Тази статия не е предназначена за тези, които карат отдавна байковете си по планините - те отлично знаят предимствата на този спорт. Думите ми са насочени към хората, които все още не са се разходили с колелата си из българските планини, към тези, които предпочитат да карат байковете си в парка или по градските улици. Призивът ми към тях е: Карайте сред природата! Уверявам ви, че ако опитате веднъж, трудно ще се намери нещо, което да ви спре да повторите, потретите и т.н. Аз лично познавам хора, които след първото си каране в планината дотолкова харесаха планинското колоездене, че в момента карат повече от мен самия. Така че пак повтарям апела си: Опитайте и вие!

За тези, които се чудят за какъв дявол пък да хващат гората, вместо да си карат на спокойствие из парка, ще предложа следните десет причини да изберат планинското колоездене пред парковото:

1. Планинското колоездене е много по-вълнуващо. Всеки, който го е пробвал, знае в каква степен то вдига адреналина. Всяко нанадолнище, независимо дали го минавате за пръв или за стотен път, осигурява страхотни емоции. Не по-малко вълнуващо е и изкачването на страховития баир, особено когато знаете, че наградата е шеметно спускане.
2. Планинското колоездене е много по-разнообразно от парковото. В парка, щеш - не щеш, обикаляш по едни и същи алеи. В планината има безброй пътеки, черни пътища и пътчета, с невероятно разнообразие от настилка, наклон, широчина и т.н. При планинското колоездене всяко каране е различно, по нов маршрут, на ново място. Дори ако карате по маршрут, по който вече сте минавали, пак не е същото, защото ще можете да карате по-бързо, а това много променя нещата. Има и един интересен трик - да карате по изминат вече маршрут, но в обратната посока, от края към началото - на практика така се получава нов маршрут.
3. По пътеките и черните пътища няма деца и майки с колички, които да ви се пречкат и да ви изнервят, а и вие тях. В планината сте само вие. Вярно е, че има туристи, но те не са толкова много и се срещат най-често на Витоша. В останалите планини е съвсем спокойно.
4. Сред природата няма бездомни кучета, които да ви лаят и гонят само поради факта, че гумите на колелото ви се въртяли и това ги дразнело. Разбира се и в планината се срещат четириногите приятели на човека, но те или са домашни питомци, излезли на разходка със стопаните си, или са пазители на стада от овце, кози, крави и т.н. Последните понякога се вълнуват от преминаването на някой двуколесен пришълец, но вълнението им най-често бива прекъснато от тояжката на стопанина им.
5. Планинското колоездене е един от най-здравословните спортове. Това може да се каже за колоезденето по принцип, но тук важи с особена сила, защото към обичайното полезно въздействие се прибавя и чистият въздух и въобще благотворното влияние на природата върху колоездача.
6. В планината е много по-весело, отколкото в парка. Ако познавате хора, които карат по планинските пътеки, със сигурност сте чували разговори от типа: "Тая пътека беше уникална!", "Онзи завой беше направо...", "Замалко да се забия в онова дърво!" и други подобни страшни или смешни истории. Мисълта ми е, че след едно каране сред природата остават много повече неща за обсъждане, отколкото след две-три обиколки на парка.
7. Панорамата и гледките, които предлагат българските планини, са неописуеми. Но дори да не видите кой знае какви забележителности, самият досег с природата, зеленината и аромата на гората е нещо, което в никой случай не е за изпускане.
8. Заплахата от кражба е многократно по-малка в планината, отколкото в парка. Това е лесно обяснимо. В парка крадците знаят откъде минават колоездачите и единствената им задача е да изчакат да мине някой, за да му се нахвърлят. В планината може да чакат и месец, преди някой да мине по пътеката. Това се отнася до всички планини с изключение на Витоша, където има пътеки, по които често се кара. Но дори и там е по-малко вероятно да се натъкнете на крадец, защото планинските колоездачи обикновено карат в групички и не са толкова лесна плячка.
9. Планинското колоездене ви позволява да се развивате, да усъвършенствате техниката си, да пробвате силите си и дори да стигнете до границата на възможностите си. Единствено от вас зависи къде, кога и колко ще карате, но ако искате да идете по-надалече и по-нависоко, има къде да го сторите, и това място не е парка - там само можете да увеличите броя на обиколките.
10. Като цяло планинското колоездене е много по-полезно и приятно. Аз не се опитвам да очерня парковото колоездене, нито да ви внуша, че не бива да стъпвате в парковете - аз самият карам там за подгрявка или когато нямам време да изляза извън София. Но все пак, ако сте си купили маунтин байк, пробвайте го и в планината, няма да се разочаровате!

"Дотук прекрасно! - ще каже някой, - но нещата едва ли стоят точно така." Много хора намират сериозни недостатъци на планинското колоездене. Но тези недостатъци в повечето случаи са заблуди. Тук ще се спра на някои от най-разпространените отрицателни мнения за този спорт.

Смята се, че планинското колоездене е доста опасен и труден спорт. Нищо подобно! Колко опасен и колко труден ще е, зависи единствено от колоездача. Много хора свързват карането в планината с непоносими наклони и смъртоносни спускания. Всъщност повечето от пътеките и пътищата не са никак лоши, нито пък са задължително много стръмни. В много отношения те се доближават до парковите алеи, да не говорим за разбитите градски улици. За тези, които мразят катеренето ще кажа, че в полетата също има много черни пътища и пътеки, които са равни и хубави. През лятото обаче полето не е най-добрият избор. Има и пътеки, които вървят през гора и въпреки това са съвсем хоризонтални, като обикновено изкачването до тях не е голямо, а в крайна сметка не е срамно и да си бутате колелото по баира, стига да ви е по-удобно. Що се отнася до опасността от падания и контузии, тя съществува тогава, когато скоростта не е съобразена с условията. Кои условия? Кога скоростта е съобразена с тях? На този въпрос не може да се даде универсален отговор. Условията включват терен, възможности на байка, способности и опит на колоездача и т.н. Тези условия се менят непрекъснато и карачът трябва винаги да ги преценява и да се съобразява с тях - ако го направи, опасността от падане е минимална. В крайна сметка в парка също може да паднете, и то лошо. Важно е в тази връзка да вземете и съответните предпазни мерки. Те се изразяват най-вече в носенето на каска при дисциплината крос-кънтри и на допълнителна защитна екипировка при спускането. Каската е нещо много важно, защото на по-буйните глави тя може да спаси и живота. Препоръчително е с каска да се кара дори и в града, а за планината е задължително!

Изтъква се също, че за планинското колоездене се иска много добра физическа подготовка. Вярно е, но и тук нещата са относителни. Ако искате да правите преходи по 50-60 км и повече, при това със значителна денивелация, ще трябва да сте подготвени отлично, и то не само във физическо отношение. Но ако предпочитате по-леки и равни карания, няма да са ви необходими крака на състезател.

Съществува и известен проблем с транспортирането на хората и колелата до началната точка на набелязания маршрут, която най-често е извън населеното място. На запад подобен въпрос не съществува, тъй като хората спокойно могат да си позволят хубав автомобил и бензина за него. У нас обаче нещата стоят иначе. Въпреки това, ако човек има желание, ще намери и начин. Вариантите са няколко. Първият е да се стигне до старта с колелото, но това е препоръчително само за маршрути, които са близо до града (до 5 км) и не са твърде дълги, защото карането до началото, дори да е по равно, изморява в известна степен. Друг вариант е да се търси автобус, който да стига до старта. Например от София има автобуси до Бистрица, Железница, Плана и др. Разбира се, най-добрият вариант си остава придвижването с автомобил, стига да можете да си го позволите, особено за карания, чиито изходни пунктове са по-далече от града. Да не забравяме и лифтовете (софиянци в това отношение са облагодетелствани).

Накрая ще се спра на проблема с цената на удоволствието от планинското колоездене. Много хора смятат, че за да идеш в планината, трябва да имаш байк за повече от 500 лв. Разбира се по-доброто колело винаги е плюс, но ако човек не може да си го позволи, това не бива да го спира! Най-важно е желанието. Колело за 200-250 лв. вече е достатъчно добро, за да издържи каране в планината, особено ако става дума за крос-кънтри. За дисциплината спускане ще трябва да се бръкнете малко повече, и то не само за байк, а и за екипировка, но и там желанието и смелостта са по-важни от всичко. Вярно е, че по-евтините колела по-лесно се развалят, но при една редовна и добра поддръжка и при нормално каране, дори колело под 200 лв. може да ви свърши добра работа. Разбира се, когато се запалите сериозно по планинското колоездене, ще ви се приискат амортисьори и други екстри, но тогава вече начинът ви на мислене и на харчене на пари ще се е променил.

След всичко казано дотук не ми остава нищо друго освен да се надявам, че в бъдеще планините ни ще се пълнят с все повече планински колоездачи, отдадени на този вълнуващ спорт.

Ще се видим по пътеките!