото на статията, които действат по същия начин. В отделни статии са разгледани рамката на велосипеда и видовете амортисьори - виж "Рамка на колелото и системи на задно окачване" и "Амортисьорите" Вдясно от текста има снимки на някои от компонентите, за които става дума в статията.

Рамка

Вилка, чашки и лапа (колче)

Кормило

Капли, главини и спици

Гуми

Движение (курбели, предни и задни зъбчатки, педали, средно движение, преден и заден дерайльори, команди, верига)

Спирачки

Колче и седалка

Рамка на байка - разгледана е подробно в специалната статия - виж "Рамка на колелото и системи на задно окачване". Тук е достатъчно да спомена, че биват два основни вида - без задно окачване и със задно окачване. В зависимост от това байковете са три основни вида: твърди (без преден и заден амортисьор), твърдаци (т.е. с твърда рамка и предно окачване) и с двойно окачване (т.е. и с преден и със заден амортисьор).

Вилка, чашки и лапа (колче) - вилките биват два вида: твърди и амортисьорни. Последните е по-удобно да се наричат предни амортисьори и на тях също е посветена специална статия - виж "Амортисьорите". Твърдите вилки по принцип се монтират на евтините колела, макар да има и някои редки изключения с цел да се намали теглото на байка до минимум.

Вилката чрез кормилната си тръба, чашките и лапата (съответно колчето) се свързва към челната тръба на рамката и към кормилото, т.е. тези няколко части образуват система от компоненти и за тази система има няколко стандарта. Тези стандарти се определят от диаметъра на кормилната тръба на вилката (това е тази тръба, която влиза в челната тръба на рамката, нарича се още "стержен") и съответно диаметъра на челната тръба. Размерите са четири и се измерват в инчове (цолове): 1", 1 и 1/8", 1 и 1/4" и 1.5". Най разпространен е размерът 1 1/8. Той се среща във варианти с и без резба (за първите се използва колче, а за вторите лапа), докато първият е само с резба, а 1 1/4 и 1.5 са само без резба. Първият размер, най-малкият, се използва при най-евтините велосипеди. Третият размер се среща много рядко, почти никой вече не го използва. Четвъртият размер беше въведен в началото на 2002г. за нуждите на байковете за фрийрайд. (можете да прочетете за него тук).

Чашки се наричат лагерите, които са между челната тръба на рамката и кормилната тръба на вилката, която влиза в рамката. Те също биват 4 размера (даже повече, защото някои производители имат собствен размер на челната тръба), а също с резба и без резба. Тези с резба по принцип се монтират на по-евтините колела. Те се притягат чрез гайка и контрагайка и се използват в комбинация с колче. Чашките без резба са по-скъпите и по-хубави, а също и по лесни за поддръжка, тъй като не се изискват някакви специални инструменти, за разлика от тези с резба, където ще са ви необходими специални модели гаечни ключове. При ненарязаните чашки цялата система се притяга чрез "тапа за лапа" и "звезда", които са част от комплекта чашки, а се продават и отделно. Ненарязаните чашки се използват в комбинация с лапа. В тях се използват различни видове лагери - сачмени, иглени или капсуловани (набити), като последните са най-скъпите и най-хубави модели.

Лапата и колчето са два компонента с една и съща функция - да свържат кормилната тръба на вилката с кормилото. Колчето се използва в комбинация с чашки с резба при по-евтините байкове - то влиза в кормилната тръба и се притяга към нея чрез саморазширяващ се механизъм. Лапата пък е по-проста и се захваща за кормилната тръба, а не влиза в нея. Лапите се монтират с ненарязани чашки на по-скъпите колела и затова обикновено са изработени от по-леки и скъпи материали - алуминий, титан, карбон, магнезий.

към началото

Кормило - биват два вида: прави и извити. Първите са за крос-кънтри. Допреди няколко години почти всички колела бяха с такива. Извитите се появиха първо при байковете за спускане. Те са и малко по-широки. Напоследък обаче се използват масово и в колелата за крос-кънтри, защото те правят стойката на карача малко по-отпусната, не толкова обтегната, по-удобни са, а освен това в повечето случаи повишават и стабилността при каране. В края на правите кормила могат да се монтират рога - те помагат при катеренето, т.е. предназначени са за крос-кънтри.

към началото

Капли, главини и спици - Тези три компонента са едни от най-важните. В България на каплите им викат още и "шини". Ще започна с това, че относно тези три компонента има малък терминологичен проблем. Става дума за това, че съединени заедно, каплите, главините и спиците образуват колелата на велосипеда (предно и задно колело). В английският език за това има специален термин - "wheel" (колело в смисъл капла, главина и спици) за разлика от "bike", "bicycle" (колело в смисъл на велосипед). У нас няма такива различни термини, поради което думата "колело" се употребявя и в двата смисъла и от контекста се разбира за какво става дума. Някои използват термина "капла" със значението на "колело" (wheel), но това е доста неправилно.

Каплите се правят от различни видове алуминиеви сплави. Биват два вида - едностенни (евтините) и двустенни, които са много по-здрави. При тях има голямо разнообразие от профили и широчини в зависимост от целта, за която са предназначени. За спускане каплите по принцип са по-широки. Има и специални капли за байкове с дискови спирачки, но няма никаква пречка да се използват нормални капли. Разликата е, че при каплите за дискове страничните стени са по-ниски, защото в тях не се стрият никакви спирачни накладки. Каплите също така се различават и по броя на спиците, чрез които се свързват с главините. Колкото са дупките на каплите, толкова трябва да са и спиците, съответно и дупките на фланеца на главините. Най-често се използват комбинациите с 32 спици или 36 спици, като при крос-кънтри байковете се използват и по-малко, за да се спести тегло. Спиците са винаги четен брой. Дупките за спици в каплите може да са с метална обшивка, което, ако не друго, придава по-добър вид. У нас напоследък се появиха и някои тристенни капли, но ползата от тях не ми се вижда кой знае каква, защото качесвените "двустенки" са изключително здрави. По-извесните производители на капли засега не правят тристенни шини.

Главината е центърът на колелото. В нея са лагерите, с помощта на които колелото се търкаля. Колкото по-качествена е тя, толкова по-добре. В главините се използват два вида лагери - сачмени с чашки и конуси и капсуловани (набити, машинни). И двата вида имат предимства и недостатъци. Shimano използват предимно сачмени лагери в повечето си серии, другите производители предимно капсуловани. Фланецът е тази част от главината, където са дупките за спиците. Много е важно той да е здрав, за да не се износва лесно. Тялото на главината в повечето случаи се прави от алуминий, но се използват и други екзотични материали, за да се намали теглото. Най-евтините главини се притягат към рамката и вилката с гайки, но повечето използват машинки (на англ. се наричат Quick Release). За спускане има и главини с 20мм проходна ос, която се използва при вилките за DH и фрийрайд. При тях по принцип не се използва машинка, а захващането на оста за вилката е като при мотоциклетите. Има и 20мм проходни оси с машинка. Пак за спускане, само че отзад, напоследък се налагат проходни оси с диаметър 12мм без машинка, но все още се използват и нормални главини с машинка (а има и други размери проходни оси, чак до 20мм).

За дисковите спирачки има специални главини, тъй като за тях се захваща дискът. Повечето производители използват стандарта с 6 дупки, но в последните години Shimano въведе нов начин на закрепване на ротора към главината, наречен Center Lock и вече и други производители правят главини за него.

Задните главини, в зависимост от задните зъбчатки биват с резба или касетъчни.

Спиците биват основно два вида - прави и удебелени. Последните са удебелени най-често в двата края, а изтънени в средата. Това се постига със специални технологии за обработка и е с цел намаляване на теглото и увеличаване на здравината. Разбира се, удебелените спици са по-скъпи. Повечето спици са от стомана, като скъпите използват неръждаема, но се срещат и такива от карбон, алуминий или титан. Има и други видове - плоски спици, елипсовидни спици и т.н.

Спиците се захващат за стената на каплата чрез специални гайки - нипели.

За да се получи цяло колело е необходимо каплата да се свърже с главината посредством спиците. Това обаче може да стане по различен начин, т.е. спиците може да са подредени различно. По принцип дупките в каплата са асиметрично разположени, една наляво, една надясно, за да може спиците, които изхождат от десния фланец на главината да се захванат в десните отвори на каплата, а тези от левия фланец в левите. Стандартната подредба на спиците се нарича "тройно кръстосване" - това ще рече, че всяка спица се кръстосва с три други, като първото кръстосване е при самия фланец. На практика често само при най-външното кръстосване (най-близкото до каплата) спиците се допират една до друга и това допиране е много важно, защото то разпределя товара между двете спици. Някои български майстори използват за тази система на редене друго наименование, основано на друг принцип на броене (брои се не с колко други спици се пресича, а колко спици излизат от фланеца между двете пресичащи се спици), но аз предпочитам да използвам световните стандарти, а според тях това е тройно кръстосване. Повечето колела са тройно кръстосани, но са възможни и други варианти, някои от които доста екзотични. Те се срещат по-често при така наречените готови колела, които се купуват наредени, а не се нареждат по ваше желание от майстора в магазина. Например за предните колела се използва и радиално редене, при което спиците въобще не се пресичат, а са наредени лъчево от главината към каплата. За задните колела се използва и система, при която спиците от страната на движението са тройно кръстосани, а тези отляво радиално. Има и други подредби, но те са още по-рядко срещани, затова няма да ги разглеждам тук.

към началото

Гуми - те също биват различни видове. За крос-кънтри се използват гуми с дебелина между 1.75 и 2.3 (мери се в инчове), докато за спускане са по-дебели - от 2.3 до 3.0. Възможно е шарката отпред и отзад да е различна, като се отчитат различните функции на предното и задното колела, но има и отлични гуми, които могат да се ползват едновременно и като предна, и като задна. Понякога е трудно да се каже коя шарка е предна и коя задна, но в повечето случаи централните грайфери на предните гуми са насочени напред по посока на движението или са скосени напред, докато на задните гуми са разположени напречно, за да "захапват" по-добре. Повтарям обаче, че това не важи за всички гуми. Според височината на грайферите гумите биват три вида: нормални (с високи грайфери), плитки (с по-ниски грайфери) и полу-гладки (само със странични грайфери). Последните два вида се появиха преди няколко години - те са по-леки и при тях съпротивлението е по-малко, поради което са по-бързи, но пък недостатък е, че в кал не се справят толкова добре, колкото нормалните гуми. Напоследък се появиха и безкамерни гуми - технология, широко използвана при автомобилите. При тях не се използва вътрешна гума, което ги прави по-леки. Има и специални течности, чрез които може обикновени гуми да се превърнат в безкамерни. Безкамерните гуми засега се използват предимно в крос-кънтрито, и по-малко в спускането, но все повече производители разработват такива продукти и за DH.

към началото

Движение - този термин включва най-голямата група от компоненти - задни зъбчатки (венци), курбели (и предни зъбчатки), средно движение, преден и заден дерайльори, верига, команди и педали.

Курбели и предни зъбчатки - при по-евтините колела те са едно цяло, докато при по-хубавите байкове зъбните колела (наричат ги също и плочи) могат да се разглобяват от курбела, тъй като са прикрепени към него чрез болтове. Тези болтове определят и различните стандарти за курбелите и зъбчатките. По-старият тип се прикрепват чрез пет болта, а по-новият чрез четири. Дупките за болтовете са наредени в окръжност и тази окръжност може да е с различен диаметър, при това всеки курбел има по два реда дупки, наредени в по-голяма и по-малка окръжност - голямата и средната зъбчатки се закрепват за външния ред дупки (голямата окръжност), а малката зъбчатка се закрепва за вътрешния ред дупки. За стандарта с пет болта има два размера за окръжностите - стандартен (110мм външна и 74мм вътрешна) и компактен (94мм външна и 58мм вътрешна). За новия стандарт с четири болта също има два варианта - "голям" (112мм и 68мм) и компактен (104мм и 64мм), като последният се използва повече. Възможно е обаче при някои производители стойностите да са други, т.е. различни от стандартните. При всички положения, когато заменяте предните плочи и курбелите отделно едни от други, внимавайте да не объркате съвместимостта им.

Курбелите биват няколко дължини - 160, 165, 170, 175, 180 мм и др.

Средно движение - това са лагерите, които осигуряват въртенето на курбелите и връзката между тях и рамката. Най-евтините средни движения използват сачмени конусни лагери и могат да се разглобяват напълно, а при монтажът им трябва да се обере луфта. По-хубавите обаче използват капсуловани лагери и общо взето не се разглобяват, още повече, че те не се нуждаят от поддръжка. Монтажът им става чрез специален инструмент и е много лесно, ако го имате. Този вид средни движения се нарича още касети или касетъчни. Касетите биват два основни размера като ширина - 68 и 73мм - такива са съответно и ширините на тръбата от рамката (средна конзола, муфа), в която влиза средното движение. Има и някои рамки и средни движения с нестандартна ширина (най-често 100мм), които са за спускане. Що се отнася до диаметъра на муфата, съответно на средното движение, той е еднакъв за всички типове. (Макар че FSA преди време разработиха и един нов стандарт, наречен Megatech). Различни са обаче дължините на осите на средното движение - от 103 до 132мм.

Курбелите се закрепват за оста на средното движение. Това закрепване обаче става по няколко начина - и тук има различни стандарти. До скоро имаше само един вид оси с четвъртита (квадратна) форма в края. Такава е и формата на отвора в курбела, чрез който той се нанизва на оста. След като се сложи курбелът на оста, той се притяга силно с курбелния болт, който влиза в оста на средното движение. Между курбела и оста не трябва да има никакво мърдане. С течение на времето обаче, вследствие на износването е възможно да се появи луфт, и тогава трябва да се смени едно от двете, или и двете. За да се намали това износване се появиха два нови стандарта, при които краищата на оста и отворите на курбелите са оформени чрез жлебове (шлици), което още повече усилва сцеплението и намалява износването. Първият такъв стандарт беше въведен от Shimano и се нарича Octalink. Той обаче вече се влага в компонентите от среден и по-нисък клас на японския гигант, тъй като в последните години най-скъпите серии на Shimano включват системата Hollowtech ІІ, при която оста отново е с жлебове, но е неразривно свързана с единия курбел. Освен това чашките с лагерите на средното движение са изкарани извън средната конзола на рамката и т.н. Останалите производители също разработиха подобни интегрирани системи от курбели и средно движение с лагери извън рамката. (За тези новости има доста информация в новинарските статии на МТБ-БГ от 20003-2005г.) От 2001 година няколко от големите производители (Race Face, FSA, Truvativ и др.) въведоха нов стандарт с жлебове, който се наложи широко на пазара. Това е ISIS.

Демонтирането на курбелите изисква специални инструменти, които издърпват курбела. По принцип се използва стандартен издърпвач, като за четвъртита ос и ISIS той е различен, но при най-евтините байкове се срещат и курбели, които изискват по-специални издърпвачи.

Педали - при маунтин байковете са два вида - с и без автомати. Тези автомати действат подобно на ски-автоматите (закопчават подметката към педала) и изискват специални обувки. За крос-кънтри се използват предимно педали с автомати, докато за спускане и двата вида намират широка употреба. За някои видове каране пък автоматите са неприложими и се използват педали без такива и по-специално разновидността, наречена "платформи".

Задни зъбчатки - наричат се още задни плочи или задни венци. Могат да са 6, 7, 8 или 9 броя - като ги умножите по броя на предните плочи получавате броя на скоростите (предавките). При по-евтините колела са 6 или 7 и са едно цяло - отделните плочи не могат се отделят една от друга, целият комплект се навива на резба на задната главина. По-хубавите байкове използват зъбчати колела, които са отделни едно от друго. Комплектът се нарича касета (задна касета) и не бива да се бърка със средното движение. Този вид венци са със специални шлици и се нанизват на жлебираната задна главина, след което се притягат чрез контрагайка, но специална. И при двата вида зъбчатки за монтаж и демонтаж се изискват специални инструменти.

Верига - няма кой-знае какво да се каже за този компонент, освен че има различни размери в зависимост от броя на скоростите и най-вече от броя на задните плочи. Веригите за 9 зъбчатки са по-тесни (защото разстоянието между плочите е по-малко) от тези, които са за 6, 7 или 8 предавки отзад.

Преден и заден дерайльори - наричат ги още депласьори, декланшори и обтегачи, но последното е неправилно, защото само задният дерайльор изпълнява функцията и на обтегач, докато предният само премества веригата. Може би най-точната дума е премествач, но тя не се използва. Предните дерайльори може да са с горно или долно издърпване (според това по коя тръба на рамката върви жилото), а най-хубавите са комбинирани - действат и по двата начина. Задните биват два вида - нормалните, включително и евтините, се закрепват за отделно ухо на рамката, докато има един особен вид (само при най-евтините байкове), които се закрепват на същото ухо, на което и задната главина с помощта на специална пластина, а това в някои случаи може да създаде големи неудобства.

Има и предни обтегачи за веригата, които се монтират на байковете за спускане. Тези обтегачи се наричат още рейки, ролки, успокоители за верига и др. Функцията им е да опъват веригата и да не й позволяват да се откачи и да падне, или пък да се заплете.

Команди - това са устройствата, които се монтират на кормилото и чрез които се сменят скоростите. Често те са комбинирани със спирачните лостчета. Биват основно два вида: с палчета и въртящи се. Отскоро има и трети вид, разработен от Shimano - при него предавките се сменят с местене на спирачните лостчета нагоре-надолу. Различни хора намират различни предимства и недостатъци за трите типа, но в крайна сметка всичко е въпрос на личен избор и предпочитание. По принцип вече почти всички байкове са с индексирани скорости, т.е. при всяко преместване на командата дерайльорът премества веригата на точно определена зъбчатка и това се отразява на специален циферблат на командата, но все още се срещат и неиндексираните скорости (при най-евтините колела) - при тях трябва да "целиш" скоростите, т.е. да се научиш да преместваш командата толкова, колкото е необходимо, за да смени дерайльора плочата.

към началото

Спирачки и спирачни лостчета - спирачката е устройството, което спира, докато лостчето се монтира на кормилото и чрез него и жилото/флуида усилието се предава до спирачния механизъм. Спирачките за планински байкове са няколко вида:

Най-старите се наричат "кантарчета". Те вече почти не се използват, защото спирането с тях е далеч по-трудно и неефективно, отколкото с другите видове.

Единият от основните видове в момента са V-образните спирачки. Този тип спирачки са леки и много ефективни, особено за крос-кънтри, но все повече отстъпват място на дисковите спирачки.

Третият вид спирачки са дисковите, за които могат да се кажат твърде много неща.

Но преди това ще се спра на спирачните лостчета. Те са различни за различните видове спирачки, макар външно да не се отличават особено. Трябва да се внимава най-вече при преход от кантарчета към V-образни спирачки, тъй като лостчетата за кантарчета издърпват жилото по-малко и поради това накладките стоят по-близо до каплата. А какво е накладка? - това е тази част от спирачния механизъм, която се допира в каплата или диска - наричат ги също калодки, но по-правилният термин е накладки.

Дисковите спирачки са два вида: хидравлични и механични. Хидравличните се състоят от диск, спирачен апарат, маркуч и лостче с резервоар. Те използват флуид (спирачна течност или минерално масло) за предаване на усилието. Това са най-добрите и най-скъпите спирачки на пазара. Те обаче в повечето случаи са по-тежки от V-образните (има и изключения), поради което за крос-кънтри продължават да се използват и последните.

При механичните спирачки усилието се предава чрез жило - затова те ползват нормални лостчета за V-образни спирачки и вместо маркуч имат жило. При тях обаче предимствата не са толкова безспорни - някои от евтините механични дискови спирачки не спират по-добре от V-спирачките. Тяхното предимство пред V-образните е, че не се влияят от това дали каплата е права или не и, ако спират, в мокри условия са по-добри от спирачките за капли. Разбира се, има отлични механични дискове, които като сила на спирането са напълно сравними дори с добрите хидравлични спирачки.

Дисковите спирачки изискват специални уши на вилката и на рамката, както и специални главини. В тази област има различни стандарти.

Спирачният апарат се монтира на специални уши на вилката или рамката. В момента има два стандарта - по-разпространен е международният, той се използва от почти всички производители на спирачки и вилки. Другият се нарича Post Mount (PM) и се използва от Hayes и Avid, и някои други. За двата стандарта има преходници, в случай че вилката ви е за единия, а спирачката за другия.

Дискът се закрепва за главината. Тук стандартите са още повече. Най-разпространен е стандартът с шест болта. Има и стандарти с четири и пет болта, но те са по-стари. Най-нов е стандартът на Shimano, наречен Center Lock - за него стана дума при главините.

към началото

Колче - на него се монтира седалката. Има различни механизми за захващане на седалката, като във всички случаи са нужни обикновени инструменти (най-често шестограни). Диаметърът на колчето може да е различен, както е различен и диаметърът на седалковата тръба на рамката - в случай на несъответствие има специални клинове, които оправят нещата.

Седалка - тази част на байка се среща в най-различни форми, цветове и изпълнения. Тя е нещото, което в най-голяма степен подлежи на субективна оценка, тъй като за всеки човек различна седалка ще бъде удобна. Напоследък се разработват седалки, които да са максимално удобни за меките и ценни части от тялото - с гелове, дупки и изрязвания в различна форма и т.н. По-скъпите седалки са обшити с кевлар по ръбовете, за да не се изтъркват при падане. Релсите на седалката, чрез които тя се прикрепва към колчето, се правят от различни материали, които влияят и върху цената - стомана, алуминий, ванадий, магнезий, титан и др. За спускане се правят и специални седалки, които не само са по-здрави, но са и по-удължени, но нищо не пречи да се използва нормална седалка и за тази дисциплина.

към началото